Определение № 467 от 07.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Кюстендил, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.а

Николай Ал. Николов като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно наказателно дело № 20231500600624 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл.243 ал.7 и 8 във вр. с ал.6 НПК. Образувано е по ЧАСТНА ЖАЛБА на В.В. Ц.А, от с.К., община и област Кюстенди, в качеството й на собственик на „*****“" ЕООД и А. Г. Ц., ЕГН **********, от гр. Кюстендил срещу Определение № 483/26.10.2023 г. на КнРС, постановено по ЧНД № 1001/2023 г. по описа на съда, с което е потвърдено като законосъобразно Постановлението на КнРП от 18.07.2023 г. за прекратяване на наказателното производство вх. № 664/2023 г. по описа на КнРП и ДП № 336/2023 г. по описа на РУ Кюстендил.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъборазност на обжалваното определение поради противоречие с материалния и процесуалния закон поради повърхностен анализ на фактическата обстановка. Поддържа се, че св. Г. е договарял с втория жалбоподател и е обещал доставка на фотосоларните панели при цялостно предварително заплащане на сумата за тях, което Ц. е сторил, като св. Г. е договарял от името и за сметка дружеството на дъщеря му – ******. При това положение са необясними изводите на съда относно здравословното състояние на Г., който е трето лице за дружеството и че поради влошено здравословно състояние той не е могъл да върне дължимата сума на Ц., въпреки многократните обещания за това. Обещанието за плащане, но липса на такова според жалбоподателите за продължителен период от време не е основание за освобождаване от наказателна отговорност, а доказателствата сочат на извода за умишлено въвеждане в заблуждение с цел набавяне на имотна облага. Поддържа се още, че Г., мотивирайки Ц. да се разпореди със средствата на дружеството на два пъти – капаро и авансово доплащане до 100% - е бил наясно, че няма да достави договореното количество панели, които е обещал и това е било с цел да присвои процесната сума. В резултат на това въвеждане в заблуждение на Ц. от Г. и недоставяне на всичките 100 панели, а само на част от тях, са останали недоставени панели за сумата от 15 266,88 лв. и тази именно сума въпреки продължителните във времето обещания не е върната на Ц., при положение, че той 1 авансово е превел сумата от 40 176 лв., която е стойността на всички договорени 100 бр. панели. Моли се за отмяна определението на КнРС и постановлението на КнРП и даване указания на прокуратурата за правилно приложение на закона.

КнОС, в рамките на правомощията му по чл.243 ал.8 във вр. с ал.4 и 7 НПК намери частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и за основателна по същество. Събраженията за това са следните:

ДП е е образувано на 5.05.2023 г. за престъпление по чл.209 ал.1 НК за това, че през м.септември 2022 г. в гр. Кюстендил, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудено у А. Г. Ц. заблуждение , с което му е причинена имотна вреда.

За да потвърди постановлението, районният съд е приел изцяло описаната в постановлението фактическа обстановка, според която дружеството жалбоподателят А. Ц., управител на „*****о“ ЕООД имало план за изграждане на фотоволтаична централа в стопанския двор на с. К. и за осъществяването му се свързал през м.септември 2022 г. със св.С.С. Г., с когото извършил предишни успешни сделки с фотоволтаични панели и който е технически директор на „Т Ком Груп“ ЕООД – София. След проведените между жалбоподателя Ц. и св.Г. предварителни разговори те постигнали съгласие св. Г. да достави на Ц. 100 бр. фотоволтаични панели марка“ULIKA SOLAR 540W“ на посочената от св. Г. цена от 40 176 лв. Св.Г. настоял доставката на панелите да се извърши чрез дружеството на дъщеря му З. Г.а – „*****“ООД – София, което имало идентичен предмет на дейност с дружеството на св. Г. – търговия с оборудване, предназначено за изграждане на фотоволтаични и ветрогенераторни централи, като двете дружества имат едно и също седалище и адрес на управление. – **********. Жалбопотелят Ц. се съгласил на това, тъй като до момента е имал коректни контакти с дружеството на св. Г..

