Решение № 1679 от 02.03.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 02.03.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I състав в закрито заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 15647 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, като длъжник по изп.д. № 20198630402220 по описа на ЧСИ С.Х., срещу отказ на съдебния изпълнител да намали приетите в изпълнителното производство разноски, обективиран в писмо изх. № 58973 от 05.11.2019г. на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 от КЧСИ с район на действие СГС. Твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и факта, че не са извършени от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за неоснователност на частната жалба, като поддържа, че въпреки изтеклия срок за доброволно изпълнение дълга не е погасен, което ще наложи действия по процесуално представителство на взискателя с цел удовлетворяване на незаплатените вземания.

ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения, че жалбата е неоснователна.

След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20198630402220 е образувано въз основа на молба с вх. № 60618/25.10.2019г. от Е.В.П., чрез адв. К.С., към която е представен оригинал на Изпълнителен лист от 10.10.2019г. издаден от Софийски районен съд, въз основа на Решение № 181348 от 31.07.2019г. постановено по гр. дело № 31829/2018г. по описа на СРС. По силата на така посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в размер на 432.43 лв., представляваща направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който страните договорили възнаграждение в размер на 350 лева, като е посочено, че сумата е платена в брой.

До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на същия на 31.10.2019г. В същата, като задължение, са вписани 350 лв. разноски по изпълнителното.

На

04.11.2019г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 350 лева да бъдат редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г. С обжалваното постановление от 05.11.2019г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-длъжника да намали приетите в изпълнителното производство разноските. Други действия по изпълнението не са извършени.

Не се твърди, нито доказа длъжникът „Т.С.“ ЕАД в срока за доброволно изпълнение да е погасил дълга предмет на изпълнението.

Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК.

Съгласно нормата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, освен в изрично изброените в процесуалния закон случаи.

Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член в редакцията обн. ДВ бр.7 /2019г. действаща към датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500лв. – 1/10 от съответното възнаграждение посочено в чл.7, ал.2, т.1.

В случая обаче липсват данни за погасяване на дълга предмет на изпълнение по изп.д. № 20198630402220 по описа на ЧСИ С.Х., в срока за доброволно изпълнение, както и преди подаване на частна жалба от 12.11.2019г. на „Т.С.“ ЕАД.

Последното е възможно да наложи действия по процесуално представителство на взискателя с цел удовлетворяване на незаплатените вземания, което е препятства преценката за съотношение извършени процесуални действия - дължимо възнаграждение.

Приетите по делото договор, платежно нареждане установяват, че взискателят е възложил на адвокат да води и да образува изпълнителното дело за събиране на сумата по изпълнителния лист, за което е уговорил и платил сумата от 350лв. Това възнаграждение е такова за образуване и за водене на делото, поради което и съдът приема, че възраженията на длъжника за недължимост на сумата поради прекомерност на същото са неоснователни.

С оглед гореизложеното съдът приема, че оплакванията на длъжника в частта за дължимостта и размера на разноските на длъжника за адвокат са неоснователни. При това положение жалбата на „Т.С.“ ЕАД, се явява неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на

„Т.С.“ ЕАД, против отказ обективиран в писмо изх. № 58973 от 05.11.2019г. на ЧСИ С.Х., рег.863 по изп.дело № 20198630402220, с което е оставено без уважение възражението на длъжника да бъде намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело от 350 лв. до 200лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.