Решение № 892 от 16.08.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Бургас , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20202120105574 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба от Д. ХР. ХР., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б.***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Иван Богоров” № 1, ет.1, адвокат Т.И. против М. ХР. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Б.*** и В. Н. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.

Б.***, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че Д. ХР. ХР. е собственик по наследство на следните недвижими имоти:

1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-189/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Б.*** разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 72 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: жилищна сграда еднофамилна;

1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-189/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ггр. Б.***, разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 38 кв.м., брой 1 надземни етажи: 1, предназначение на сградата: селскостопанска сграда;

1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-189/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Б.****, разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 6 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: постройка допълващо застрояване;

1/2 ид.ч. от 635/771 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Б.****, с площ от 771 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници на поземления имот: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

***, ПИ № ***, ПИ № ***, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху посочените идеални части от недвижимите имоти. Моли за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 116, т. II, рег. № 2751, дело № 271 на нотариус К.К., рег. № 248 по регистъра на НК, с район на действие БРС, вписан в Агенция по вписванията - Имотен регистър Бургас вх.рег. № 6081/23.06.2020 година, акт № 15, том 19, дело № 3364.

В исковата молба се твърди, че ищцата Д. Х. Х. и ответницата М. ХР.

П. са наследници на Х.Г.Х. - б.ж. на гр. Бургас, починал на 18.02.2010 година и на Ф.С. Х. - б.ж. на гр. Бургас, починала на 05.04.2012 година. На основание наследяване двете са съсобственици в равни части - по 1/2 ид.ч. от описаните недвижими имоти. Двамата ответници са само държатели на идеалните части от процесните имоти, притежавани от Д. ХР. ХР. по наследството от нейните родители и същите никога не са имали нито субективния елемент на владението (animus), нито обективния такъв (corpus), поради което не се е осъществил фактическия състав на чл. 79 ЗС. В допълнителна молба уточнение на исковата молба сочи, че част от поземлен имот с идентификатор № **** е собственост на Община Бургас - 136/771 кв.м. ид.ч., поради което претенцията е за 1/2 от 635/771 кв.м. от имота. С тези мотиви моли за 2 уважаване на иска.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, които са оспорили исковата претенция като недопустима и неоснователна по подробно развити в отговора си съображения. Поддържат становището, че между страните не е налице съсобственост. Твърди се, че ответниците - съпрузи са придобили собствеността върху имот с идентификатор № ****.1, ведно с 317,5/771 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ****. Останалата част от дворното място твърдят, че са придобили по давност. Съгласно констативен нот. акт № 116, т. II, рег. № 2751, дело № 271/2020г. на нотариус Кр. К., с район на действие БРС, по силата на давностно владение след смъртта на наследодателя Х.Г.Х., б.ж. на гр.Бургас, продължило повече от десет години, непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано, двамата ответници придобили в СИО изключителното право на собственост върху сгради с идентификатори ****.2, ****.3 и ****.4 по КККР на гр.Бургас, както и за останалите от дворното място 317.5/771 кв.м. ид ч. от ПИИ **** по КККР на гр.Бургас. В тази връзка оспорват констативния н.а № 59, т. II, рег. № 5882, дело № 211/2020г. на нотариус В.Д. с район на действие БРС, като неверен и непротивопоставим на ответниците и претендират отмяната му изцяло. Като допълнителен мотив сочат, че в този нот. акт не са съобразени собствените на Община Бургас 136/771 кв.м. ид.ч.

Оспорват като неверен нот. акт № 17, т.1, рег. № 582, дело № 12/2021г. нотариус В.Д. за поправка на предходния констативен нотариален акт и молят за отмяната му. Твърди се, че ищцата не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот нито лично, нито чрез дъщеря си, нито пък по някакъв начин е прекъсвала и смущавала изтеклото в полза на ответниците давностно владение за имотите, предмет на делото с начална дата 18.02.2010г. Освен представените документи оспорват и 5 бр. скици от СГКК-Бургас в частта относно посочените като титуляри на вещни права ищца и наследодателя Х.Г.Х.. С тези мотиви молят за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 108 от ЗС.

3

За успешното провеждане на ревандикационния иск е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че не упражнява фактическа власт върху нея и че ответникът я владее без правно основание, като тези предпоставки, визирани в нормата на чл.108 ЗС, трябва да са налице кумулативно.

По делото не се спори и видно от нотариален акт № **** год. на Бургаския нотариус, дворно място от 635 кв.м., съставляващо имот планоснимачен № III-42 в кв. 24 по плана на с. Сарафово, ведно с построените в него жилищна сграда и навес са придобити от бащата на страните Д.Х. и М.П. – Х.Г.Х. по наследство и отказ от наследство. Страните не спорят, че Х.Х. е починал на 18.02.2010 година, като е оставил за свои законни наследници: своята съпруга Ф.С. Х. и двете си дъщери - М. ХР. П. и Д. ХР.

