Решение № 4497 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4497 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330111874 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищецът К. И. Б., ЕГН: **********, от *****************************, е предявил против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от ********** Н.П., иск за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 2 000 лева, вписана като дължимо вземане в Централен кредитен регистър с идентификатор **********.

В исковата молба се твърди, че на 05.04.2024 г., ищецът получил заем от ответното дружество в размер на 2 000 лева. Договор не му бил връчен, поради което други индивидуализиращи белези на правоотношението не можел да посочи. За периода от датата на получаване на заемната сума до датата на депозиране исковата молба в съда, ищецът върнал заема. Въпреки върнатата заемна сума, служители на ответното дружество продължавали настойчиво да го търсят и да претендират заплащане на още 2 000 лева. След извършена справка в Централния кредитен регистър, ищецът установил, че действително ответното дружество вписало като дължима сума от 2 000 лева с идентификатор на кредит **********. Какво включвало посочената сума, не можело да установи, тъй като ищецът не получавал никакво обяснение, както от служители на дружеството, така и не можело да се установи от справката по какъв начин е формирано вземането. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че между страните бил сключен валиден 1 договор за потребителски кредит, като ищецът е подал искане за заем през сайта на „Кредирект“ ЕООД и се съгласил да върне на кредитора заемната сума, ведно с лихва и при условията на договора за кредит. Действителността на Договор за потребителски кредит № **********/ 05.04.2024 г. произтичала от това, че били съобразени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който бил сключен процесният договор. Кредитополучателят попълнил Искане за сключване на договор за кредит, като на същия бил изпратен и Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

Твърди, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Освен това, противно на изложеното в исковата молба, ищецът получил договора на посочената от него електронна поща. Ответното дружество не оспорва твърдението, че е получило сумата в размер на 2 000 лева по процесния договор, но страните се договорили ищецът да върне предоставения му заемен ресурс, ведно с лихва и спазвайки всички условия по кредита.

Ответното дружество по занятие предоставяло парични заеми и липсвало житейска и икономическа логика да предоставя финансови услуги безвъзмездно. С оглед изложеното, предявеният иск бил напълно неоснователен. Моли същият да бъде отхвърлен изцяло. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

В първото по делото с.з. пълномощникът на ищеца представя писмена молба, с която оспорва, че между страните имало сключен договор за кредит, както твърди ответникът, като приложеният такъв нямал нито мастилен, нито електронен подпис. Дори и обаче да се приемело, че договор за кредит е сключен, се твърди, че той бил недействителен. В нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран. В ГПР трябвало да се включват всички разходи по кредита, но не била включена неустойката, която представлявала скрито оскъпяване и така се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Неустойката била нищожна, като уговорена в нарушение на добрите нрави и поради прекомерност. Поставените изисквания за осигуряване на обезпечение в краткия срок, свързани с представяне на голяма по обем документация, били невъзможни за изпълнение. Не ставало ясно какви вреди за кредитора се покриват с неустойката, защото принципно всички разходи по кредита следвало да се покриват от ГПР. Неустойката противоречала още на нормите на чл. 71 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК, като всичко това водело до недействителност на договора. По кредита се дължала в този случай само заемната сума от 2 000 лева, която ответникът не оспорвал, че действително бил получил. Оставало обаче задължение в този размер в ЦКР с идентификатор **********, което обуславяло и правния интерес от иска. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № **********/ 05.04.2024 г., сключен между 2 страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 2 000 лева, при следните условия: вноски- 7 месечни, с краен падеж- 05.11.2024 г., при фиксиран годишен лихвен процент- 50 % и годишен процент на разходите- 62, 74 %, с общ размер на всички плащания- 2 423, 46 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 1 470, 54 лева, платима разсрочено по погасителния план.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, ведно погасителен план към него, искането за сключване на договора, лог файл и СЕФ.

Приета е справка за кредитна задлъжнялост на ищеца от ЦКР, според която същият има задължение към ответника в размер на 2 000 лева, по кредит с номер **********.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От ищеца е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 62, 74 %, а възнаградителната лихва- 50 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е 3 ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 50 %, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

На второ място, още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 18 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 1 470, 54 лева (при отпусната заемна сума от 2 000 лева), а видно от погасителния план към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчител) и срока за представянето му (двудневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Именно затова тази клауза от процесния договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и води до нейната недействителност. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

4

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.