Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 318 от 07.11.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 931/2022
Вид
Решение № 318
Подписан
07.11.2022
В сила
07.11.2022
Състав
Венелин Иванов, Даниела Врачева, Георги Ушев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20221000600931 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.

С определение № 311 от 03.08.2022 г. по ЧНД № 406/2022, Окръжен съд – София, седми наказателен състав е определил на основание чл. 25, ал.1 от НК на осъдения Х. М. В. едно общо, най-тежко наказание, измежду наказанията по НОХД № 447/2021 г. по описа на PC - Ловеч и по НОХД № 26/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, а именно три години и шест месеца „лишаване от свобода“, като за неговото изтърпяване на основание чл.

57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК с определението е приспаднато изцяло изтърпяното наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, наложено по НОХД № 447/2021год. по описа на РС-Ловеч. На основание чл.

59, ал. 1 НК първостепенният съд е приспаднал и зачел времето, през което осъденият е бил задържан по НОХД № 26/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд по ЗМВР и НПК - от 27.05.2020 г. до 13.01.2021 г.

В законоустановения срок срещу определението на Софийски окръжен съд е депозиран частен протест, в който се излагат твърдения, че не е извършено пълно групиране на наказанията на осъденото лице, като такива предпоставки са били налице и по отношение на наложените наказания по НОХД № 55/2019г. на Районен съд - Пазарджик, по НОХД № 586/2019г. на Районен съд - Плевен , по НОХД № 11429/2018г. на Районен съд - София, по 1

НОХД № 348/2019 г. на Районен съд - Гоце Делчев. Представителят на държавното обвинение е обърнал внимание, че наказанията по горецитираните дела са били групирани с наказанието по НОХД № 447/2021г. по описа на РС-Ловеч.

Изтъква се, че по отношение на наказанието именно по НОХД № 447/2021 по описа на РС-Ловеч, с атакуваното определение Софийски окръжен съд е приложил чл.25, ал.1, вр. с ал.1 от НК. Освен това се излагат доводи, че е неправилно приложена разпоредбата на чл. 25, ал.2 НК, тъй като не е отчетена изтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД 26/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, приведено в изпълнение на 08.07.2022 г.

Във връзка с изложените аргументи се иска първоинстанционното определение да бъде изменено, като се постанови определение, с което на осъденото лице В. се наложи общо наказание по две групи съвкупности, както следва:

- Да бъдат групирани наложените наказания по НОХД № 55/2019г. на Районен съд - Пазарджик, по НОХД № 586/2019г. на Районен съд - Плевен , по НОХД № 11429/2018г. на Районен съд - София, по НОХД № 348 /2019г. на Районен съд - Гоце Делчев, а именно това по НОХД № 348 /2019г.на Районен съд - Гоце Делчев в размер на 11/единадесет/ месеца лишаване от свобода, като към определеното наказание бъдат присъединени наказанията лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца и глоба в размер на 200 /двеста/ лева НОХД № 55/2019г. на Районен съд Пазарджик. На основание чл. 59, ал.1, т.1, вр. ал.2 и чл. 25, ал. 2 НК от определеното общо най- тежко наказание да се приспадне времето, през което В. е бил с мярка за неотклонение задържане по НОХД №348 /2019г. на Районен съд - Гоце Делчев и изтърпяното наказание по НОХД № 55/2019 на РС- Пазарджик, по НОХД № 586/2019г. на Районен съд - Плевен, по НОХД №11429/2018 на Районен съд - София, по НОХД № 348/2019г. на Районен съд -Гоце Делчев.

- Да бъдат групирани наложените наказания по НОХД № 26/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд и по НОХД №447/2021г. на Районен съд Ловеч, а именно това по НОХД № 26/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд - лишаване от свобода за срок от 3/три/ години и 6/шест/ месеца, което на основание чл. чл.57,ал.1 т.2, б.“Б“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК да бъде приспаднато времето на задържане по ЗМВР и НПК по НОХД 26/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд за периода от 27.05.2020 г. до 13.01.2021 г. и изтърпяното наказание наложено по НОХД №447/2021 г. на Районен съд Ловеч и НОХД № № 26 по описа на Софийски окръжен съд.

Против определението, в частта му относно приложението на чл. 25, ал.2 НК е постъпила жалба от адв. С. С. –служебен защитник на осъд. Х. В..

Иска се постановеният съдебен акт да бъде изменен и допълнен, като бъде приспаднато и времето, през което осъденото лице е изтърпяло наказание 2

„лишаване от свобода“ по НОХД № 26/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд – от постъпването на същия в затвора на 08.07.2022 г. до настоящия момент.

Настоящият състав, след като прецени изложените доводи в частната жалба и частния протест съобразно изискванията на чл. 341 НПК, намира за установено, че същите са подадени в срок и от процесуално легитимирани лица, а разгледани по същество са и основателни по следните съображения:

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът и служебният защитник подържат протеста и съответно въззивната жалба, като изразяват идентични становища за наличие на предпоставки за групиране на наказанията, определени на осъдения Х. М. В., което СОС не е сторил в цялост, както и зачитане времето, през което същият е бил задържан или вече е изтърпял наказанията си „лишаване от свобода“, изцяло или от части.

За да са налице предпоставките за извършване на групиране на наказанията е необходимо да е налице съвкупност от престъпления. Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК съвкупност е налице, когато с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях.

Преценката дали има влязла в сила присъда се извършва към момента на осъществяване на деянието, а не към този на разглеждане на делото. За наличието на съвкупност е ирелевантно обстоятелството, че едно от престъпленията може да е разкрито след като деецът е осъден за другото.

