Решение № 1088 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. А.а при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100514065 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14065/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „АУРЕУС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 201261261 гр.Несебър срещу решение №18762 от 17.10.2025 г постановено по гр.д.№40976/24 г на СРС , 76 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди „СИМС“ ООД, ЕИК 115647749 гр.София да му заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 22 481,24 лв., представляваща дължимо възнаграждение по Договор за СМР от 02.11.2018 г. за обект: сграда „Божур“, находяща се в гр. Несебър, в к.к. Слънчев бряг, за извършени строително монтажни работи съгласно протокол Акт Образец 19 № 6, за които е издадена фактура №237/18.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.05.2024 г до окончателното заплащане и сумата от 13 518,46 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 25.10.2020 г. до 15.05.2024 г. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. В отговора на исковата молба има взаимно изключващи се възражения и твърдения , включително такива за погасяване на вземанията по давност . Липсват указания до ищеца да представи доказателства за прекъсване на давността , а до ответника да докаже за кой документ счита , че е изтекла давността . В процесната фактура №237 от 18.10.2019 г е записана дата на последния 6-ти протокол образец №19 – 17.10.2019 г . Този протокол може да е изготвен 1 март 2019 г и да касае СМР извършени до този момент , но да е „финално разписан“ на 17.10.2019 г. В доклада си СРС е посочил , че протоколът е от 17.10.2019 г , а в решението се приема необосновано друго. ССЕ е констатирала „съвпадения“ в счетоводството на ответника , както и че фактурата е „двустранно осчетоводена“ от двете дружества .

Разпитаният свидетел установява , че представителят на възложителя постоянно е имал забележки , искал е доработване на извършената работа и пр. За да започне да тече давността трябва да има издаден „данъчен документ“ , а данъчната фактура е годно доказателство . Ползването на данъчен кредит е признание на задължението от ответника . В случая погасителната давност е започнала да тече от 18.10.2019 г и не е изтекла .

Въззиваемата страна е подала отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . 6-ти протокол образец №19 е този , който е подписан и е представен с молба от 28.03.2025 г . Ищецът не е представил доказателства за спиране и прекъсване на погасителната давност .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.10.2025 г и е обжалвано в срок на 11.11.2025 г /по ел.поща/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Ищецът твърди, че на 02.11.2018 г. е сключил с ответника договор за извършване на СМР на обект: Сграда „Божур“, находяща се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг. Сочи, че страните се договорили ответникът да заплати част от сумата по договора авансово, като окончателната сума трябва да бъде заплатена след приключване на договорените ремонтни дейности.

Ищецът изпълнявал договорените дейности качествено и в срок, а възложителят ги приемал и заплащал съобразно договореното. Твърди, че на 30.03.2019 г. комисия с представители и на двете страни извършила проверка по отношение на извършените ремонтни работи, качество и обем, както и на заплатените до момента суми. Констатирано било, че последната изравнителна сума от дължимото възнаграждение възлиза на 22 481.24 лв., за която била издадена фактура на 18.10.2019 г., изпратена до ответника по имейл.

В уточнителна молба от 19.03.2025 г. ищецът пояснява, че незаплатените от ответника работи включват: полагане на мазилки на стени и тавани; полагане на замазка подове; полагане на ламинат; поставявне на фаянс; ЧАСТ ВиК: Доставка на санитария и монтаж;

Допълнителни дейности: подмяна на дограма; и обръщане с мазилкиа; Непредвидени допълнителни дейности; Част Електро за стаи, общи части и коредори; Част ВиК външно;

2

Конкретизира, че горните дейности са извършени в периода от 09.02.2019г. до 30.03.2019г., като общата сума на извършените СМР е в размер на 55 401 лв. с включено ДДС. От нея е приспадната сума платената авансово сума в размер на 20 000 лв. по фактура от дата 07.11.2018 с номер 212, както и платеният аванс в размер на 16 666,67 лв. по фактура от 05.08.2019 г. с номер 231. Остатъкът от сумата в размер на 22 481,24 лв. с включено ДДС /равняваща се по стойност на исковата претенция/ е начислена във фактура № 237/18.10.2019г.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Потвърждава, че между страните е бил сключен договор за СМР за процесния обект, но сочи, че всички възложени дейности са изпълнение от ищеца и надлежно и своевременно заплатени от ответника. По отношение на описаните в исковата молба СМР сочи, че оспорва същите да са възлагани от ответника; оспорва твърдените от ищеца СМР да са извършени, поради което не е налице основание за издаване на фактурата от 18.10.2019 г. Същата е незаконосъобразно издадена . Според ответника договорените цени и количества в договора не полежат на промяна и корекция, а представения като приложения към исковата молба протокол акт образец 19 № 6 от 17.10.2019 г. не съдържа волеизявления на законен представител на страните, не носи подпис и печат на дружеството възложител, поради което оспорва истинността на представения документ. Процесните СМР не са приети от възложителя и същият не е осчетоводил процесната фактура. Евентуално исковете са погасени по давност .

В конкретния случай трябва да се приеме че е подписан договор за изпълнение на СМР/услуги от 02.11.2018 г., като ответникът /в качеството му на възложител/ е възложил на ищеца /в качеството му на изпълнител/ извършване на СМР, описани в приложение № 1 към договора на обект: Сграда „Божур“, находяща се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг. Поголяма част от СМР са заплатени като страните спорят за незаплатени допълнителни СМР .