ХР.. Съгласно чл. 5 и чл. 9 от ЗН наследниците на Х.Х. наследяват в равни части.

Не е спорно, че изградените в имота постройки /с изключение на сграда с идентификатор № ****.1/ са били собствени на наследодателя Х.Г.Х., починал на 18.02.2010г., а това са именно: сграда с идентификатор № ****.2 – 72 кв.м. – жилищна сграда, сграда с идентификатор № ****.3 – 38 кв.м. – селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № ****.4 – 6 кв.м. – постройка на допълващо застрояване. Доколкото описаните имоти са били собственост на Х.Г.Х., след неговата смърт законните му наследници съпругата Ф.С. Х. и двете му дъщери - М. ХР. П. и Д. ХР. ХР. са наследили в равни части - по 1/3 ид.ч. от същите имоти.

Видно от удостоверение от 16.03.2021г. на Община Бургас, след извършена проверка по актовите книги за общинска собственост на Община Бургас е установено, че 139/774 кв.м. идеални части от УПИ VIII - 210 в кв.

32 по ПУП – ПРЗ, съответстващи на 136/771 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, са общинска собственост, за които е съставен Акт № 9441/11.08.2020г. за частна общинска собственост. Останалите 635/771 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, кв. Сарафово, ведно с изградените в него жилища и нежилищни второстепенни сгради са 4 собственост на физически лица съгласно документи за собственост.

Представен е констативен нотариален акт № 59, т. II, peг. № 5882, дело № 211 от 15.06.2020 година на нотариус В.Д., рег. № 491 по регистъра на НК, с район на действие БРС, вписан в Агенция по вписванията - Имотен регистър вх.рег. № 5750/16.06.2020 година, акт № 190, том 17, дело № 3183 и нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт за придобитите по наследяване от ищцата Д.Х. 1/2 ид.ч. от описаните недвижими имоти.

Видно от констативен нот. акт № 116, т. II, рег. № 2751, дело № 271/2020г. на нотариус Кр. К., с район на действие БРС, признато е, че по силата на давностно владение след смъртта на наследодателя Х.Г.Х., б.ж. на гр.Бургас, продължило повече от десет години, непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано, двамата ответници М. ХР. П. и В. Н. П., са придобили в СИО изключителното право на собственост върху сгради с идентификатори ****.2, ****.3 и ****.4 по КККР на гр.Бургас, както и останалите от дворното място 317.5/771 кв.м. ид ч. от ПИ **** по КККР на гр.Бургас.

Според ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Посочено е, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, но в мотивите е пояснено, че това разрешение е приложимо в случаите, когато оспорващата страна не разполага с документ за собственост. Когато обаче и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право.

В случая ищцата извежда своето право на собственост върху процесните имоти в качеството си наследник на своите родители.

Следователно, в тази хипотеза, съгласно цитираната по - горе задължителна съдебна практика, всяка от страните носи доказателствената тежест за установяване на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни 5 последици. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, това го прави държател на техните идеални части, и ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, и че тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.

За изясняване и установяване на релевантните за предмета на доказване факти са събрани гласни доказателства. Всички разпитани свидетели установяват обстоятелството, че съпругата на Х.Х., починал през 2010г. – Ф.С. Х. е продължила да живее в първата сграда, която се намира отпред до входната врата на самия двор до своята смърт през 2012г. Никой от свидетелите не е присъствал на разговор, след смъртта на Х.Х., между майката Ф. Х. и дъщерята М., в който да е обсъждан въпроса, че М. има претенции за процесната сграда. Свид. Т. и свид. К. са категорични, че баба Ф. се е грижила винаги за имота, отглеждала зеленчуци, овошки, които съществуват и до днес. В сградата живеела бабата с внучката си, а ищцата често идвала. След смъртта на бабата, ответницата М. сменила ключовете и през пролетта на 2013г. не допуснала сестра си Д. в имота, като в двора било пуснато и куче. Свид. С., приятел на сина ответниците, също заявява, че бабата и дядото са живеели във въпросната къща докато са починали. След тяхната смърт в първата къща не живеел никой. Сочи, че не е виждал никой в имота, включително и внучката С.. Виждал, че М. и В. стопанисват къщата, т.е. поддържат я „да не падне покрива“; укрепено е, поддържат и фасадата; насипват за минаване на колите по двора мястото, което се ползва и за двете къщи – пътеката. Свид. А. също посочва, че в старата къща е живяла майката на М. до смъртта си, след което не му е известно някой да е живял там, а понастоящем не живее никой. Известно му е, че М. и В. имат ключове за нея.