Определение № 858 от 18.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 858 гр. София, 18.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600923 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:Въззивно частно дело №923/2023г. е образувано по реда на Глава 22 НПК, по частна жалба от лишения от свобода А. Г. Р. ЕГН ********** срещу няколко влезли в сила съдебни актове.

В жалбата с и от 19.06.2023г. , А. Р. иска от въззивната инстанция да провери правилността на Разпореждане №1497/06.06.23г. на СГС 17-ти състав Н.О., с което е оставена без разглеждане молбата му, както и да провери правилността на влязъл в законна сила съдебен акт – Определение №260740/12.11.2020г по ЧНД№3024/2020г по описа на Софийски градски съд, 17 състав НО, с който е било преведено в ефективно изпълнение отложено наказание по НОХД№519/2011г. по описа на Окръжен съд – Благоевград , по реда на чл.66 ал.1 НК. Изтъкват доводи, че неправилно е било постановено на основание чл.68 ал.1 НК вече наложено условно наказание в Р.България , да бъде изпълнявано ефективно, заради извършено в чужбина в изпитателния срок на наказанието, ново престъпление за което, което е бил осъден от чуждия съд.

В жалбата се претендира з а постановяване на нов акт на основание чл.457, ал.З от НПК, по в е ч е П Р И Е ТА и приспособена с Определение №1112/06.03.2020г по ЧНД№580/2020г по описа на Софийски градски съд, НО 17 състав, за изпълнение Присъда от 03.03.2017г на Окръжен съд Мюнхен 1 по дело № IKs 122 Js 197394/15, влязла в законна сила на 05.12.2017г. с която българският гражданин А. Г. Р., е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода" за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ години и 6 /ШЕСТ/ месеца, за извършване но престъпление: убийство без утежняващи обстоятелства – престъпление по чл.212, ал.1 от Наказателния Кодекс на ФРГ, съответстващо на престъпление по чл. 115 от Наказателния Кодекс на Р.България. Заедно с приспособяването и приемането на присъдата, е постановено и приспадане на основание чл.457,ал.5 от НПК времето, през което осъдения А. Г. Р. /със снета самоличност/ е бил предварително задържан и времето, през което е 1 търпял наказанието "Лишаване от свобода" във ФРГ, считано от 14.09.2015г до предаването му на компетентните български власти на 15.01.2020г, в Затвора-София.

Жалбата на лишеният от свобода А. Г. Р. ЕГН ********** е допустима, доколкото е подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 342 НПК, но е неоснователна, доколкото се оспорва влязъл в сила съдебен акт.

Всеки съдебен акт, който не е бил обжалван или е бил потвърден има задължителната материална сила и установява формализирано и ненормено фактическо положение, което не подлежи на нова правна оценка по смисъла на чл.413 НПК. Влезлите в сила съдебни актове формират задължителната за всички лица и юрисдикции истинност за тези факти, което изключва в тези предели ново разглеждане на случая. Определение №260740/12.11.2020г по ЧНД№3024/2020г по описа на Софийски градски съд, 17 състав НО, след проверка по ВНЧД №1408/2020г. от друг състав на Апелативен съд - София е влязло в законна сила на 02.03.2021г.

С Разпореждане №1497/06.06.23г. на СГС 17-ти състав Н.О., жалбата на лишения от свобода А. Г. Р. е била оставена без разглеждане, с оглед н ормата на чл.24 ал.1 т.6 НПК и общия принцип „ne bis in idem“, който изключва произнасяне по един и същи предмет и по едни и същи факти повторно. Видно от нормата на чл.341 от Глава 22 НПК, по реда на Глава ХХII от НПК подлежат на контрол от въззивния съд само невлезли в законна сила, определения и разпореждания на първата съдебна инстанция, за които това е изрично регламентирано. /чл. 341, ал. 2 НПК/. В този смисъл с атакуваното Разпореждане №1497/06.06.23г. на СГС 17-ти състав Н.О , съдът правилно е оставил жалбата без разглеждане.

Съдът прецени, че изложените претенции от жалбоподателят за липса на съдебна справедливост и нарушение на закона основани на собствените му разбирания за законосъобразност за неправилни, поради следното:

Наказанието "лишаване от свобода" за срок от З/три/ години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 5/пет/ години, е било наложено на осъдения А. Г. Р. по НОХД№519/2011г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Същото е било приведено в ефективно изпълнение с Определение №260740/12.11.2020г по ЧНД№3024/2020г по описа на Софийски градски съд НО - 17 състав с оглед обстоятелството, че в изпитателния срок на същото е било извършено друго престъпление убийство без утежняващи обстоятелства – престъпление по чл.212, ал.1 от Наказателния Кодекс на ФРГ, съответстващо на престъпление по чл. 115 от Наказателния Кодекс на Р.България, за което е постановена Присъда от 03.03.2017г на Окръжен съд Мюнхен по дело № IKs 122 Js 197394/15, влязла в законна сила на 05.12.2017г., с която А. Г. Р., е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода" за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ години и 6 /ШЕСТ/ месеца. Тази присъда е била приета и приспособена за изпълнение на наложеното наказание, с влязло в законна сила Определение №1112/06.03.2020г по ЧНД№580/2020г по описа на Софийски градски съд, НО 17 състав. Доводите на жалбоподателят, че след като престъплението е било извършено в чужбина, то не можело да послужи за привеждане в 2 ефективно изпълнение наложено наказание в Р.България, са неоснователни. В чл.68 НК не е посочено, че извършеното друго умишлено престъпление, което попада в изпитателния срок, трябва да е извършено само на територията на страната ни. В чл.4 ал.1 НК е предвиден принципа на екстериториалност на наказателната отговорност и прилагане на нормите и инстутите на Наказателния процес в цялост (вкл. института на чл.68 НК), спрямо всеки български граждани, които е извършил престъпление, дори да е било извършено в чужбина.

Приложението на нормите на НК и НПК не зависят и не биха зависили от това дали Р.България ще бъде приета или не в Шенгенското пространство. Разбиранията на жалбоподателя за значението и последиците от влизането на страната ни в Шенгенското пространство, не може и не засяга прилагането на законите , свързани с наказателното правораздаване, доколкото Шенгенското споразумение по своя характер, съдържа взаимно предоставена възможност между съответните държави, гражданите и, да споделят пространство без граничен контрол по вътрешните граници на съответните държави членки, което означава, че не се извършват гранични проверки по вътрешните им граници, което не е завинаги и абсолютно. Такива проверки отново могат да бъдат въвеждани в случай на конкретна заплаха. Държавите се споразумяват да осъществяват и съответния хармонизиран контрол по външните си граници, въз основа на ясно определени критерии и нищо повече.

В този смисъл доводите на въззивния жалбоподател, че не следвало да бъде привеждано в ефективно изпълнение наложеното условното наказание, когато в изпитателния срок е било извършено престъпление, макар и в чужбина са необосновани и несъответни на закона, а доколкото Определение №260740/12.11.2020г по ЧНД№3024/2020г по описа на Софийски градски съд, 17 състав НО е влязло в законна сила, следва и атакуваното Разпореждане №1497/06.06.23г. на СГС да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл.341 ал.3 НПК 10-ти състав на САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1497/06.06.23г. на СГС и Определение №260740/12.11.2020г по ЧНД№3024/2020г по описа на Софийски градски съд, 17 състав НО, като оставя без уважение въззивна жалба на лишения от свобода А. Г. Р. ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протестиране

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3