Решение № 126 от 01.12.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Шумен, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500462 по описа за 2021 година

Производство по чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба вх. № 16970/29.09.2021 г. на ЧСИ, депозирана от М.

И. Т. от гр. Ш. срещу действия на ЧСИ А.Р., изразяващи се в насочване на изпълнението по изп.д. № 2017*0401055 срещу негово несеквестируемо имущество, а именно единствения му жилищен имот в с. К., общ. К. и пенсията му за инвалидност в размер на 255.00 лева.

Жалбоподателят твърди, че ЧСИ е присъединил към вземанията на частни кредитори и вземания на НАП за публични задължения в размер на 21 008.83 лева, възникнали в периода 1998 – 1999 г., които са погасени поради изтичане на десетгодишната давност и е следвало да бъдат служебно отписани от данъчните органи. Също така е определил задължения за плащане на такси по изпълнителното дело в размер на 2 295.24 лева. От връчената му покана за доброволно изпълнение се установява, че принудителното изпълнение е насочено освен към друго имущество и към несеквестируемо такова, а именно единственото му жилище в с. К., общ. К., представляващо масивна жилищна сграда, построена в дворно място с пл.сн. № 883 по плана на селото и пенсията му за инвалидност, която след приравняване към минималната е в размер на 255.00 лева и е единственият му доход. Той не е женен и живее с дъщеря си Т.М. Т.а, която е на 17 години и също няма друго жилище, поради което, съгласно чл.444, т.7 и чл.446, ал.1 от ГПК изпълнението не може да бъде насочвано срещу визираното по-горе имущество. Освен това, нито едно от вземанията, предмет на събиране по изпълнителното дело не попада в изключенията по чл.445 и чл.446, ал.3 от ГПК. Ето защо, моли съдът да отмени действията на ЧСИ по посоченото 1 изпълнително дело, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемото му имущество.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК от ответната страна по жалбата „ ЕОС МАТРИКС „ ЕООД, ЕИК 131001375, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. чрез пълномощника адв. Д.

К. от ВТАК е депозирано възражение, в което заявява, че доколкото ЧСИ не е имал информация преди налагане на запора от какъв източник са средствата и въобще има ли средства по сметката на длъжника, същият е изпълнил своите задължения да следи за насочване на изпълнението върху секвестируеми изцяло или частично вземания като е указал в запорното съобщение, адресирано до третото задължено лице да насочи запора върху секвестируемата част от вземанията. По отношение на жилищния имот, доколкото е било предприето само налагане на възбрана, не е нарушена законовата забрана за принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество. Досежно възражението за присъединяване вземания на НАП, които са погасени по давност, следва да се има предвид, че давността не се прилага служебно и длъжникът следва да е поискал те да бъдат отписани поради наличието на давност, за да се погаси възможността за принудителното им събиране.

ЧСИ А.Р. е изпратила писмено становище, че счита жалбата за неоснователна, тъй като в случая не е налице насочване на принудително изпълнение срещу несеквестируем имот на длъжника. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на запор/възбрана върху непотребимите вещи е допустимо и не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. По отношение наложения запор върху пенсията, съгласно отговор на НОИ – Шумен, на основание чл.446, ал.1 от ГПК от пенсията на длъжника не могат да се правят удръжки тъй като размерът й е под размера на минималната работна заплата за страната. Досежно публичните задължения, НАП е присъединена като взискател на основание чл.191, ал.3 от ДОПК, въз основа на удостоверение от 22.11.2017 г., за публични вземания в размер на 22 806.26 лева, като ЧСИ няма право, нито задължение да се произнася по отношение на изтеклата погасителна давност по реда на ДОПК и компетентен в случая е публичният изпълнител към НАП.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:

Изп.д. № 2017*0401055 по описа на ЧСИ А.Р., с район на действие ШОС е образувано по молба на въззиваемия „ ЕОС МАТРИКС „ ЕООД, ЕИК 131001375 срещу жалбоподателя М. И. Т., въз основа на изпълнителен лист № 563/06.03.2017 г., издаден на основание заповед за изпълнение № 1074/11.08.2016 г. по ч.гр.д. № 1976/2016 г. на ШРС и решение № 26/18.01.2017 г. по гр.д. № 2462/2016 г. по описа на ШРС, за парично вземане по договор за заем от 24.01.2014 г. в размер на 246.15 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2016 г. до окончателното й плащане, и изпълнителен лист № 562/06.03.2017 г., издаден на основание решение № 26/18.01.2017 г. по гр.д. № 2462/2016 г. по описа на ШРС, за парично вземане в размер на 25.00 лева – деловодни разноски.

Въз основа на удостоверение изх. № 270371701865674/22.11.2017., на основание чл.191, ал.3 от ДОПК като взискател по делото е присъединена НАП, гр. София, за 2 публични вземания срещу длъжника в размер на 22 806.26 лева.

На 26.11.2019 г., по искане на ЧСИ изх. № 12849/21.11.2019 г. по изпълнителното дело, в ДСИ - Нови пазар е вписана възбрана вх.рег. № 3703/26.11.2019 г., акт № 95, т.2, дело № 1575/2019 г. върху собствения на длъжника недвижим имот – дворно място с площ от 1986 кв.м., находящо се в с. К., представляващо имот с пл.сн. № 855, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, стопански постройки, подобрения е насаждения.

На 02.09.2021 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до НОИ – Шумен за налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия, като удръжките се правят ежемесечно при спазване правилата на чл.446 от ГПК. С писмо изх. № 301027-115-Н/08.09.2021 г. от третото задължено лице е постъпил отговор, че признава за основателно вземането по наложения запор, както и, че на основание чл.446, ал.1 от ГПК от пенсията на М. И. Т. не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като е под размера на минималната работна заплата за страната.

На 20.09.2021 г. на длъжника е връчено съобщение за образуване на изпълнителното дело изх. № 9454/27.08.2021 г., с което е уведомен за размера на задълженията му и наложените запори и възбрани върху негово движимо и недвижимо имущество и парични вземания, включая по отношение на имота му в с. К. и получаваната от него пенсия.

От приложените към жалбата н.а. № 148 от 28.03.1997 г., т. І, н. д. № 798/1997 г. по описа на НПРС и разпореждане № 27215388675/01.07.2021 г. на началника на сектор ПО при НОИ – Шумен се доказва, че описаният по-горе недвижим имот е еднолична собственост на длъжника, както и, че същият получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, осъвременена към 01.07.2021 г. в размер на 255.00 лева.

Въз основа на така установените факти, съдът достига до извод, че жалбата е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима по смисъла на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:

Съгласно т.1 и т.3 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания. Според терминологията на ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или недвижими) са вземания.

Изпълнението на парични вземания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи за удовлетворение 3 вземанията на кредиторите, докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника от трето задължено лице се осъществява чрез тяхното събиране. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само, ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства. Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.

Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен). На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на 4 изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК (Изм. ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.