Определение № 1459 от 04.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1459 гр. София, 03.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

И. Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002902077 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Оптима гарант инвест“ЕООД против решение №512/20.07.2023г. по в.т.д.№234/23г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260728/14.12.2022г. по т.д.

№1386/20г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу „Еф асетс“ЕАД иск с правно основание чл.95 ал.1 за заплащане на сумата 24 358 лв., представляваща обезщетение за ползване без разрешение на авторското право на ищеца върху инвестиционен проект, част „Архитектурна“ за изграждането на обект „Търговски център“ в УПИ VІІІ-1972 кв.225 по плана на гр.Поморие.

В касационната жалба са наведени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на апелативния съд, поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон. Поддържа се,че съдът е формирал изводите си, като не е зачел силата на пресъдено нещо на решението на САС, постановено по иск по чл.59 ЗЗД между същите страни, според чиито мотиви, между страните не съществуват договорни отношения; смесил е устното възлагане за изготвяне на идеен инвестиционен проект като обект на авторското право и съгласието за ползване на обекта на авторско право; в нарушение на принципите на чл.35, чл.36 и чл.42 ЗАПСП е приел,че съгласието за ползване на обекта на авторско право може да бъде 1 дадено и с конклудентни действия, когато законът не допуска ползването да бъде безвъзмездно, още повече – когато касае отношения между търговци; не е обсъдил всички наведени от страната аргументи,че отношенията по предоставяне на ползване на авторско право между търговци е възмездно, а такава уговорка липсва; подменил е спорния предмет, като се е произнесъл по невъведени в него въпроси, изследвайки дали ищецът се е протИ.поставил на ползването на проекта по предназначение, вместо по поддържаните от ищеца доводи,че се е протИ.поставил на безвъзмездното му ползване, доказателство за което е воденото от него съдебно дело за заплащане на сумата на неплатеното от ответника проектантско възнаграждение, с което последният се е обогатил неоснователно. Последното, според касатора, прави въззивното решение и недопустимо, поради произнасяне ex petitum. Неправилно, по виждане на същия, е и прилагането от съда на чл.110 ЗЗД, на което основание е приел,че искът му е погасен по давност, тъй като той не е такъв за парично вземане, а за обезщетение по ЗАПСП за нарушение на авторското му право, което продължава и до момента. По тези съображения касаторът е поискал касационната инстанция, след като допусне жалбата му до разглеждане, да разреши спора по същество, като отмени обжалваното въззивно решение и уважи предявения от него иск. Претендира разноски.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, освен с позоваването на предпоставката на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК /вероятна недопустимост/, касаторът обосновава приложно поле на общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК с въпросите:

1.С оглед на принципите, залегнали в чл.35, чл.36 и чл.42 ЗАПСП, как трябва да бъде дадено съгласието за ползване на авторското право върху ИИП, изрично или с конклудентни действия?;

2.С оглед принципите,залегнали в чл.35 , чл.36 и чл.42 ЗАПСП, може ли с конклудентни действия да се даде съгласие за безвъзмездно ползване на авторското право върху ИИП?; 3.Възможно ли е, с оглед разпоредбите на Търговския закон на РБ да се даде с конклудентни действия съгласие между търговци за безвъзмездно ползване на АП върху ИИП и ако да, то би ли било действително такова съгласие , с оглед разпоредбите на чл.26 и сл. ЗЗД?; 4.

Създаването от ищеца на индивидуален проект /ИИПроект/ за застрояване на собствения на ответника имот по възлагане от страна на трето лице /съобразно установената със СПН фактология по влязлото в сила решение 2

№2383/20.11.2017г. по т.д.№985/16г. на САС/ и предаването на този ИИП на представител на ответника, може ли да се счита за мълчалИ. изразено съгласие за безвъзмездно ползване на възникналото АП върху ИИП с оглед принципите на възмездност, залегнали в чл.19 и чл.38 ЗАПСП?; 5.

Създаването от ищеца по възлагане от страна на трето лице /съобразно установената със СПН фактология по влязлото в сила решение №2383/20.11.2017г. по т.д.№985/16г. на САС/ на индивидуален идеен инвестиционен проект /ИИП/ за застрояване на собствения на ответника имот и предаването на този ИИП на представител на ответника, попада ли в изключенията по чл.24 ЗАПСП за свободно ползване на възникналото АП, без заплащане на възнаграждение за него, когато между страните няма подписан договор по чл.36 ЗАПСП?; 6. Когато авторът на произведение, обект на АП, е действал по възлагане от трето на делото лице, създал е произведение – обект на АП, след което го е предоставил доброволно на представител на ответника, без до този момент да се е стигнало, било до устно съглашение, било до формално подписване на договор по чл.36 или чл.42 ЗАПСП и определяне на възнаграждение, като впоследствие авторът на произведението на два пъти е водил/завеждал против възложителя съдебни процеси за заплащане на възнаграждение, респ. на обезщетение за ползване, може ли да се приеме с оглед действащата нормативна уредба по ЗАПСП, ТЗ и ЗЗД,че третото ползващо се лице има право да ползва произведението на авторското право безплатно и ако да – на какво основание?; 7.От факта,че след предаване на процесния ИИП на представител на ответника в поредица от съдебни производства, част от които е и настоящото, авторът на ИИП – обект на АП, систематично и последователно е претендирал заплащане на възнаграждение за изпълнения ИИП, респ. обезщетение за ползване на възникналото във връзка с него АП, а също така, с оглед на принципите, залегнали в специалния закон – чл.19, чл.36, чл.38 и чл.42 ЗАПСП, а също с оглед уредбата в общите закони – ТЗ и ЗЗД, може ли да бъде направен извод,че процесният ИИП – инкорпориращ защитеното АП, е предаден под условието да бъде изплатено авторско възнаграждение на автора?; 8.С оглед на принципите, залегнали в чл.19, чл.36, чл.38 и чл.42 ЗАПСП възмездността в ползването на АП принцип ли е или изключение по ЗАПСП? Ако възмездността е принцип, то има ли той, респ. има ли нарушаването на този принцип, отношение към нарушаването 3 самото АП по см.на ЗАПСП? Т.е. ако възмездността за ползване на възникнало АП е принцип, представлява ли нарушение на АП използването на изготвен по възлагане от трето на делото лице, но фактически предаден на представител на ответника ИИП – обект на АП, без заплащане на авторско възнаграждение за това ползване?; 9. Представляват ли водените след фактическото предаване на ИИП – обект на АП, съдебни производства, сред които и настоящото, протИ.поставяне на безвъзмездното ползване на АП?

