Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 02.07.2020, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
144/2020
Подписан
02.07.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.117, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 14, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал.1, изр.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 177 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 177, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 36, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92 гр.Габрово, 2.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора Стоян Петков като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 144 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.

156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба с вх. № 684/2.04.2020г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на „Д.“***, с ЕИК ****, представлявано от управителя на дружеството Н.Г.Д. против Ревизионен акт № Р-04000419003240-091-001 от 09.12.2019 година, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-04000720003456-003-001 от 14.01.2020 година, издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 34 от 12.03.2020 година на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП.

В жалбата се иска отмяна на обжалвания ревизионен акт. Развиват се доводи относно липса на мотиви в ревизионния доклад /РД/ и ревизионния акт /РА/ и недоказаност на презумпцията за знание, наличието на роднинска връзка и упълномощаването на управителите не водело да наличието на знание, това че доставките били платени в брой или чрез прихващане също не обосновавало знанието изисквано от нормата на чл. 177 от ЗДДС, същото се отнасяло и до факта, че счетоводството на двете дружества се осъществявало от един и същ счетоводител, не били основателни изводите на органите по приходите, че дружеството жалбоподател не е положило грижата на добър търговец, установяването на отговорност за лихви било незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Претендира присъждане разноски. При условията на алтернативност, пледира прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника.

Ответният административен орган - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и поддържа подробните мотиви съдържащи се в решението, с което е потвърден обжалвания РА. Изразява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Встъпилият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Габрово, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна.

Със

Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000419003240-020-001/21.05.2019 г., връчена по електронен път на 06.06.2019 г., е възложена ревизия на „Д.” ЕООД за установяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС за дължимия и невнесен от „***” ООД с ЕИК **** ДДС за данъчни периоди м.1.2015 г., м.03.2016 г., м.04.2016, м.02.2017 г., от 01.04.2017 г. до 30.09.2017 г., м.11.2017 г., м.12.2017 г., м.01.2018 г. и м.02.2018 г., във връзка с доставки, документирани с 68 броя фактури.

Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 58/10.05.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА № Р 04000718005354-091-001 от 12.02. 2019 г. и преписката е върната в ТД на НАП Велико

Търново за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт. Първоначалната ЗВР е изменена със ЗИЗВР № P-04000419003240-020-002/3.09.2019г.

За резултатите от ревизията е издаден Ревизионен доклад № P-04000419003240-092-00l/19.11.2019 г., връчен на 25.11.2019 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е подадено възражение срещу РД с вх. № P-04000419003240-B3P-001-W04.12.2019г., като към него не са приложени допълнителни доказателства. Резултатът от направеното от органа по приходите обсъждане е намерил отражение в издадения на основание чл.119, ал.2 от ДОПК РА № Р-04()00419003240-091-001/09.12.2019г.

Видно от мотивите на този акт, възраженията на ревизираното лице срещу направените в ревизионния доклад фактически констатации и правни изводи не са приети за основателни от органите по приходите. С РА №

Р04000419003240-091-001/09.12.2019 г. на „Д.” ЕООД е установена отговорност по чл. 177 от ЗДДС за невнесени от доставчика му „***” ООД с ЕИК **** задължения за ДДС по справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди м.01.2015 г., м.03.2016 г., м.04.2016, м.02.2017 г., от 01.04.2017 г. до 30.09.2017 г., м.11.2017 г., м. 12.2017 г., м.01.2018 г. и м.02.2018 г., общо в размер на 116 731,09 лв., в резултат на което са установени задължения за внасяне в същия размер и съответните лихви за просрочие в размер на 24 092,08 лв.

С

РАПРА № П-04000720003456-003-001/14.01.2020 г. са поправени очевидни фактически грешки, свързани с неотразяване на извършени от ревизираното дружество плащания на задължения по чл. 177 от ЗДДС по отменения РА №

Р-04000718005354-091001/12.02.2019 г. общо в размер на 45 011,18 лв. В резултат на това са намалени определените с РА № P-04000419003240-091-001/09.12.2019 г. задължения за внасяне във връзка с установената отговорност по чл. 177 от ЗДДС за невнесени от доставчика „***” ООД задължения за ДДС по справки-декларщии по ЗДДС до размер от 71 719,91 лв. и съответната лихва в размер на 21 368,91 лв.

По жалба на „Д.” ЕООД, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП е потвърдил обжалвания пред него ревизионен акт с Решение № 34 от 12.03.2020 година.

„Д.”

ЕООД е регистрирано по фирмено дело № 917 от 27.12.2007 г. на Габровския окръжен съд със седалище и адрес на управление — гр. Габрово, ул. „***” № 23, с едноличен собственик на капитала и управител Н.Г.Д.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 20.02.2008 г. по инициатива на лицето - регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. За ревизирания период дружеството е декларирало предмет на дейност — търговия на едро с мебели.

По делото няма спор по фактите – доставчикът „***“ ООД е извършил описаните в РД облагаеми доставки, начислен е дължимия ДДС, „Д.“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по получените 68 бр. фактури, „***“ ООД е декларирало ДДС за внасяне, който данък не е внесен. Спорът е по правото – дали при така установените от органите по приходите факти, правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател на основание чл. 177 от ЗДДС.

