Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 09.02.2024, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 330/2023
Вид
Решение № 33
Подписан
09.02.2024
В сила
09.07.2024
Състав
Славка Кабасанова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. гр.Мадан, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20235430100330 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от Ф. А. Б. ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.М. срещу ,,******** ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП вр. чл.24 ЗПК. Иска съдът да прогласи нищожността на договор №******/********г. за предоставяне на потребителски кредит като противоречащ на горепосочените императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

В исковата молба се сочи, че на 1*******г. Ф. А. Б. е сключила с ответното дружество ,,******“ ЕООД договор № *******/*******г. по силата, на който са й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 4000 лв., при лихвен процент - 35,00% годишен процент на разходите - 49,66 %. По силата на чл.5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ******** в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита, Кредитополучателката дължи заплащането на възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 4040 лв. за срока на действие на кредитния договор.

1

Ф. А. Б. признава, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва, за допълнителен пакет от услуги и за услугата финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия, тъй като договорът за кредит е нищожен, поради следните съображения: Договорът за потребителски кредит е недействителен/ поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,66 % /. В процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 35,00 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него.

Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,66 %. ГПР се определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/.

Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера па ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР 2 тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи.

На следващо място, ищцата сочи, че съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от ******* в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя, за което дължи такса в общ размер на 4040 лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „********" ЕООД. В исковата молба се излага, че според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера па законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Ищцата счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 4040 лв. в записания в договора размер на ГПР от 49, 66 %. Поради това, че тази такса намира основанието си в противоречащата на чл. 19, ал.4 ЗПК клауза за ГПР според ищцата следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР прилаган в отношенията между страните. Алтернативно моли да съдът да приложи правните последици на чл.

19, ал. 5 ЗПК.

Ищцата излага, че наред с това следва да се има предвид и че макар че в съдържанието на договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това 3 право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4 в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването по чл. 11, ал.1,т.20 от ЗПК. Тази информация намира, че е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ.

Излага още, че договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Намира, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита ищцата счита, че произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на Директива 2008/48 да им осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8, 9, 23, 24, 43, 45 от Директивата/. Ф.Б. счита, че клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта па Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до 4 допълнително увеличаване на размера па задълженията. Намира, че е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и в светлината на неизчериателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

От ответника „********“ ЕООД, е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който иска се оспорва, като неоснователен.

Ответникът обяснява, че след сключване на Договор за потребителски кредит № ********на ********г. с Анекс към договора е отпуснат допълнителен кредит в размер на 800 лева. Ответникът сочи, че договорът за кредит е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Ищецът е попълнил и подал електронно искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на „********* ЕООД с избрани от него параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение.

След оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, искането е бил одобрено. На ищеца е предоставен на посочения от него имейл адрес преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), заедно с проекти на документи за сключване на договор за кредит (договор, погасителен план, общи условия), генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 9 от договора е изрично посочено правото на отказ от кредита.

Договорът е сключен след изпращане от страна на ищеца на кратко текстово съобщение по телефона (“SМS”), че е съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия. Ответникът твърди, че в договора, противно на твърдяното в исковата молба, са включени всички реквизити, изискуеми от закона, в това число право на отказ от същия. На ищеца е предоставен погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

В отговора се твърди, че ******** е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ (извлечение от регистъра е включено в Приложение № 1 към настоящия отговор).

5

Твърденията за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК се оспорват катонеоснователни. Според ответника в посочената разпоредба се съдържа задължение за включване на погасителен план, включващ размер, брой и периодичност на вноските. Видно от договора за кредит, към същия е приложен погасителен план, в който ясно и точно са описани всички дължими вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва. Посочване на твърдяното в исковата молба „съотношение между главница и лихва“ е направено още в чл. 3 на процесния договор за кредит, като ясно и изрично са посочени размерите на главница и лихва. Счита, че не е налице твърдяната от ищеца неяснота. Същото се отнася и до посочване на дължими суми при различни лихвени проценти, доколкото не е налице променлив лихвен процент.

Що се отнася възнаграждението, което ищецът се е задължил да плати на трето лице, ответникът сочи, че то не се дължи на „*******“ ЕООД, поради което няма как да бъде посочено в погасителен план, нито представлява главница или лихва.

Ответникът сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането на ГПР е императивно установено, като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула. Законът не поставя условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати. Отметникът счита, че доколкото, за изчисляване на процента на разходите според нормативно определената формула, е необходима математическа подготовка много над тази на нормалния неспециалист, то едва ли описанието на математически операции ще внесе приетата от съда яснота. Представя формулата, посочена в ЗПК.