Решение № 161 от 27.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Велико Търново, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500089 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. ГПК.

С Решение №1513/06.11.****г., постановено по Гр.д.№1422/****г. по описа на РС – Велико Търново:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Т. Г., с ЕГН: ********** от с.Д.д, Община Л. против „Нелсен Чистота“ ЕООД- клон Велико Търново , със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, ул.“Димитър Мантов“ № 22, с ЕИК 1230873210017, представлявано от управителя В.Ж.Х. искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение извършено със Заповед № 1/21.02.**** г. на управителя на дружеството на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл. 190, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1, т.1 пр.3-то от КТ , считано от 21.02.**** г. затова , че не се е явил на работа на 27.12.**** г. , 30.12.**** г., 31.12.**** г. , 02.01.**** г. и 03.01.**** г. , за възстановяването му на предишната работа на длъжността ***** и за осъждане на дружеството -работодател да му заплати сумата от 3 980 лева, представляваща обезщетение поради оставането му без работа вследствие на уволнението за времето от 21.02.**** г. до 23.04.**** г. , заедно със законната лихва , считано от датата на уволнението , като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. Т. Г. , с ЕГН: ********** от с.Д.д, Община Л. да заплати на „Нелсен Чистота“ ЕООД- клон Велико Търново , със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, ул.“Димитър Мантов“ № 22, с ЕИК 1

1230873210017, представлявано от управителя В.Ж.Х. сумата от 1077 лева, представляваща направени по производството разноски.

В рамките на преклузивният двуседмичен срок за въззивно обжалване по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от И. Т. Г., чрез пълномощник адв.Ж. Д. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че начинът на протичане на работния процес в предприятието във връзка с твърденията на ищеца, че работниците – *****и по снегопочистването не стоят в базата, без да са повикани от ****, е установен по делото чрез показанията на свидетелите Г. и С.. Твърди се, че заповедта за уволнение подлежи на отмяна, предвид неспазена от работодателя предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.1 т.3 и ал.2 КТ. Сочи се, че в тежест на работодателя е да установи, че е поискал нужната медицинска документация от работника, както е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 КТ за изискване на писмени обяснения от работника. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова, вкл. и в частта за разноските, вместо което постанови друго, с което уважи предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Претендира направените съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника „НЕЛСЕН – ЧИСТОТА“ ЕООД – клон Велико Търново, с ЕИК 1230873210017, чрез адв.В. К. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, т.к. не страда от пороците, посочени в жалбата, по развити съображения по съществото на спора. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В СЗ въззивникът, чрез пълномощник си адв.Ж. Д. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, по съображения, изложени в същата. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна „НЕЛСЕН – ЧИСТОТА“ ЕООД – клон Велико Търново, чрез процесуален представител адв.Н. И. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, по съображения, изложени в писмения отговор на въззивната жалба.

Претендира разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в 2 частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на уволнението, вписано в трудовата книжка, до окончателното изплащане, предмет на делото, които са процесуално допустими.

За допустимостта на процеса съдът следи служебно. Съдебното решение е недопустимо, когато е постановено по нередовна ИМ или по непредявен иск. С обжалваното първоинстанционно решение е отхвърлен и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжността „*****“, какъвто иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ не е предявен от ищеца против ответника с исковата молба, съобразно петитума й, поради което обжалваното първоинстанционно решение В ЧАСТТА, с която РС се е произнесъл по непредявен иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ , е недопустимо и като такова на основание чл.270 ал.3 изр.1 от ГПК следва да бъде частично обезсилено, респ. производството по делото в частта на непредявеният иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ прекратено.

