Решение № 486 от 15.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Варна, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20223110104848 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу В. С. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, за приемане на установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза Заповед № 7061/15.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17822/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, за следните парични вземания: сумата от 3566,27лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит без обезпечение от 16.12.2011 г., сключен между длъжника и „*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 223,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 18.11.2021 г., които вземания са прехвърлени от „*, в качеството му на цедент, на ищеца – цесионер, с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г.

Ищецът твърди, че с Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. „* е цедирала вземанията си към ответника на „*. Ищецът се позовава на възможността ответникът да бъде уведомен за извършената цесия с исковата молба, като бъде връчено уведомлението за това заедно с преписа от същата. Тъй като ответникът е преустановил плащанията си по кредита, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу ответника, връчена лично на длъжника и своевременно оспорена от него с възражение. Поради 1 последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 16.12.2011 г., сключен с „*, последният е предоставил на ответника кредит в размер на 7190.00 лева за покриване на потребителски нужди. Страните се уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 15.08.2020 г. на 104 броя месечни анюитетни погасителни вноски, с падеж 15-то число на месеца, всяка от които по 103,11 лева. Поддържа, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва, чийто годишен процент възлизал на 7%. Сочи се, че годишният процент на разходите по кредита е 8.44%. Излага, че след усвояване на кредита, ответникът известно време заплащал дължимите вноски, като към настоящия момент непогасена останала сумата в размер на 3566,27 лв. Поддържа се, че срокът на договора е изтекъл на 15.08.2020 г. – датата на последната падежна вноска, като на тази дата вземането на кредитора станало изискуемо. Сочи, че въпреки това ответникът не е погасил задълженията си по договора, поради което дължи и обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба предявените искове се поддържат и се моли за уважаването им.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва вземането на кредитора да е станало изискуемо на 15.08.2020 г., като посочва, че това е датата, на която е настъпил падежа на последната вноска по кредита. Поддържа, че исковата молба е нередовна, доколкото същата не съдържала описание на отделните погасителни вноски с посочване на техния падеж, което възпрепятствало надлежното упражняване правото му на защита. Позовава се на настъпила погасителна давност на цялото вземане, включително на вноските от месец януари 2019 г. назад. Излага, че от представеното към исковата молба приложение към договора за цесия е видно, че прехвърлянето на вземането е обусловено от настъпила на 29.11.2015 г. давност. Твърди, че на ищеца е прехвърлено вземане с различно основание от претендираното с исковата молба. Сочи, че и до момента ответникът не е уведомен за извършената цесия, тъй като от приложените към исковата молба документи конкретното вземане не можело да се индивидуализира. Отделно от горното излага, че ответникът е внесъл 4500 лв. повече от дължимото по кредита, в резултат на неоснователно начисляване на суми от страна на банката, базирано на увеличение на договорената лихва, което съставлявало неравноправни клаузи.

Твърди, че сумата, посочена в чл.4, ал.2 от договора, е попълнена след подписване на същия. Излага, че договорът за потребителски кредит не 2 съдържа общата дължима сума, поради което е недействителен, с оглед на което ответникът дължи единствено главницата по договора, която била погасена чрез плащане.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. С писмена молба се оспорват исковите претенции и се моли за отхвърлянето им, в т.ч. като погасени по давност. Претендират се разноски по чл. 38 ЗА.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 17822/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, е видно, че въз основа на подадено заявление от „* срещу В. С. К., е издадена Заповед № 7061/15.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми, връчена на длъжника, като установителните искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 16.12.2011 г./представен в оригинал на л. 73 от делото във връзка с дадени от съда указани/, сключен с „*, последният е предоставил на ответника кредит в размер на 7190.00 лева за покриване на потребителски нужди. Уговорен е срок за връщане на заетата сума до 15.08.2020 г. на 104 броя месечни анюитетни погасителни вноски, с падеж 15-то число на месеца, всяка от които по 103,11 лева. Уговорено е и възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва, чийто годишен процент е 7% и годишен процент на разходите - 8.44%. Посочено е, че общата дължима сума по договора е 10722,81 лв. /чл. 5, ал. 2 от договора/.

От представения договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г., се установява, че банката прехвърля на ищеца вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена.

Представено е изходящо от „* потвърждение на извършена цесия за вземания, индивидуализирани в коментираното приложение № 1. Предвидено е в договора е, че купувачът ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, като с подписване на договора продавачът е упълномощил купувача с правата за уведомяване на длъжниците. Представено е и приложение № 1., като видно от същото, че част от документа е вторично заличен по отношение на номерата на кредити, имена на кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и непогасени задължения, като са останали видими графично форматираните колони от таблицата и само един пълен ред от нея. Така под № 36262 е посочен номера на договора за кредит, ЕГН и имена на ответника, дата на сключване на договора – 15.08.2017 г., отпуснат размер на кредита и остатъка от дълга.

Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към 3 исковата молба.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 19.12.2011 г. е предоставена по банкова сметка на ответника сумата от 7190лв. с основание „усвояване на кредит“. Посочено е, че по договора е заплатена сума от 6444,84лв. общо , като остатъкът от задължението за главница възлизало на 3566,27лв. за главница, договрна лихва за периода 15.02.2017 г. до 15.08.2017 г. -132,91лв. и мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 18.11.2021 г. – 455,69лв. Алтернативно е посочено, че без плащанията за възнаградителна лихва, плащанията следва да се отнесат към погасяване на главницата и остатъкът възлиза на 845,16лв., а мораторната лихва върху него 107,99лв.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 17822/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в. Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на потребителя процесната сума, а потребителят се е задължил да върне същата, съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и 5) наличие на валидно сключен договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията.

Първият спорен по делото въпрос е относно извършената в полза на ищеца цесия на спорното вземане.

От анализа на представените по делото писмени доказателства, се установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и „* в качеството му на цедент, е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 3.01.2018г., приложение № 1, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем от 16.11.2011 г.. Така сключеният договор има рамков характер, доколкото със същия е уговорени условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е достатъчен 4 да породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с последното се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от вземания, в който смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1 „Дата на прехвърляне“. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането е довършен с подписване на Приложение № 1 към която дата вземанията по заемното правоотношение между „„* и ответника са били изискуеми /с оглед уговорения краен срок на заема/. В приложението по ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към ответника, като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество да разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с вземането си, произтичащо от твърдяния договор за кредит. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на цесията. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането.