Решение № 391 от 09.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001001050 по описа за 2021 година

Производството е образувано по две въззивни жалби.

Въззивната жалба на ответника в първата инстанция „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“-ООД чрез пълномощника му адв.В. е против решение №260872 от 01.06.2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав, постановено по т.д.№ 1889/2020 г. в осъдителната му част, с която е уважен иска по чл.422 ГПК, във вр. с чл.266,ал.1, вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и е признато за установено, че „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“-ООД дължи на „АРКА КОНСУЛТ“-ЕООД сумата от 31 005,07 лева, съставляваща незаплатена част от уговорено възнаграждение за извършена консултантска услуга и строителен надзор съгласно Договор от 13.01.2017 г. и допълнителни споразумения от 27.07.2017г. и 19.12.2019 г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбата е подробно мотивирана. Моли съда да го отмени и отхвърли иска като неоснователен.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца „АРКА КОНСУЛТ“-ЕООД чрез адв.О.Я., в който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и преклузия на направените оплаквания, тъй като в първата инстанция ответникът не е подал отговор в законния срок. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като законосъобразно и правилно. Подробни съображения са развити в отговора.

1

Въззивната жалба на и щ е ц а в първата инстанция „АРКА КОНСУЛТ“-ЕООД чрез адв.О.Я. е против решение №260872 от 01.06.2021 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска по чл.422 ГПК, във вр. с чл.92,ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че за „АРКА КОНСУЛТ“-ЕООД съществува вземане към „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“-ООД в размер на 38 153,47 лева, съставляваща ½ част от неустойка, начислена съобразно §3 от Допълнително споразумение от 27.07.2017 г. към Договор за консултантска дейност и строителен надзор от 13.01.2017 г. Решението е обжалвано единствено в тази отхвърлителна част, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като жалбата е подробно мотивирана. Моли съда да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и уважи предявения иск за неустойка изцяло, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното погасяване на задължението.

Препис от жалбата е връчен на другата страна /ответника/, но в законния срок отговор не е постъпил.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

И двете въззивни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивният съд намира, че на база събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническа оценителна експертиза, първоинстанционният съд е изяснил цялостно и обстойно релевантните за спора факти, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите в тази им част /установителната част на решението/, които изцяло споделя.

По жалбата на „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“-ООД против решението в осъдителната му част, с която е уважен иска по чл.422 ГПК, във вр. с чл.266,ал.1, вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД:

За да уважи иска, съдът е съобразил събраните по делото доказателства, представени от ищеца и е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата чл.266,ал.1 ЗЗД. Констатирал е, че ответното дружество „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е получило препис от ИМ на 17.12.2020 г., като 2-седмиченият срок за отговор по чл.367 2

ГПК е изтекъл на 31.12.2020 г., а такъв е постъпил едва на 07.01.2021 г., което го прави просрочен с всички процесуални последици от това. Приел е, че просроченият отговор не може да предизвика обсъждане на доводите и възраженията, направени в него, както и приемане на поискани доказателства, тъй като това право на ответника е преклудирано.

За да уважи този иск, първоинстанционният съд е приел, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение, породено от Договор за консултантска дейност и строителен надзор от 13.01.2017 г . и допълнителни споразумения към него съответно от 27.07.2017 г. и от 19.12.2019 г., изпълнение на договорената работа от изпълнителя-ищец „АРКА КОНСУЛТ“ ЕООД (чл.258 ЗЗД) и приемането й от поръчващия „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (чл.264 ЗЗД), както и че възнаграждение за извършената работа не е заплатено от ответника в уговорените срокове, като липсват доказателства и твърдения в тази насока.

Констатирайки, че договора от 13.01.2017 г. и допълнителното споразумение от 27.07.2017 г. са подписани за дружеството възложител „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД от лицето Д. П., която не е негов законен представител и към този момент не е имала надлежно пълномощно да обвързва дружеството с договорни задължения, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.301 ТЗ като е приел, че сключването на договора от 13.01.2017 г. е станало известно на търговеца най-късно към датата 27.07.2017г., когато между страните е подписано допълнително споразумение, посредством което са извършени предоговаряния на една част от условията по договора. Това допълнително споразумение отново е подписано за възложител от лицето Д. П., но към този момент тя вече е притежавала надлежно учредена й от законния представител на „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД представителна власт да сключва споразумения по вече сключени договори, както и да изменя и прекратява такива. Това пълномощно е от 07.04.2017 г. Веднага след узнаването на този факт /сключването на договора от 13.01.2017г./, по делото няма данни търговецът да се е противопоставил на извършената от негово име сделка, което означава, че същият я е потвърдил.

