Решение № 1832 от 04.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1832 гр. Бургас, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120102830 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.422 от ГПК, вр.

79, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А. В. Д. и М. М., чрез адв. Р. Г. и адв. Д. Ш., против Б. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул.

***.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор №*** от 13.04.2018 г. за закупуване на устройство на изплащане – *** – чрез първоначална вноска в размер на 52, 50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план. Устройството било предадено във владение на ответницата с приемо – предавателен протокол от същата дата.

Твърди, че за периода от 23.09.2018 г. – 22.02.2019 г. ответницата не заплатила пет броя месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план. Съгласно т.12.3 от договора – „при неплащане на най – малко две последователни вноски от страна на купувача всички дължими суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактури за тези суми и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.

Предвид това, на 26.03.2019 г. ищцовото дружество издало фактура № *** със срок на плащане 10.04.2019 г., в която били включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока на договора на стойност 1

630, 00 лв.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът, дължи на „А1 България“ ЕАД, сумата в размер на 892,50 лв. - неплатени суми по Договор за продажба на изплащане № *** от 13.04.2018г., с който е закупено устройство *** , за периода от 23.09.2018 г. до 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №393 от 07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №364/2025 г.

Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се оспорва като неоснователна.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Посочва, че издадената фактура, в която била начислена сумата до края на договора е с дата 10.04.2019 г. Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е от 16.12.2024 г., тоест заявлението било подадено след изтичане на общата петгодишна давност, предвид датата на сключване на договора и издаване на фактурата. Оспорва иска с възражението, че претендираните с него суми са погасени по давност.

Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за продажба на изплащане №*** от 13.04.2018 г., сключен между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Б. Б. Василева, по силата на който ищцовото дружество прехвърля на ответницата правото на собственост върху една или няколко вещи /които се определят с приемо – предавателен протокол, който се състава и с който се удостоверява получаването на индивидуализираната вещ. Уговорено е, че купувачът заплаща първоначална вноски и 23 месечни вноски с включена лихва в размер на 10,05 % годишно, като е приложен и погасителен план. Първоначалната вноски е в размер на 52, 50 лв., а общата сума на оставащите вноски е 1207, 50 лв.

Приложен е и приемо – предавателен протокол за закупено крайно устройство от 13.04.2018 г., с който се удостоверява предаването на апарат ***.

Към делото се прилагат фактура №*** от 26.10.2018 г- с обща стойност по фактурата 52, 50 лв., фактура №*** от 26.11.2018 г. с обща стойност по фактурата 52, 50 лв., фактура №*** от 28.12.2018 г. с обща стойност по фактурата 51, 24 лв., фактура №*** от 25.01.2019 г. с обща стойност по фактурата 52, 50 лв., фактура №*** от 26.02.2019 г. с обща стойност по 2 фактурата 52, 50 лв., фактура №********** от 26.03.2019 г. с обща стойност по фактурата 630, 00 лв.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 364/2025 г. на БРС, на 07.02.2025 г. в полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А. В. Д. и М. М., чрез адв. Р. Г. и адв. Д. Ш., е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Б. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул. ***, за следните суми: сумата от 892,50 лв. - неплатени суми по Договор за продажба на изплащане № *** от 13.04.2018г., с който е закупено устройство ***, за периода от 23.09.2018 г. до 22.03.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка главница от датата на подаване на заявлението – 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, от които 25 лв. - държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника, като последният е подал възражение срещу нея в срока по чл.414 от ГПК, поради което на заявителя е била указана възможността за предяви установителен иск за вземането си, в резултат на което е предявен настоящият иск.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

По отношение на сумата, претендирана във връзка с договор за продажба на изплащане №*** от 13.04.2018 г:

С договора за продажба на изплащане от 13.04.2018 г., приложен по делото, страните са се уговорили ищецът да прехвърли собствеността на ответника на мобилно устройство ***, който от своя страна се е задължил да заплати обща цена на устройството в размер на 1207, 50 лева на 23 броя вноски, както и първоначална вноска в размер на 52, 50 лева. Видно от приложения по делото приемо – предавателен протокол, ответницата е получила държането на вещта. Няма данни по делото за плащане на пълната цена на устойството.

При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила паричното си задължение към ищеца, като е заплатила дължимите суми или са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства.

Последната не е сторила това, като не е ангажирала доказателства, установяващи изпълнение на задължението й за плащане на претендираното парично задължение. По този начин същото се явявява доказано от ищеца във вида и размера, претендиран с исковата молба.

При това положение, съдът следва да пристъпи към разглеждане на направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В разпоредбата на чл.111 от ЗЗД са уредени хипотези на погасяване на задължения с по – кратка, тригодишна давност - вземанията за 3 възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая следва да се обсъди въпросът дали задължението на ответницата е такова за „други периодични плащания“.

Това понятие е разяснено в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, където се приема, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следва да се посочи, че е формирана практика на ВКС по въпроса дали плащанията за главница по договор за банков кредит с погасителен план имат характер на периодични плащания с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, или е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на окончателния падеж/последната уговорена дата за окончателно издължаване на кредита/. Преобладаващо се приема, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части /Така Решение №65 от 06.07.2018г. по т.д.№1556/2017г. на ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV ГО, Решение №38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС и др./. Съдът намира, че същото разрешение следва да се приложи и при договор за продажба на изплащане. Задължението на купувача по договора е едно и е единно, като изплащането на покупната цена на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части по аргумент от чл.66 от ЗЗД.

Поради това и следва да се приеме, че задължението на ответницаа в случая се погасява с общата, петгодишна давност, каквото е и становището на ищцовото дружество. От представените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество се е възползвало от уредената в т.12.3 от договора за продажба на изплащане възможност – „при неплащане в срок на най – малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, договорът се прекратява“. В този случай купувачът дължи всички суми, които стават изискуеми до края на от датата на издаване на фактурата за тази сума.

В случая е издадена такава фактура - фактура №********** от 26.03.2019 г. с обща стойност по фактурата 630, 00 лв., която е със срок за плащане до 10.04.2019 г., тоест от тази дата задълженията на ответницата са станали изискуеми изцяло. От тази дата започва да тече и общата петгодишна давност, която е изтекла на 10.04.2024 г. Видно от приложеното ч.гр.д. №364/2025 г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е 4 подадено на 16.12.2024 г., тоест към този момент вземането на ищцовото дружество вече е било погасено по давност.

По тези съображения, съдът намира за основателно направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

По разноските:

При този изход на спора на ответницата следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в размер от 500 лв. и представляват заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност по делото, намира, че същото следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа минимален размер от 400 лв.

Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено, на осн. чл.422 от ГПК, че Б. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул. ***, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А. В. Д. и М. М., сумата от 892,50 лв. - неплатени суми по Договор за продажба на изплащане № *** от 13.04.2018г., с който е закупено устройство ***, за периода от 23.09.2018 г. до 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №393 от 07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №364/2025 г.