В конкретния случай Х. М. В. е осъждан многократно както следва:

1. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 23.06.2022 година от СОС по НОХД № 26/2022 година по описа на съда, за престъпление по чл.354а, ал.2 вр. чл. 29, ал., б. „а“ и буква „б“ от НК, извършено на 27.05.2022 година, с което споразумение му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 6/шест/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

2. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 18.05.2021 година от РС-Ловеч по НОХД №447/2021 година по описа на съда, за престъпление по чл.210, ал.1,т.1 и т.4 във вр. ал.209, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, извършено на 13.12.2018 година, с което споразумение му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

3. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 06.11.2019 година от РС-Гоце Делчев по НОХД №348/2019 година по описа на съда, за престъпление по чл.210, ал.1,т.1 и т.4 във вр. ал.209, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, извършено на 05.12.2018 година, с което споразумение му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

4. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 29.03.2019 година от РС- София по НОХД №11429/2018 година по описа на съда, за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, извършено на 15.09.2015 година, с което споразумение 3 му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

5. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 27.03.2019 година от РС- Плевен по НОХД №586/2019 година по описа на съда, за престъпление по чл.354 а, ал.3 от НК, извършено на 14.12.2018 година, с което споразумение му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

6. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 01.03.2019 година от РС- Пазарджик по НОХД №55/2019 година по описа на съда, за престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК, извършено на 03.01.2019 година, с което споразумение му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

Правилно и законосъобразно СОС е групирал наказанията на осъдения Х. М. В., наложени му от СОС по НОХД № 26/2022 година и от РС-Ловеч по НОХД №447/2021 година, тъй като същите са от един вид, а извършените престъпления, по повод на които са определени са в отношение на реална съвкупност. Осъденият Х. М. В. е извършил две отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда по отношение на тях. Реална съвкупност е налична при условие, че субектът е едно и също лице, което осъществява престъпленията с две или повече отделни деяния, като взема отделно решение и преследва различни цели. Всяко от престъпленията е насочено срещу самостоятелен непосредствен обект. Не е на лице реална съвкупност, когато е извършено съставно престъпление. Реалната съвкупност може да бъде еднородна – когато се осъществяват деяния от един и същи вид и разнородна – от различен. Еднородната реална съвкупност се различава от продължаваното престъпление по това, че между отделните деяния няма обективна или субективна връзка. В конкретния случай реалната съвкупност по отношение на горецитираните осъждания е разнородна.

При стриктно спазване на материалния закон, на основание чл. 25, ал.1 от НК, СОС правилно е определил едно общо наказание за изтърпяване, а именно най- тежкото от тях- „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 6/шест/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2 б. „б“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Правилно, отчитайки правилата за наказуемост при съвкупност от престъпления, СОС на основание чл. 59, ал.1 от НК е зачел и приспаднал времето, през което осъд.

Х. М. В. е бил задържан по НОХД №26/22 година по описа на СОС, а именно: задържане за 24 часа по ЗМВР за времето от 27.05.2020 година до 28.05.2020 година; задържане на основание чл. 64,ал.2 от НПК от СОП за периода от 28.05.2020 година до 31.05.2020 година; задържане по мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 31.05.2020 година до 21.12.2020 година, със зачитане по правилата на чл. 59, ал1,т.1 от НК, като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“ и задържането по мярка за неотклонение „домашен арест“, съответно от 22.12.2020 година до 4

13.01.2021 година по правилата на чл.59, ал.1, т.2 от НК, а именно два дни „домашен арест“ се зачитат за един ден „лишаване от свобода“, поради което искането на прокурора до въззивната инстанция е несъстоятелно, тъй като е уважено от първоинстанционния съд.

Съблюдавайки правата на осъдения Х. М. В., СОС в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал.2 от НК е приспаднал изцяло изтърпяното наказание „лишаване от свобода“, в размер на 2 /две/ години, наложено му по НОХД № 447/2021 година на РС-Ловеч, но е пропуснал да зачете и приспадне изтърпяната част от наказанието му, определено по НОХД №26/2022 година по описа на СОС от постъпването му в местата за лишаване от свобода, считано от 08.07.2022 година до настоящия момент, поради което определение на СОС следва да бъде изменено като въззивната инстанция го допълни с зачитане на частта от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 25, ал.2 от НК.

Основателни са възраженията на прокурора и служебния защитник, че групиране на наказанията на осъденото лице не е извършено от СОС в цялост.

Както бе посочено по- горе Х. М. В. е осъждан с определение, с което е одобрено споразумение, вл. в законна сила на 06.11.2019 година от РС-Гоце Делчев по НОХД №348/2019 година по описа на съда, за престъпление по чл.210, ал.1,т.1 и т.4 във вр. ал.209, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, извършено на 05.12.2018 година, с което споразумение му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Също така Х. В. е осъждан с определение, с което е одобрено споразумение, вл. в законна сила на 29.03.2019 година от РС- София по НОХД №11429/2018 година по описа на съда, за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, извършено на 15.09.2015 година, с което споразумение му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Осъждан е й с определение, с което е одобрено споразумение, вл. в законна сила на 27.03.2019 година от РС- Плевен по НОХД №586/2019 година по описа на съда, за престъпление по чл.354 а, ал.3 от НК, извършено на 14.12.2018 година, с което споразумение му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и с определение, с което е одобрено споразумение, вл. в законна сила на 01.03.2019 година от РСПазарджик по НОХД №55/2019 година по описа на съда, за престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК, извършено на 03.01.2019 година, с което споразумение му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.