Св.Г. поискал жалбоподателят Ц. да заплати капаро в размер на 8035, 20 лв., за да изпълни поръчката в уговорения срок, която сума Ц. заплатил на 10.09.2022 г. по сметка на *****“ООД,и му била издадена фактура № 3/10.09.2022 г. от дружество „*****“ООД, която била изпратена по имейл на Ц..Към края на м.септември. В края на м.септември св. Г. поискал от Ц. да му заплати цялата стойност на панелите – останалите 32 140 лв. от уговорената сума и заявил, че ще му достави панелите веднага след заплащането на тази сума. На 30.09.2022 г. Ц. превел и тази останала сума от 32 140 лв. по сметка на „*****“ООД, за което му била издадена фактура № 13/30.09.2022 г.

След извършване на пълното плащане св.Г. обяснил на жалбоподателя Ц., че трябва да вземе панелите от склад за електроматериали в „******“ ЕООД ********** Жалбоподателят Ц. отишъл в склада, но там имало оставени само 31 бр. панели/ 1 европалет/. На 24.10.2022 г. на същото място били доставени още 31 бр. панели и останали недоставени 38 бр. панели.

Тъй като Ц. имал срок за изграждане на централата и св. Г. не му доставял останалите 31 бр. панели, липсващите панели Ц. закупил от друг доставчик, като св.Г. и Ц. се разбрали при тази ситуация стойността на недоставените 38 бр. панели в размер на 15 266,88 лв. да 2 бъде възстановена от св.Г. на Ц..

До тук въззивният съд възприема изложената фактическа обстановка, но по-нататък за разлика от районния съд приема единствено, че въпреки обещанието на св. Г. да възстанови на Ц. посочената сума не сторил това, поради което Ц. на 3.01.2023 г. подал жалба до Районна прокуратура и по повод на нея е образувано досъдебното производство.

Задължение на съда в производството по чл.243 НПК е да извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на постановлението за прекратяване и правомощията му са изчерпателно посочени в чл.243 ал.6 НПК. В случая това не е сторено с обжалваното определение.

Настоящият състав не споделя възприетото от прокурора в постановлението му и от районния съд в определението му, че поради „независещи от него причини“ - настаняването на Г. 4 пъти в болнично заведение и извършена операция, той не е могъл да възстанови на Ц. дължимата сума и че това по никакъв начин не може да се приеме като въвеждане в заблуждение на Ц., както и да се направи извод за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК. Съдът е намерил за обоснован извода на наблюдаващия прокурор, че в конкретния случай следва да намери приложение гражданскоправната отговорност по ЗЗД и по този ред Ц. може да защити правата си.

Този извод на районния съд и на прокурора не се споделя от настоящия състав, който намира, че изводът е направен при непълнота на доказателства и неправилно и непълно преценяване на релевантни установени от гласните доказателства факти. Например не е коментирано нито от съда, нито от прокурора факта, че при първото отиване на Ц. в посочения склад св. Г. не е присъствал, заради което се е наложило неколкократно Ц. да разговаря с него по телефона относно доставката на всички авансово заплатените панели.

Не е изследвано защо, след като св. Г. е заявил на Ц., че е готов с доставката на панелите и е поискал заплащане на цялата цена преди доставката им и Ц. я е платил, св.Г. не е изпълнил обещанието си да му достави всичките 100 бр. панели. Действително св. Г. е влизал неколкократно в болница, за което са представени медицински документи. Но това според настоящия състав не е основание за невъзможност да се върне на Ц. заплатената от него авансово сума за недоставените 38 бр. панели по две причини: Първо, сумата е заплатена от Ц. изцяло авансово и просто е следвало само да му се върне обратно, тъй като не се касае за извършване на никакви други действия от св. Г.. На второ място, тъй като сумата е заплатена по сметката на дружеството на дъщерята на св. Г., то не е имало абсолютно никаква пречка тази сума да му бъде върната обратно именно от собственика на капитала на това дружество - св.З. Г.а, която е в течение на цялата предшестваща процедура по сделката и този факт няма нищо общо със здравословното състояние на св. Г..

