Решение № 21850 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21850 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110102573 по описа за 2024 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Е. Г.* Т. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 3289,77 лв. за топлоснабден имот находящ се в ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., мораторна лихва в размер на 549,01 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., сумата от 22,78 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2021 г., и сумата от 5,54 лв. – мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от 05.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 49707/2023 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответницата по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Ищецът заявява, че първоначално е претендирал други суми от ищцата за процесния период, но след постъпило частично плащане е преизчислил сумите и е предявил установителен иск за останалата незаплатена сума по издадената заповед. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Във възражението по чл. 414 ГПК е заявила, че оспорва ищцовите претенции по размер.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД, е депозирало молба към която са приложени главни отчети, протокол за неосигурен достъп, документи относно датата на връчване на изравнителните сметки на представител на Етажната собственост и 1 изравнителни сметки.

В проведеното на 07.10.2024 г. о.с.з. ответникът се е явил и отново е оспорил размера на претенциите.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника – извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с документи.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти, от който се установява, че на лицето П.В.С. е продаден държавен имот, находящ се в ***. Видно от удостоверение за наследници П.В.С. е починал на 24.02.2011 г., като е оставил за свои наследници:

М.В.С., брат, починал на 28.05.2011 г. и оставил наследници:

Н.Д.С., съпруга,

В.М.С., син,

Д.М.С., син,

П.В. Т., сестра, починала на 10.02.2016 г. и оставила наследници:

Е. Г.* Т., дъщеря.

От представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том I, рег. № 1939, дело № 33, от 2023 г., се установява, че Д.М.С. и Н.Д.С. са дарили на В.М.С. общо 2/3 ид.ч. от процесния апартамент.

2

По делото е представено протоколно определение от 16.11.2022 г. по гр.д. 83587/2017 г. по описа на СРС, 60-ти състав, с което е одобрена съдебна спогодба, съгласно която Н.Д.С., В.М.С., Д.М.С. получават в дял и придобиват в режим на обикновена съсобственост, всеки от тях по 1/3 от процесния апартамент, а Е. Г.* Т. получава за уравнение на нейния дял сумата от 63 815,00 лв.

С оглед изложеното следва изводът, че през процесния период (01.05.2020 г. 30.04.2022 г.) съсобственици на апартамента са били лицата Н.Д.С., В.М.С., Д.М.С. и Е. Г.* Т..

По делото ищецът е представил неоспорено от ответницата заявление-декларация, подадено на 14.07.2016 г. до изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД, в което Е. Г.* Т. е отправила искане до ищцовото дружество за откриване на партида на нейно име за топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. № ***. Съответно, Е. Г.* Т. е заявила желание цялата доставяна до имота топлинна енергия да се заплаща от нея, като ищецът е открил партида на нейно име за целия имот именно въз основа на това заявление. В този случай следва да се приложи приетото в ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС разрешение, че когато съсобственик е подал молба-декларация за откриване на индивидуална партида за целия имот на негово име, то облигационната връзка възниква между подалото молба-декларация лице и топлоснабдителното дружество с откриването на партидата на първия въз основа на сключен писмен договор при публично известни общи условия. Това е така, защото както е прието в посоченото тълкувателно решение, противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. Съдът не намира основание за ограничаване правото на съсобственик свободно да договаря с топлопреносното предприятие чрез изявление за откриване на индивидуална партида на негово име. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и съсобственик за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договор, именно този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди, който в разглеждания случай е Е. Г.* Т..

С оглед описаното съдът достига до извода, че ответницата се явява купувач на топлинна енергия по договор за доставка на ТЕ с „Т.С.” ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.

139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице „Т.“ ООД.

От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.

От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в 3 началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.

Експертът е изложил, че ФДР „Т.“ ООД е извършвало разпределение на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Посочено е, че за процесния период ФДР е отчитала уредите в имота, с изключение на периода 2021 г. – 2022 г., когато ответницата не е осигурила достъп. За периода 2021 г. – 2022 г. бил изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителното тяло, съгласно чл. 61, т.6.5 от НТ. По време на отчетите, с изключение на май 2022 г., се сочи, че е попълнен документ за главен отчет, който бил подписан от потребителя, като отчетът бил коректно отразен в изравнителната сметка. По данни от ФДР в процесното жилище имало един монтиран радиатор и съответно един топлоразпределител, в имота се ползвала топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът се изчислявал на 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. Относно ТЕ, отдадена от сградна инсталация е изложено, че изчисленията са извършени съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. Според експерта общият размер на фактурираните суми за процесния период възлиза на 3372,21 лева, а разликата от изравняването е сума за връщане – 329,02 лева. Съгласно заключението, сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба, като са извършвани и периодични проверки на топломера отново в съответствие с нормативната уредба.