Решение № 650 от 05.09.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Благоевград, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20231210101354 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от И. А.

Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. *****, чрез адвокат Н. Л., със съдебен адрес гр.

**** против Община Благоевград, ЕИК ***, с адрес: гр.***, представлявано от кмета ****.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника Община Благоевград, че ищецът И. А. Б., ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** (стар номер 010860), с площ от 7685 кв.м, находящ се в местност ****, община Благоевград, област Благоевград, на основание давностно владение повече от 30 години по смисъла на чл. 77, ал.

1, пр. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че от началото на 1993 г., в продължение на повече 30 (тридесет) години, ищецът лично и непрекъснато владее поземлен имот с идентификатор № *** (стар номер 010860), с площ от 7685 кв. м, находящ се в местност ****, община Благоевград, област Благоевград, индивидуализиран в Скица на поземлен имот № 15953553-04.09.2023 г. Твърди се, че посоченият имот се владее необезпокоявано от семейството на ищеца вече трето поколение, още от времето на неговите дядо и баба ******, като през всичките тези години, ищецът и неговото семейство използват имота и принадлежащите постройките основно за земеделие и животновъдство, които постройки, според ищца, са част от имота още от времето на неговите дядо и баба Твърди се още, че ищецът И. Б. и неговото семейство използват процесния имот ежедневно, като поземленият имот е ограден и в него ищецът стопанисва оранжерии. Излага се, че през посочените 1 години, ищецът е стопанисвал, обработвал и облагородявал поземления имот и прилежащите сгради, като е положил много труд и средства в имота, с ясното убеждение, че същият е негова собственост, като трети лица не са имали претенции към процесния имот, респективно не са се противопоставяли на фактическото владение на имота от ищеца. Сочи се, че ищецът е демонстрирал по един явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот и намерението си да го държи като негов собственик, следователно се твърди, че владението на процесния имот от ищеца е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да държи вещта като своя собствена. Твърди се, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот на основание давностно владение по смисъл на чл. 79, ал. 1 ЗС, предвид факта, че същият владее непрекъснато имота повече от 10 години. Излага се още, че със съзнанието, че е собственик на посочения имот, през 2023 г., ищецът започнал производство за снабдяване с нотариален акт за сградите, намиращи се в процесния поземлен имот: едноетажна жилищна сграда с площ 43 кв.м и селскостопанска сграда (свинарник) с площ от 66 кв.м., които са локализирани в Скица - проект № 15246060-06.03.2023 г. за изменение на КККР за сгради в поземлен имот с идентификатор ***. На 07.02.2023 г. ищецът подал заявление с вх. номер № 01-74822-07.02.2023 г. до Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград за вписване на посочените сгради в КККР, като през месец април 2023 г., получил отказ от Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград за вписване на посочените сгради в КККР (Заповед № 17-110/ 14.03. 2023 г. на Началника на СГКК), като мотивът за отказ бил, че сградите се намират в имот с идентификатор № 17004.10,860, който е общинска частна собственост. Според длъжностното лице било налице индикация за правен спор относно собствеността на имота, респективно основание за отказ по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Твърди се, че при получаване на въпросната заповед за отказ, ищецът установил за първи път, че процесният имот е актуван като общинска частна собственост, като за целта е изготвен и Акт № 12020 за частна общинска собственост (АЧОС), като актът бил изготвен на 09.03.2023 г. и вписан в Служба по вписвания на 10.03.2023 г., с вх. регистрационен номер 1332/ 10.03.2023 г., т.е след като ищецът е депозирал своето искане за вписване на двете постройки в Кадастъра. Твърди се, че процесният имот е владян и стопанисван от ищеца, а не от Община Благоевград, поради което същият не е актуван като общинска частна собственост до месец март 2023 г.