Съобразявайки многобройните и убедителни писмени доказателства, представени с исковата молба, съдът без колебание е заключил, че изпълнителят „АРКА КОНСУЛТ“-ЕООД надлежно и в пределите на разписаните за това срокове е осъществил изпълнение на задължението си по предоставяне на услугите, предмет на договора. Няма данни за компрометиране качеството на услугата, което да доведе до необходимост от поправка на същата, или до намаляване на уговореното възнаграждение. Всички съставени актове по строителството са разписани от възложителя „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД без да са направени забележки относно дейността по реализирания строителен надзор върху обекта. Съдът е приел, че най-ярка подкрепа на извода, че работата е била изпълнена и приета съгласно установените с договора условия е подписаното 3 на 19.12.2019 г. допълнително споразумение, където страните са констатирали изпълнение на възложената консултантска дейност и дейност по строителен надзор по договора и наличие на реализиране на предпоставките за заплащане в полза на „АРКА КОНСУЛТ“-ЕООД на първите две вноски по уговореното възнаграждение за тези услуги, а именно сумата от 31 005,07 лв. с вкл. ДДС. Това споразумение отново е подписано от лицето Д. П., за която се установява, че е действала от името на „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД в качеството й на надлежен пълномощник с представителни права, произтичащи от Пълномощното от 07.04.2017 г. Съдът е заключил, че това споразумение обвързва страните с направените в него констатации и има характер на извънсъдебно споразумение по смисъла на чл.365 ЗЗД.

Съдът е приел също, че вземането за възнаграждение е изискуемо. Тази изискуемост е призната да е настъпила на падежи с дати – 18.12.2017 г. и 03.08.2018 г., като това е направено по силата на подписаното между страните допълнително споразумение от 19.12.2019 г. Очевидна е била волята на страните с подписването на това споразумение да променят крайния срок за изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на 90 % от уговореното с договора от 13.01.2017 г. възнаграждение за предоставената му от изпълнителя услуга, като са установили същия с предел 31.12.2019 г. По делото няма данни за предприето изпълнение от страна на възложителя нито в рамките на уговорения със споразумението срок, нито до настоящия момент. Липсват и твърдения в тази насока.

Убедителни мотиви са изложени и по отношение на възражението на ответника досежно това, че ищецът е цедирал вземането си по договора от 13.01.2017 г. н друго дружество - „КЕПИТЪЛ ФАНД“-АД и вече не бил носител на вземането. Съдът е установил, че цесията е съобщена надлежно на длъжника от цедента. По см. на задължителните указания, дадени в т.10б от ТР №4 по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска, то заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК е подадено от цедента, както и установителния иск. Разбира се, напълно допустимо е иска да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. Единствената особеност при тази втора хипотеза е, че в диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение. Цедирането на вземането за възнаграждение по чл.266 ЗЗД е факт, настъпил в хода на процеса и на общо основание приложение намира правилото на чл.226, ал.1 ГПК.

С тези мотиви съдът е приел, че предявения установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.266 и чл.79,ал.1 ЗЗД в размер на 31 005,07 лв., представляващ незаплатена част от уговорено възнаграждение за извършена консултантска дейност и строителен надзор съгласно Договор от 13.01.2017 г.

4 и допълнителни споразумения към него от 27.07.2017 г. и от 19.12.2019 г., е доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

Този извод напълно се споделя от въззивния съд и липсват основания за отмяна или изменение на обжалваното в тази част решение.

Във въззивната жалба на „СИ БИ ГЛОБАЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД се съдържат оплаквания, които са поддържани и пред първата инстанция в късно представения отговор на ИМ. Въззивникът е въвел възражение, че договора от 13.01.2017 г. и допълнително споразумение от 27.07.2017 г., на които се основава главния иск, са подписани от лице без представителна власт за това действие, поради което били нищожни на основание чл.26,ал.2, предл.2 ЗЗД поради липса на съгласие; че от представеното по делото пълномощно на лицето П. не личи тя да има права да сключва договор от естеството на подписания от нея; че с това пълномощно от името на въззивника, не са потвърдени извършваните преди тази дата действия от лицето П. от негово име; че даденото пълномощно от 07.04.2017 г. в полза на подписалото договора лице Д. П. по-късно било оттеглено с връчена й нотариална покана от 30.07.2019 г.; че за ищеца липсва материалноправна и процесуалноправна легитимация за предявяване на исковете, тъй като той е прехвърлил вземанията си на трето лице, преди подаване на исковата молба.

С оглед констатацията, че отговор на исковата молба е депозиран след изтичане на законосоустановения срок по чл.367 ГПК и с оглед разпоредбата на чл.370, вр. с чл.367, ал.1 от ГПК се налага изводът, че въззивникът е загубил възможността да противопоставя възражения срещу предявения иск. В този смисъл е формираната константна практика по въпроса за процесуалната преклузия. Така в мотивите в на решение №281/24.01.2019 г. по т.д. № 675/2018 г. на ВКС, II т.о., е прието, че съгласно разпоредбата на чл.133 във вр. с чл.131, ал. 2, т.5 ГПК, респ. чл.370, във вр. с чл.367, ал.1 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които претендираните права произтичат и съответните въведени от страните възражения. За да обоснове формиралата се в сочения смисъл константна практика на ВКС, съдът, постановил горното решение е обосновал възприемането й както с т.4 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така с множество постановени от върховната съдебна инстанция решения по отделни казуси: решение №172/31.05.2014 г. по гр.д.