Доколкото първоинстанционното решение е валидно и допустимо в частта на отхвърлените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, въззивният съд следва да пристъпи към разглеждане на спора по висящите искове, предмет на делото, по същество.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд приема следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били предявени от ищеца И. Т. Г., чрез пълномощник адв.Ж. Д. – ВТАК, против ответника „Нелсен Чистота“ ЕООД – клон Велико Търново, със седалище гр.В.Търново, с ЕИК 1230873210017, първоначално обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението на ищеца, обективирано в Заповед №1/21.02.****г. на Управителя на „Нелсен Чистота“ ЕООД – клон Велико Търново, с която на ищеца на основание чл.188 т.3 от КТ вр. чл.190 ал.1 т.2 и чл.187 ал.1 т.1 пр.3 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение /ТПО/ на длъжност „*****“, поради дисциплинарно уволнение, считано от 21.02.****г., за незаконно и неговата отмяна, и осъдителен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 980лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа в резултат на незаконно уволнение за периода от 21.02.****г. /датата на прекратяване на ТПО/ до 23.04.****г. /дата на подаване на ИМ в съда/, ведно с акцесорна претенция за законна лихва въргу главницата, считано от датата на уволнението, вписано в трудовата книжка, до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че с трудов договор №27/11.11.****г. ищецът е назначен в ответното дружество на длъжност „*****“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1990лв. с място на престиране на труда гр.Велико Търново. Твърди се, че с подписване на трудовия договор на ищеца не е предоставена длъжностна характеристика. Сочи се, че принципно е изградена практика на 3 работа в ответното дружество, която е дългогодишна и почива на елементарна логика, и тя е да не се ходи в базата на дружеството, когато не е налице необходимост за това. Твърди се, че в ответното дружество има координатор или дежурен по снегопочистване, който при започване на валеж от сняг, се обажда на *****ите и те отиват в базата и от там тръгват със снегопочистващата техника по райони – който, където го изпратят. Твърди се, че на 27.12.****г. ищецът не се е явил на работа, защото по време на последната му смяна, машината, с която работи – „Мерцедес ****“ с рег.№** ****, се е счупила по време на работа и няма кой да я поправи. Твърди се, че на 24.12.****г. в 09,00ч. на ищеца се е обадил дежурния по снегопочистване, когото ищецът знае като П., който му е казал, че преди камиона на ищеца има още два счупени камиони и чакат за ремонт и да заваляло сняг, нямало да вика ищеца за работа, защото нямало с какво да чисти. Твърди се, че ищецът не отишъл на работа, защото по принцип без да има сняг и не е извикан, не ходи. Твърди се, че ищецът се явява на работа, само, когато има сняг и съответно нужда от снегопочистване.

Твърди се, че през периода от 27, 30, 31.12.****г и 02 и 03.01.****г. сняг не е валял и съответно не е имало нужда от снегопочистване. Твърди, че връчената на ищеца на 25.02.****г. Заповед №1/21.02.****г. на Управителя на „Нелсен Чистота“ ЕООД – клон Велико Търново, с която на ищеца на основание чл.188 т.3 от КТ вр. чл.190 ал.1 т.2 и чл.187 ал.1 т.1 пр.3 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение /ТПО/ на длъжност „*****“, поради дисциплинарно уволнение, считано от 21.02.****г., е неправилна, необоснована и издадена в противоречие на закона. Твърди се неяснота от кого е издадена заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца. Твърди се, че ищецът е трудоустроен/ или страда от болестите, предвидени в чл.1 ал.1 от Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, като не е спазена от работодателя предварителната закрила при уволнение по чл.333 ал.1 т.2 или т.3 от КТ, като в нарушение на чл.333 ал.1 и ал.2 от КТ преди уволнението на ищеца работодателят не е поискал предварително разрешение на инспекцията по труда и не е вземал мнението и на трудово – експертната лекарска комисия /ТЕЛК/.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Нелсен – чистота“ ЕООД – клон Велико Търново, чрез процесуалния си представител адв.В. К. – ВТАК, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ, с искане да бъдат отхвърлени изцяло.

Посочил е, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца е издадена от компетентен орган, като е издадена и подписана от Й.И.Й, който е търговски пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ, изрично упълномощен от управителя на дружеството да прекратява от името на работодателя трудови договори с работници и служители на територията на гр.В.Търново, съгласно представено с писмения отговор на ИМ Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 02.12.****г. Изложил е твърдения, че не приема писмените обяснения на ищеца, дадени по реда на чл.193 ал.1 КТ, като оправдаващи неявяването му на работа, т.к. работното време на ищеца, съгласно сключения трудов договор, е петдневна работна седмица, с осем часов работен ден и обедна почивка от час и в 4 същия не е предвидено, че работника трябва да се явява на работа само при снеговалеж и че няма задължение да стои в базата. Посочил е, че на ищеца при постъпване на работа е връчена и подписана от същия длъжностна характеристика за заеманата длъжност. По повод ищцовото твърдение за незаконосъобразност на уволнението, поради неспазена от работодателя предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.1 и ал.2 КТ е посочил, че ищецът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила, поради което се е позовал, че е налице изключение от принципа, че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер, и то е когато работникът, в случая ищеца, умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила, както и че е неморално ищецът да се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Изложил е твърдения, че след ползвания от ищеца отпуск поради временна неработоспособност е поискана информация от ищеца относно здравословното му състояние, но ищецът отново е заявил, както и преди подписване на трудовия договор и по време на ТПО, че е здрав, и щял да се върне на работа като му мине грипа, но след изтичането на болничните, ищецът отново не се явява на работа.