Определение № 49159 от 27.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49159 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110115323 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подаденa e молбa от адв. Г. Г. Г. /особен процесуален представител на ответника Ю. А. Б./ за изменение на решение № 7275 от 24.04.2025 г. постановено по гр. д. № 15323/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че с решение рег. № 7275/24.04.2025 г. постановено по гр.д. № 15323/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, предявената искова претенция в размер от 463,41 лева, е уважена за сумата от 165,07 лева и е отхвърлена за сумата от 298,34 лева. Поддържа, че съдът въобще не е взел в предвид направеното от ответника възражение за прекомерност в заповедното и исковото производство.

Насрещната страна твърди, че молбата е неоснователна и съдът законосъобразно е определил размера на възнаграждението на процесуалния представител.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата, подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок, е допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна. Съдът констатира основание да ревизира своята преценка за отговорността на страните за съдебни разноски.

С решение № 7275 от 24.04.2025 г. постановено по гр. д. № 15323/2024 г.

1 по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявените от „* по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 439 ГПК, че Ю. А.

Б. дължи на ищеца сумата от 23,47 лева, представляваща абонаментни такси по допълнително споразумение № 045400040 от 04.12.2020 г., сумата от 14,09 лева, представляваща абонаментни такси по допълнително споразумение № 027837303 от 19.07.2019 г. към договор за мобилни услуги № 618697838 от 27.09.2017 г. за периода от 05.12.2020 г. до 04.02.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,48 лева, представляваща абонаментни такси по допълнително споразумение № 045400041 от 04.12.2020 г. към договор за мобилни услуги № 621699033 от 10.06.2019 г. с предпочитан номер + 359898612793 за периода от 05.12.2020 г. до 04.02.2021 г. лв., ведно със законна лихва за период от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 31,96 лв., представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 22.04.2019 г. за устройство NOKIA 3.1 Plus Dual Grey за периода от 05.12.2020 г. до 22.03.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 11,13 лв., представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 19.07.2019 г. за устройство PRESTIGIO WIZE 4318 8 4G Black за периода от 05.12.2020 г. до 19.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 65,94 лв., представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 10.06.2019 г. за устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Silver за периода от 05.12.2020 г. до 10.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14690 /2023г. по описа на СРС, 39 състав, като са отхвърлени исковете за неустойка за сумата от 110,43 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за прекратяването на допълнително споразумение № 045400040 от 04.12.2020 г. към договор за мобилни услуги № 61719866 от 23.05.2017 г. с предпочитан номер ***, ведно със законна лихва за период от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 29,61 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 22.04.2019 г. за устройство NOKIA 3.1 Plus Dual Grey, ведно със законна лихва за период от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 47,24 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за прекратяването на допълнително споразумение № 027837303 от 19.07.2019 г. към договор за мобилни услуги № 618697838 от 2

27.09.2017 г. с предпочитан номер ***, ведно със законна лихва за период от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 50,29 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 19.07.2019 г. за устройство PRESTIGIO WIZE 4318 8 4G Black, ведно със законна лихва за период от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 48,95 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за прекратяването на допълнително споразумение № 045400041 от 04.12.2020 г. към договор за мобилни услуги № 621699033 от 10.06.2019 г. с предпочитан номер ***, ведно със законна лихва за период от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,82 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 10.06.2019 г. за устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Silver, ведно със законна лихва за период от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищецът е извършил разноски в размер на 25,00 лева, представляваща сума за държавна такса в исковото производство, сумата от 480 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство, 300 лева депозит за вещо лице, 300 лева депозит за особен представител, 25 лева заплатена държавна такса в заповедното производство и 480 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство. С решението Ю. А. Б. е осъден да заплати на „* на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1036,50 лв. за исковото и заповедното производство с оглед на частичната основателност на исковете.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Логическото и граматическто тълкуване на цитираната разпоредба обуславя извода, че съдът се произнася по възражение за прекомерност на претендирани от другата страна разноски, в случай че е формулирано искане в тази насока - в този смисъл е и константната практика на ВКС /Определение № 234 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 146 от 18.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3

1143/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 145 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2018 г, III г. о, ГК./. Срокът за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция - в този смисъл Определение № 13 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2012 г., IV г. о., Определение № 51 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г., I т. о., Определение № 113 от 7.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1414/2013 г., II г. о. и др.

В действителност съдът констатира, че с молба от 22.11.2024 г. и молба от 27.01.2025 г. ответникът чрез назначения му особен представител действително е формулирал възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски. В тази връзка след отчитане на конкретната фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева за исковото производство и 480,00 лева за заповедното производство е прекомерно и следва да бъде намалено. Настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до размера на 360,00 лева с ДДС за исковото и 360,00 лева с ДДС за заповедното производство, с оглед приложението на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., доколкото настоящият състав приема, че не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. В случая за исковото и заповедното производство при изчисляване разноските съразмерно с уважената част от иска е допусната грешка. Направените от ищеца разноски възлизат в общ размер на 1370,00 лева, като в този смисъл, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от последния разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 488,00 лева.

С оглед на гореизложеното молбата на адвокат Г. Г. Г. /особен процесуален представител на Ю. А. Б./ за изменение на решението в частта за разноските се явява основателна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 7275/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 15323/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с която Ю. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, 4 ж.к. „*, е осъден да заплати на „*, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата над 488 лв. до размера от 1036.50 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5