Според договора заплащането на стойностите на възложените работи се извършва по банков път по следния начин: авансова вноска в размер на 30% от сумата за изпълнение на строителството, без допълнително възникналите непредвидени разходки, което авансово плащане се приспада пропорционално от всяко междинно плащане.; както и междинни плащания, които се извършват в срок до 5 дни след подписване и представяне на Протокол Акт образец 19 за реално извършени СМР.

Съгласно чл. IV от договора, срокът за изпълнение на договорените СМР/услуги е 120 дни /т.е. изтича през месец март 2019 г./, като в случай, че са налице особени непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи строителството срокът се удължава, което обстоятелство се установява с двустранен констативен протокол. По делото не се твърди и не се представя документ в горния смисъл, удостоверяващ, че срокът за изпълнение на СМР е бил удължаван.

Според СРС изпълнителят е извършвал СМР на обекта /в която насока са и депозираните по делото свидетелски показания/, като по делото са представени доказателства за двустранно подписани Протокол Акт Образец 19 № 1 и № 2 – удостоверяващи изрично приемане на част от изпълнените дейности.

3

Според представени извлечения от банковата сметка на ищеца ответникът е извършил плащания по сметка на изпълнителя за суми както следва: 24000 лева – аванс по договора, по фактура № 212/07.11.2018 г. 24000 лева и 29873.65 лева – по фактури № 213 и 214/28.11.2018 г. по Протокол Акт Образец 19 № 1 и № 2 59178.60 лева - по фактура № 216/14.12.2018 г. за СМР по Протокол Акт Образец 19 № 3 42998.92 лева – по фактура № 218/27.01.2019 г. за СМР по Протокол Акт Образец 19 № 4 20000 лева – платени на 30.07.2019 г., без посочено основание, но отнесени от изпълнителя по фактура 231/05.08.2019 г. отново за погасяване на суми по Протокол Акт Образец 19 № 4 64692 лева по фактура № 220/22.02.2019 г. за СМР по Протокол Акт Образец 19 № 5 13917.60 лева - по фактура № 222/08.03.2019 г. за СМР по Протокол Акт Образец 19, Анекс 2.15.02.2019 /непредставен по делото/ . Общата сума на извършените плащания възлиза на 278 660,77 лева, т.е. с 90 657.83 лева повече от дължимата цена с ДДС на договорените и възложени СМР, съобразно двустранно подписаното приложение №1 към сключения договор от 2018 г. По делото липсват доказателства и не е ясно дали в хода на изпълнение на дейностите е било налице допълнително възлагане на други СМР.

Спорен по делото е въпросът дали възложителят дължи плащане по издадената от изпълнителя и неосчетоводена от ответното дружество фактура №237/18.10.2019 г. , издадена за заплащане на СМР, обективирани в Протокол Акт Образец 19 под № 6.

За доказване на обстоятелството, че възложителят е приел изпълнените от ответника работи, ищецът е представил два броя идентични по съдържание, но с различно графично оформление Протокол Акт Образец 19 № 6.

-първият е представен като приложение към исковата молба , обективиран е на 2 страници и не носи подпис на нито една от страните. Въпреки че в протокола с напечатен текст е описано, че представители на двете дружества, след проверка на място са установили, че извършените в периода от 09.02.2019 г. до 30.03.2019 г . СМР на обща стойност 55401.04 лева /без приспадане на внесения аванс/ подлежат на заплащане, като дата на съставяне на протокола с ръкописен текст на посочено, че същата е 17.10.2019 г ;

-вторият Протокол Акт Образец 19 под № 6 е представен от ищеца в изпълнение на дадените от съда указания с молба от 28.03.2025 г. /л. 111 от делото пред СРС/. Макар текстовото съдържание на документа да съвпада с това на приложения към исковата молба протокол, същият е обективиран на три страници и носи подпис и печат на двете дружества на последната страница. Установява се от титулната част на документа, че с напечатан текст е посочено, че протоколът е съставен на 30.03.2019 г. - в който смисъл са и самите твърдения на ищеца в исковата молба, изрично сочещ, че на 30.03.2019 г специална приемателна комисия на мястото на обекта е извършила проверка на СМР, като е установила реалното им изпълнение.

Според СРС при тези обстоятелства и съобразявайки наличието на ръкописни поправки в текста на протокола, представен към исковата молба, липсата на положени от страните подписи върху него, логическото несъответствие между периода на извършвани и 4 проверявани СМР /февруари март 2019 г./ и сочената като дата на съставяне на протокола „17.10.2019 г.“, както и твърденията на самия ищец в исковата молба, трябва да се счита , че представеният Протокол Акт Образец 19 № 6, находящ се на л. 22 от делото, не следва да бъде кредитиран. Следва да се кредитира представеният с молба от 28.03.2025 г. екземпляр от Протокол Акт Образец 19 № 6, с посочена дата на съставяне 30.03.2019 г, доколкото същият логически следва момента на приключване на СМР, които чието изпълнение е било проверявано, носи подпис и печат на страните, както и отговаря на твърденията на самия ищец в исковата молба, който признава, че именно на тази дати работата е била приета от възложителя.