Решение № 134 от 15.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Велико Търново, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600211 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест от

Великотърновската окръжна прокуратура и по жалба от П. Н. С.гл.юрисконсулт при териториална дирекция на НАП Велико Търново, в качеството му на процесуален представител на министъра на финансите, представляващ Държавата в качеството на граждански ищец, против Присъда № 18 от 26.06.2023год., постановена по НОХД № 245/2021год. по описа на Великотърновския окръжен съд.

С обжалваната присъда Великотърновският окръжен съд признал подсъдимия С. А. Д. за НЕВИНЕН в това, че в периода от 04.05.2015 г. до 25.01.2016 г. включително, в гр. Велико Търново, в качеството на пълномощник на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927 гр.

Павликени, упълномощен от управителя на дружеството -В. Г. С., ЕГН 1

**********, с пълномощно с рег. № 1085/2015 г. от 26.03.2015 г. на А. Д., нотариус в район PC Бургас, рег. № 285 на Нотариалната камара, при условията на продължавано престъпление да е укрил за дружеството „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, гр. Павликени, задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване в особено големи размери - 26 574,78 лв., като:

-обявил в декларации образец 1, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП - Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. включително, осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигурените лица, -не подал декларации образец 1 от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, пред ТД на НАП - Велико Търново, дължими за подаване по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн.

ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. включително, за лицата, подлежащи на задължително държавно обществено осигуряване и задължително здравно осигуряване и

-потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП - Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн.

ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. и го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл. 255б, ал. 3, вр.

2 с ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия С. А. Д. за НЕВИНЕН и в това, че в периода от 01.05.2015 г. до 24.02.2016 г. включително, в гр. Велико Търново, в качеството на пълномощник на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, гр. Павликени, упълномощен от управителя на дружеството - В. Г. С., ЕГН **********, с пълномощно с рег. № 1085/2015 г. от 26.03.2015 г. на А. Д., нотариус в район PC Бургас, рег. № 285 на Нотариалната камара, при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 7984,70 лв. - данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ, за дружеството „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, като:

-не подал декларации образец 1 от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, пред ТД на НАП - Велико Търново, дължими за подаване по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн.

ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за месеците от април до декември 2015 г., за лица, намиращи се в трудови правоотношения със „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, и

-потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП - Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн.

ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. май 2015 г. до м. януари 2016 г. включително и го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 от НК.

С въззивния протест присъдата на първоинстанционния съд е обжалвана в наказателната й част, като е заявено оплакване, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че първоинстанционният съд 3 неправилно е оценил събраните по делото доказателства, което го е мотивирало да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае.

Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционната оправдателна присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия С. А. Д. за виновен по повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 255б, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 от НК, и да му наложи справедливо наказание.

Преди да бъде даден ход на делото в съдебно заседание във въззивната инстанция, Великотърновската окръжна прокуратура е подала допълнително писмено изложение към въззивния протест, като са изложени конкретни съображения за неправилност на присъдата.

Излага се, че в мотивите на присъдата първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че дружеството работодател е фактически ръководено от подсъдимия Д., който е подавал данните за осигурителния доход на обслужващите счетоводители и те са включвали указаните им суми в подаваните пред ТД на НАП декларации за работниците, но неправилно е прието, че уговореното основно възнаграждение за всички работници е било 1000 евро, а освен него са им изплащани дневни командировъчни в размер на по 35 евро, откъдето съдът е извел извод за липса на укриване на задължения чрез невярно деклариране.

Възразява се, че това становище на първоинстанционния съд не може да се сподели.

Излага се, че сключените и регистрирани трудови договори не отговарят на действителната уговорка между страните и това е видно дори и от факта, че ежемесечно е деклариран и са начислявани и внасяни данъци и осигуровки върху много по-голяма от вписаната в договора сума. Така за реалния размер на възнагражденията и срока на правоотношенията следвало да се съди от свидетелските показания, банковите извлечения и други писмени справки.

Излага се, че от свидетелските показания, включително приобщени с прочитане, се установява, че уговореното и реално получено от всички работници месечно възнаграждение през инкриминирания период е било 1200 евро, като спорния въпрос е какво е съдържала тази сума.