Разрешенията на всички така формулирани в изложението въпроси касаторът твърди,че са обусловили „крайното му отсъждане“ и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Поддържайки в изложението,че въззивният съд не е обсъдил всички наведени от него аргументи, „а именно – не е обсъден доводът,че отношенията между страните /конкретно и по принцип тези между търговските субекти в РБ/ се базиран на възмездност, респ. възмездно в случая би следвало да бъде и ползването на авторското право“ /цит./ на ищцовото дружество и „че липсва каквато и да било уговорка, както и процесуални твърдения от страна на ответника за обратна теза, т.е. за безвъзмездност“/цит./, касаторът навежда съждението,че по този начин той се е произнесъл в протИ.речие „със задължителна практика на ВКС и ВС в ТР и ТП, както и в протИ.речие с практиката на ВКС, обективирана в р.160А/16.12.2020г. по т.д.№2156/2919г. на 2-ро т.о., съгласно което задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения.

На самостоятелно основание /чл.280 ал.2 предл.3 ГПК/ касаторът прави искане за допускане на касационен контрол върху решението на апелативния съд, което счита за очевидно неправилно. Тази предпоставка за селектиране на жалбата му обосновава с доводи за постановяването му в нарушение на правилата на формалната логика – в разрез с установената между страните сила на пресъдено нещо е възприел друга фактология /че е налице възлагане отстрана на ответника/, както и друга правна конструкция,базираща се на 4 безвъзмездност в отношенията между търговци на възникналото в патримониума на ищеца авторско право. ползването на

Ответникът „Еф асетс“ЕАД, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор, е оспорил наличието на сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и е възразил срещу основателността на наведените в нея оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, който е поискал да бъде потвърден в случай,че бъде допуснат до касационен контрол.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „Оптима гарант инвест“ЕООД иск въззивният съд е приел,че създаденият и одобрен идеен инвестиционен проект е обект на авторски права,подлежащи на закрила по смисъла на чл.3 ал.1 т.8 ЗАПСП; че ищецът е носител на авторските права върху процесния идеен инвестиционен проект в част Архитектурна, който е създаден от негови служители, които по занятие се занимават с такава дейност; че с влязлото в сила решение на САС по т.д.

№8748/12г. между страните е установено, че, след създаването му през м.декември 2007г., ответникът е ползвал проекта, който по негово указание до ищеца е бил предаден от последния на „Консултантска инженерна група“ООД за изготвяне на доклад за оценка на съответствието му със съществените изисквания за обектите, след което, окомплектован, е бил внесен за одобряване и одобрен от Община Поморие, и въз основа на него е издадено разрешение за строеж.От тези установени по делото обстоятелства съдът е достигнал до изводите,че ответникът е използвал създадения от служителите на ищеца идеен архитектурен проект, но това е станало по твърденията и на самия ищец със знанието и без протИ.поставянето му; че е налице съгласие от последния да създаде обект на авторско право, който да може да се ползва от ответника, който, макар и устно, му е възложил неговото изготвяне. Тъй като целта на самото създаване е била проектът да бъде 5 използван от ответника, според твърденията в исковата молба, съдът е заключил,че нарушение на авторските права на ищеца липсва, доколкото той е дал съгласието си за неговото използване. Съставът е констатирал липсата както на твърдения, така и на данни, страните да са уговорили заплащането на възнаграждение за създаването и използването на авторското произведение, на това обстоятелство е приел за ирелевантно, доколкото претенцията не е за възнаграждение, а за присъждане на обезщетение за нарушено авторско право чрез неправомерно използване на създадения от ищеца обект на авторско право, каквото нарушение не е налице. Поради липсата на такова искът, според съда, се явява неоснователен.

От друга страна, съдът е намерил за основателно своевременно направеното от ответника възражение за давност, като е посочил,че дори да се приеме условно,че е извършено нарушение от страна на ответника на авторските права на ищеца, каквито доказателства в случая не са налице, правото на ищеца да търси обезщетение за нарушението /доколкото по характера си то е парично вземане/ е погасено с изтичането на общата петгодишна давност, чийто срок е започнал да тече от м.декември 2007г. и към датата на завеждането на исковата молба 27.07.2020г. е бил изтекъл. По тези съображения и като е препратил към мотивите на първата инстанция в аналогичен смисъл, които е споделил, съдът е потвърдил решението й.