На следващо място се иска от съда да вземе предвид факта, следващ от самия АЧОС, а именно невъзможността да се установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че процесният имот е общинска частна собственост, като в графа „правно основание“ на акта е посочено - „Чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, пи 7 от ЗОС (придобит по закон)“, чл. 59, ал. 1 ЗОС; чл. 19, ал. I ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Твърди се, че от формулировката в спорния акт не ставало ясно, в коя от посочената хипотеза се твърди, че общината е придобила имота. Опитът за уточнение, направен чрез формулировката „придобит по закон“ не внася необходимата яснота, тъй като всеки един от установените в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС придобивни способи е уреден в закона. В случая се твърди, че не е налице нито една от 2 посочените хипотези в чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Твърди се, че в настоящия случай, процесният имот е запазил статута си на частна собственост и е владян като такъв, поради което се сочи, че от гледна точка на реституционното законодателство и изложеното по-горе не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което се твърди, че въпросният имот не фигурира и в обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОС, общината удостоверява възникването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, като актът за общинска собственост няма правопораждащо действие по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС. Следователно се сочи, че дали един имот е общинска собственост не зависи от това дали е актуван, а от това дали общината може да докаже осъществяването на фактическия състав на конкретно придобивно основание, на което се позовава. Посочва се, че актът за частна общинска собственост е официален удостоверителен документ, съставен от посочени в закона лица по определен ред и установена форма и има констативно действие, т. е. не създава в полза на общината право на собственост върху конкретния имот, а само удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното /В тази насока се цитира съдебна практика Решение № 2903 от 2 7.02.2019 г. по адм. д. № 2933/2018 на Върховния административен съд; Решение № 1302 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 15249 /2014 на Върховния административен съд и др./. В заключение се посочва, че процесният имот не следва да се квалифицира като общинска частна собственост, тъй като същият е собственост на ищеца, който го е придобил въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, пр. второ от ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно давностно владение от повече от 30 години - от началото на 1993 г. до настоящия момент.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се сторените в производството разноски.

Твърди се, че за имота, предмет на разглеждане в настоящото производство е съставен Акт за частна общинска собственост № 12020 от 09.03.2023 г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, под № 121, том V, дело №793/2023 г., вх. peг.

№1332/10.03.2023 г., с посочено основание за придобИ.е чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от ЗОС. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Излага се, че в случая общината се позовава на основанието по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г., на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че с цитираното протоколно решение, одобрено със Заповед №РД-10121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Благоевград, комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ са определени имотите по чл. 19. ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, вкл. преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 13 от 2007 г./, за Община Благоевград, землище на с. ***, съгласно Приложение № 1 към раздел II, т.1. Излага се, че с представената по делото Заповед № № РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Благоевград, с която е одобрено протоколно решение № 3

3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ на която е възложено да определи имотите, които Общината стопанисва и които стават общинска собственост, са имоти, останали след възстановяване правата на собствениците. Във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Сочи се, че провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на община, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган, решение. От протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г., се установява, че Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е определила като имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ територията, в обхвата на която попада процесният имот - същият е посочен под № 171, като имот с №10002, с площ 9.461 дка, с начин на трайно ползване нива, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници. С представената по делото Заповед № № РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Благоевград, с която е одобрено протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ на която е възложено да определи имотите, които Общината стопанисва и които стават общинска собственост, се установява, че това са имоти, останали след възстановяване правата на собствениците. Посочва се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Излага се, че провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на община, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган, решение. Видно от представената справка Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ на ОСЗ - Благоевград, се установява, че като бивши собственици на имота е посочено Община Благоевград, с начин на придобИ.е - по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГ, документ за собственост: Заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ одобряваща протоколно решение на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ № РД-10-121 от 28.07.2008 г. Излага се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на община, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган, решение. Видно от последното, процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлена собственост, се посочва, че ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши до край предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост. Посочва, че се разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на земеделските земите, които не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и 4 при условията на §4 и ал. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно, тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно, последната има право да се разпорежда с тях. Сочи се, че с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, ведно с представеното приложение за землището на с. ***. В конкретния случай се твърди, че придобИ.ето на правото на собственост върху процесния имот от Общината е станало по силата на закона.