4

Настоява се, че че факта, че това е основно месечно възнаграждение, а не е имало включени командировъчни, се извлича пряко от дадените пред съда категорични показания от свидетелите А. А., А. А., В. Д., Г. К., Д. Д., Я.

Д., И. Д., М. С., К. Я. и Н. К., както и потвърдилите показанията си от ДП след прочитане по реда на чл. 281 от НПК Г. У., Л. Л., О. П., С. И., които неправилно не са кредитирани от решаващия съд в тази им част.

Посочва се, че има работници, които още на досъдебната фаза са заявили, че не са наясно с точната структура на възнаграждението си и единствено са заели позиция, че „каквото е уговорено, това са получили".

Посочва се, че на съдебната фаза са променили позицията си, че не са сигурни за формирането на доходите си свидетелите Д. И. и П. К..

Посочва се, че променили показанията си от досъдебната фаза и поддържащи пред съда, независимо от прочитането им, че 1200-та евро са формирани от 800 евро заплата и 400 евро командировъчни са свидетелите Н.

П., С. Д., Т. Д., Ц. Г., Д. Н..

Посочва се, че има и работници, потвърдили едва пред съда, че 1200 евро е била уговорената заплата, без техните възнаграждения да са участвали в изчисленията за недекларирани суми, каквито са свидетелите Г. К., С. К., П.

К., С. В. и А. Л. /посочил изрично, че не са уговаряни командировъчни/.

Посочва се, че имало две групи свидетели, които заемат различна позиция за начина на определяне на получените 1200 евро, но според прокурора те нито са равностойни, а и не си противоречат толкова категорично, колкото изглежда първоначално.

Посочва се, че от една страна, повечето работници нямат финансови и трудовоправни познания, за да дефинират точно тези понятия както и това, че те нямат нито мотивация, нито лостове да следят коректното отразяване на дължимите за тях осигуровки. Затова било обяснимо по-голямата част да заемат позиция, че не помнят или практически не желаят да свидетелстват за подробности, тъй като са наясно, че това би довело или удължило проблемите на бившия им работодател с правоохранителните органи. Следвало да се отчете и това че независимо, че законът изрично изключва отговорността на работника за евентуално укриване на доходи, житейски разбираемо е свидетелите да са притеснени дали не биха навредили и на себе си, ако посочат подробности от уговорките им с работодателя, разминаващи се от 5 документално отразеното.

Според държавното обвинение следва да се даде приоритет на показанията на свидетелите, които посочват, че уговореното възнаграждение е 1200 евро. Това се подкрепяло от всички показания, които са непротиворечиви, че е изплащано еднакво възнаграждение при идентични условия - аванс в брой и остатък по банкова сметка, както и от документите по ДП. Посочва се, че работниците, които се познават помежду си или са били в една бригада утвърждават, че уговорката е била една и съща за всички /напр. св. А. А. в с.з./.

Възразява се, че неоснователно съдът в стр. 7 на мотивите си е приел, че: „всички свидетели сочат, че са имали устна уговорка да получат по 1200 евро чиста сума, като са знаели, че 1000 евро им е възнаграждението../.

Според прокурора това категорично не отговаря на показанията на изброените най-напред в изложението свидетели.

Твърди се, че неправилно е прието и че на всички са изплащани дневни пари в размер на 35 евро полагащи им се съгласно Наредбата за командировките в чужбина, тъй като нямало доказателства, за да се обоснове подобно твърдение.

Не следвало или най-малкото пределно критично следвало да се кредитира промяната на показанията пред съда на тези свидетели, които са заявили, че не са знаели как точно е формирана получената от тях сума. Като причина за това е посочва, че те са били или още са в икономическа зависимост от подсъдимия Д., може да очакват отново да бъдат наети и е логично да не искат да се конфронтират с него, а да следват неговата версия пред данъчните и правосъдните органи, още повече, че самите те са получили изцяло обещаното им възнаграждение. Твърди се, че се наблюдава категоричен преход в показанията на явяващите се в последващите съдебни заседания свидетели, като с всяко следващо заседание, се увеличават поддържащите версията на Д., включително такива, които на ДП са твърдели друго.