Решение № 1189 от 12.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. Варна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Ж. при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Ж. Административно наказателно дело № 20263110203724 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.

Г. Ж., ЕГН **********, адрес: град Варна , *** против Наказателно постановление № 26-0439-000507 от 10.08.2026г. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което й е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 76, 69 евро на основание чл.183, ал.6 вр. ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно. Оспорва се приетата в него фактическа обстановка. Жалбоподателката счита, че не е допуснала нарушение на ЗДвП, тъй като велосипедистът не е подал сигнал, че ще пресича пътното платно.

Оспорва представения по АНП видеозапис, като счета, че същият не отразява действителната фактическа обстановка.

В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована се явява лично, като поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представителюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като 1 моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли в случай на присъждане на такова, то да бъде определено в минимален размер.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивницата Х. Г. Ж. е правоспособен водач на МПС за категория „В” от 27.02.2025г. За краткия си стаж като водач на МПС / малко повече от една година/, тя била санкционирана шест пъти за различни нарушения на ЗДвП с влезли в сила фишове / за нарушения по чл.6, чл.21,чл.70, чл.100, ал.4, чл.137а, чл.139/.

На 05.05.2026г. жалбоподателката управлявала лек автомобил марка „Пежо 307“ с peг. ***. Около 08:51ч. тя се движела с горепосочения автомобил в гр.Варна по ул.“Вяра“ в посока ул.“Тролейна“. В този участък от пътя имало пешеходна пътека, която била обозначена с вертикална и хоризонтална маркировки - пътен знак Д17 и маркировка М8.1 /„Зебра“/. Когато Ж. приближила пешеходната пътека, по нея се придвижвал св.Г. П. Д., който бутал с ръка велосипеда си. На кормилото на велосипеда имало монтиран видеорегистратор в работещ режим. Въпреки, че св.Д. бил предприел пресичане по пешеходната пътека, изминавайки известно разстояние по нея, въззивницата приближавайки към пешеходната пътека не спряла, за да премине Д., а преминала през нея и продължила пътя си. Действията й били заснети от регистратора, монтиран на велосипеда на Д..

Впоследствие св.Д. свалил записите от видеорегистратора на велосипеда си, в частта, в която пресича по пешеходната пътека и подал сигнал с прикачения видеозапис от личния си имейл *** на единната платформа на Сектор „ПП“-Варна – „Кампания за записбез компромис“, администрирана чрез имейл [email protected]. В сигнала св.Д. описал обстоятелствата на събитието, в това число и датата и часа му, като пояснил, че те са визуализирани на изпратения видеозапис. В сигнала бил посочен и регистрационният номер на автомобила управляван от въззивницата.

По така подадения сигнал в Трето РУ-Варна била извършена проверка, възложена на св.И. К., работеща на длъжност мл.полицейски инспектор.

На 24.06.26г. св.К. снела сведения на св.Д., в които той описал случилото се на 05.05.26г. на пешеходната пътека на ул.“Вяра“ в посока ул.“Тролейна“, гр.Варна. По депозираните от него сигнал, сведения и видеозапис въззивницата била издИ.. На 06.07.2026г. тя попълнила декларация, че именно тя е управлявала автомобила на 05.05.2026г. около 08:51ч. На същия ден /06.07.2026г./ срещу жалбоподателката бил съставен АУАН, в който било описано допуснатото от нея, според актосъставителя К.

2 нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивницата, която го подписала без възражения.

В последствие от Ж. били депозирани писмени възражения в срока по чл.44 от ЗАНН. По така постъпилите възражения била сформирана комисия от служители на Трето РУ-Варна, която излязла със становище, че актът е правомерен и законосъобразен, а възраженията неоснователни.

АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което й било наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 76, 69 евро на основание чл.183, ал.6 вр. ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

НП било връчено лично на жалбоподателката на 11.08.2026г., като на 20.08.2026г. тя депозирала жалба срещу него пред РС-Варна.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, сведения, сигнал на платформата „Кампания за запис- без компромис“, справки за нарушител/водач, видеозапис и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св.К. и св.Д.- очевидец на деянието, които посочиха с необходимата конкретност фактите и обстоятелствата установени и възприети от тях.

