Решение № 6 от 14.05.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Свиленград , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200262 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба, подадена от Ж. И. С. с ЕГН ********** от ***************, със съдебен адрес: **********************, чрез адвокат А.Г., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2696936 на ОДМВР Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – бил неправилен, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на закона, както и липсвали субективния и обективния елементи на нарушението и наказанието било незаконосъобразни и несправедливо. Сочи се, че не било извършено нарушението.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ж. И. С., не се явява и не се представлява. С Писмена молба-становище адвокат А.Г. – процесуален представител на жалбоподателя, пледира за отмяна на обжалвания акт поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, неспазени процесуални правило по провеждане на административнонаказателното производство и нарушение на материалния закон (, които са посочени подробно и изчерпателно и съответно са коментирани подробно и изчерпателно по-долу в настоящото излежение).

Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 12.02.2019 година в 1 5 . 0 7 часа в *******************, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин „Зора” моторно превозно средство (МПС) марка „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ” с държавен регистрационен номер *******, със скорост 72 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч , съответно превишена стойност на скоростта 22 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 2696936 на името на жалбоподателя С. в качеството му на собственик на 2 превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (в тази връзка са неоснователни възраженията, наведени от адвокат Г. в Писмената му молба-становище, касаещи собствеността на процесното МПС към датата на деянието). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 08.03.2021 година (, видно от Справката за нарушител - в този смисъл е и отметката, направена на ЕФ, връчен на жалбоподателя и приложен към Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство) ( възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят С . не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 о т ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 12.02.2019 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 12.02.2019 година, времето (15.00 часа д о 18.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – в *******************, за ограничението на скоростта в населено място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, посоката на 3 задействие – отдалечаващ, номера на служебния автомобил, където е поставено, както и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Протоколът е заведен под рег.№ 351р-4200 от 13.02.2019 година в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, видно от правоъгълния печат, поставен в горната лява част на документа, както и е подпечатан с печата на МВР (в тази връзка са неоснователни възраженията, наведени от адвокат Г. в Писмената му молба-становище, касаещи липсата на регистрационен номер и дата на завеждане на документа). ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични с а 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ******* в процес на отдалечаване о т мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 75 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 2 5 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени места , като превишението е 22 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) (в тази връзка са неоснователни възраженията, наведени от адвокат Г. в Писмената му молба-становище, касаещи наличието на две коли на част от снимките на клипа, тъй като дори и да се приеме че на първата снимка е наличен и друг автомобил, то на другите три снимки фигурира единствено и само процесния автомобил с ясно виждащи се идентификационни белези – регистрационен номер, марка, модел). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 15.07.40 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (22 км/ч), наред с отразена и реално измерената, 75 км/ч. Т.е. неоснователни са и наведените възражения на адвокат Г., касаещи несъответствие на информацията, съдържаща се в разпечатката от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR и в Протокола за използване на АТСС.

От представения Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за 4 видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени две административни наказания „Глоба” с влезли в сила Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП през 2004 година.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.

283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

5

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят 6 до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3, вр.чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП , едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.