Не може да бъде споделено заявеното от свидетелите Г. и св. З. Г.а/което е възприето от КнРС и прокурора/, че поради забавени приходи не са върнати парите на Ц.. Защото връщането им не е обвързано и не зависи по никакъв начин от извършване на друга сделка, от която да се реализира приход, който пък да бъде върнат на Ц.. Фактите са твърде прости – Ц. е заплатил цялата сума авансово, срещу обещание и готовнност от св. Г. да му достави 3 всички панели, но са му доставени само 62 от тях и то на два пъти. Недоставени са останали 38 панела на стойност от 15 266,88 лв., която сума е вече заплатена от Ц. и би следвало да му се върне. Нещо повече. Тази сума по никакъв начин не е обвързана с приходи от други последващи сделки на начинаещото дейността си дружество на св.З. Г.а, на което е преведена сумата за панелите и това е установено безспорно. Но тези факти са останали извън вниманието и не са обсъдени от съда и от прокурора. И в тази връзка стеклите се неблагоприятни факти за здравословното състояние на св. Г. нямат никакво отношение към безспорно установения факт на невърнатите на Ц. негови пари, платени по сметка на дружеството на дъщерята на св. Г. в размер на 15 266,88 лв. за недоставените му, но авансово заплатени панели.

Действително при разпита си в ДП св.Г. заявил, че при първа възможност ще изплати на Ц. и управляваното от него дружество дължимата сума, за което обаче няма данни по делото да е сторено и към настоящия момент. Тези именно факти са останали извън обсъждането на съда и на прокурора в постановените от тях актове.

Отделно от изложеното, не е установена причината за недоставяне на всички обещани от св. Г. 100 бр. панели. Не са проверени неговите твърдения, че това е станало по вина на доставчика на панелите от производителя, като се установи кой е този доставчик и представляващото го физическо лице да бъде разпитано за това. Дори да е било вярно заявеното от св. Г. за забавена доставка, следвало е да се изясни защо св. Г. първоначално е обещал доставката на всички 100 бр. панели и най-вече – защо е поискал цялостно авансовото им заплащане и че след като е заявил, че е готов с доставката, на другия ден след цялостното заплащане са били доставени само 31 бр. панели, а той изобщо не е присъствал в посочения склад. Следва да се установи и защо св. Г. е поискал доставката да стане чрез фирмата на дъщеря му, а не чрез неговата, тъй като двете се намират на един и същи адрес и да се обсъди и този факт.

За установяване на горепосочените факти следва да се извърши допълнителен разпит на св. Г. и на лицето, представляващо фирмата-доставчик на панелите.

Отделно от това прави впечатление, че в даденото“сведение“ от Ц. при извършената предварителна проверка по жалбата му той точно е посочил по дати на извършените уговорки между него и св. Г. – на коя дата какво са се разбрали двамата и в какъв срок до коя дата е следвало да се доставят панелите. При разпита си като свидетел той е заявил, че поддържа всички дадени показания при проверката. Но тъй като предварителната проверка не е по реда на НПК, то при положение, че се поддържат тези показания, следва заявеното в разпита при предварителната проверка да бъде възпроизведено и записано и в протокола за разпит на Ц. като свидетел, който вече е по реда на НПК. Защото заявените от него по дати факти и проверката им с други доказателства/ посочени в предните абзаци на настоящото определение/ и съпоставянето с останалите докзателства са от особено значение за изясняване предмета на обвинението, като за същите факти следва да бъде разпитан и св. Г..

За пълнота следва да се посочи, че отношенията между св. Г. и жалбоподателя и 4 пострадал св.Ц., които са представители на търговски дружества, са търговски, а не гражданскоправни и тази отговорност не изключва наказателната отговорност, ако има основания за нейното ангажиране.