За да бъде приложена успешно отговорността по чл. 177 от ЗДД, е необходимо да са налице, както обективния елемент, така и субективния такъв. Безспорно обективният елемент е налице – дължимият ДДС не е внесен от доставчика, а получателят е ползвал данъчен кредит, свързан пряко с дължимия и невнесен данък. Субективният елемент на солидарната отговорност, има две проявни форми, съгласно чл. 177, ал.2 от ЗДДС –наличие на знание или задължение за такова знание, че дължимият ДДС няма да бъде внесен.

Приходните органи са възприели наличието на знание, като са достигнали до този извод след съвкупната преценка на редица факти и обстоятелства /изложени по-долу/. Възраженията в жалбата, с която е сезиран съда, биха били основателни, ако тези факти се преценяват изолирано един от друг. Преценени обаче, като елементи, които са част от една съвкупност, се стига до извода, че е било налице знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик.

Знанието несъмнено е субективна категория. Когато субект на отговорността по чл. 177 ЗДДС е юридическо лице, за нуждите на ал.2 от същия законов текст, следва да се приеме, че е налице знание у юридическото лице, когато се установи такова знание у физическите лица, които осъществяват неговото управление.

Обстоятелствата, които в конкретния случай, преценени в тяхната съвкупност, сочат наличие на знание в дружеството получател, чрез неговия управител, че данъкът няма да бъде внесен от страна на доставчика му са следните:

-едноличния собственик на капитала и управител на „Д.“ ЕООД – Н.Д. е брат на Д. Д., който е съдружник и управител на дружеството доставчик по процесните фактури – „***“ ООД. Наличието на толкова близка родствена връзка между управителите на двете дружества /получател и доставчик/ обосновава с голяма степен на сигурност знанието от страна на получателя, че дължимият ДДС няма да бъде внесен.

-управителят на „Д.“ ЕООД Н.Д. посредством пълномощно с нотариална заверка на подписа е упълномощил Д. Д., да представлява дружеството получател. От съдържанието на пълномощното става ясно, че пълномощникът е имал неограничена представителна власт по отношение на дружеството-жалбоподател. Нещо повече – Д. Д. не просто е разполагал „на книга“ с описаните представителни правомощия, видно от събраните в ревизионното производството писмени доказателства, той дейно е водил дружествените дела на „Д.“ ЕООД - сключвал е множество сделки от името на представляваното от него дружество, подписвал е счетоводни документи, оперирал е с банковите сметки на дружеството, подал е жалба срещу Ревизионен акт /всички тези действия са подробно описани на стр.7-8 от Решението, с което е потвърден обжалвания ревизионен акт/. От друга страна именно Д. Д., в качеството му на управител на дружеството-доставчик „***“ ООД е бил отговорен за внасянето от страна на това дружество на дължимия ДДС.

Следователно дружеството-получател, чрез пълномощника си, имащ на практика неограничена представителна власт е формирало знание, че данъка няма да бъде внесен. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗЗД, според която „Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.“ В понятието „последици“ се включват както права, така и задължения, както привилегии, така и тегоби.

-двете дружества са обслужвани счетоводно от едно и също лице – В.П.. Същата е представлявала дружествата пред институции и трети лица, изготвяла е годишните им финансови отчети

-справките-декларации по ЗДДС са подавани от един и същ IP адрес и са подписвани с един и същ електронен подпис. Дружествата са ползвали един и същ електронен адрес за кореспонденция – първоначално ****@hotmail.bg /без да има значение, но вероятно регистриран на Н.Д./, а след 20.05.2015г. *****@mbox.contact.com /вероятно на счетоводителя В.П./ Следователно, обоснован е извода на приходните органи, че „управлението на двете дружества се е осъществявало от един и същ „център“, което сочи наличие на знание у получателя за поведението на неговия доставчик

-информацията, с която е разполагало „Д.“ ЕООД, чрез управителя си Н.Д., за лошото финансово състояние на дружеството, негов доставчик, е поредната индиция сочеща знание за невъзможността да бъде внесен дължимия ДДС. Доказано е, че през месец декември 2016г. „***“ ООД е получило временна финансова помощ от Н.Д.. Без да е необходимо каквото и да било усилие, управителят на „Д.“ ЕООД би разбрал, че дружеството доставчик е длъжник на НАП извършвайки рутинна справка в публичния регистър на длъжниците. Няма съмнение, че до същото лице е достигнала информация, че срещу доставчика му публичен изпълнител е образувал изпълнително дело, тъй като книжа и информация за посоченото дело са изпратени на електронния адрес, ползван и от „Д.“ ЕООД.

-все до същия извод /за наличие на знание/ се стига, и посредством логичния анализ извършен от органите на приходите на данните съдържащи се в годишните финансови отчети на доставчика „***“ ООД. В ревизирания период, те сочат: 1) постоянно увеличаващи се задължения; 2) увеличаващи се загуби; и 3)намаляващи приходи от продажби. Неполагането на дължимата от добрия търговец грижа към собствените му дела, лишават жалбоподателя от възможността да пледира „добросъвестност“ -в редица свои решения ВАС на РБ изрично е постановил, че способът по който е извършено разплащането по съответната доставка, не факт, който води след себе си възникването на отговорността по чл. 177 от ЗДДС, както и че са допустими всички форми на разплащане. В настоящия случай една част от фактурите са платени „в брой“, а останалата – посредством прихващане на насрещни задължения.

Първите /в брой/ са отразени единствено като движение по сметка 4011 без да има съставени първични счетоводни документи, които да послужат за основание за движението по посочената сметка следователно е твърде вероятно в действителност да липсва каквото и да било разплащане.