Макар свидетелят Д. да е подал сигнал за нарушение на ЗДвП на единната платформа на Сектор ПП-Варна, то в настоящото производство той не е пряко заинтересован от изхода на делото и от реализиране на отговорността на въззивницата.

Неговите показания за случилото се на 05.05.2026г. около 08:51ч. на пешеходната пътека на ул.“Вяра“ в гр. Варна кореспондират изцяло с показанията на св.К., с подадения сигнал и най-вече са в унисон с приложения по преписката видеозапис от видеорегистратора, монтиран на велосипеда му. На него ясно е заснето поведението на въззивнницата като водач на МПС при очевидно намиращо се на пешеходната пътека лице. От възпроизведения в съдебно заседание запис, макар и кратък, се визуализира, че въззивницата преминава през пешеходната пътека с управлявания от нея автомобил докато на пътеката се намира и пресича пешеходец. Видно е и, че камерата е монтирана на предмет /в случая на кормилото на велосипед според показанията на св.Д./, който се движи по пешеходната пътека /т.е. е стъпил и навлязъл по нея/. Св.Д. е и категоричен, че се е предвижвал пеша по пътеката, като е бутал велосипеда си. От неговите показания стана ясно и че същият редовно подава сигнали за допуснати нарушения на ЗДвП, като представя записи от регистратора на велосипеда си.

3

Свидетелят поясни и защо е изрязан видеозаписът, тъй като съхранението му в цялост изисква налична голяма памет, с каквато регистратора му не разполага. Поясни и че не разполага с цялостен запис, а е запазил само момента на преминаването си по пешеходната пътека. Най-вече от показанията на същия е видно, че той вече се е движил по пешеходната пътека, когато Ж. е навлязла и преминала по нея, без да го пропусне. Неговите показания са в унисон с останалите кредитирани от съда писмени, гласни и веществени доказателства.

Тук е мястото да се отбележи, че съобразно константната практика на ВКС, например Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., в които детайлно е изследван въпросът за случайността на записи или снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, напълно възможно е към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно създадени записи– в случая CD-R с изписан върху него ръкописен надпис „Трето РУ“, съдържащ видеозапис, като материалните им носители бъдат приети като веществени доказателства, след като обаче бъдат изискани или предадени от съответната институция, лице, дружество. В случая записът е направен с видеорегистратор, монтиран на велосипеда на св.Д., който го е изпратил на компетентните органи. Видно от гласните доказателства по делотопоказанията на св.Д., видеорегистраторът е поставен с цел неговата безопасност и се е намирал на видимо място /на кормилото на велосипеда му/. Следователно записите от него могат да бъдат доказателство в административнонаказателния процес съобразно цитираната по-горе практика на ВКС т.к. в тези случаи е налице т. нар. случаен запис и той съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството. Според информацията съдържаща се в него, той е направен на 05.05.2026г. и обхваща часа посочен в НП -08:51 ч. И тъй като не само св.Д., но дори въззивницата при предявяване на записа в съдебна зала потвърждават, че записаното на него отговоря на случилото се на 05.05.26г., то за съда няма съмнение, че съдържащата се на него информация може и трябва да бъде ценена.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 20.08.2026г. видно от поставения печат в Трето РУ-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

4

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши полицейски инспектор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.

Съдът намира, че НП и АУАН съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивницата нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и нарушената законова норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, в редакцията й към момента на деянието / Доп. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1, стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Съгласно чл.32,, ал.1 от ЗДвП преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка - лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя.

В случая по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите К. и Д., както и от видеозаписа приложен по АНП се установява, че св.Д. е започнал придвижване по пешеходната пътека. Свидетелят сочи и че преди да предприеме пресичане не е подал сигнал с ръка за намерението си да го стори. Безспорно бе доказано, че възз. е преминала през пешеходната пътека, като поведението й, видно от видеозаписа манифестира липса на всякакво намерение да намали и спре, за да пропусне движещия се по нея пешеходец.