Решение № 368 от 28.09.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Перник, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20261720200997 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес:

***********, чрез Адв. В. Е. Н., САК, ***********, срещу: Наказателно постановление № 26-1158- 000121/04.02.2026 г., издадено от Б. С. А., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за вменено нарушение на чл.183, ал.4, т.6. от ЗДвП /съгласно посоченото в НП, като в акта е посочен -чл.104а от ЗДВП/, и на основание чл.183, ал.4, т.6. от ЗДвП , на жалбоподателя е била наложена - глоба в размер на 51.13 евро / 100.00 лв/.

Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря въобще на действително случилото се. Липсвали обективни доказателства като свидетели или записи. Констатациите сочи, че били единствено субективни.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за съдебното заседание, като не излага доводи по същество, освен в придружителното писмо, с което преписката е била окомплектована.

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и 1 за основателна по следните съображения:

От фактическа страна:

С АУАН № АД № 710327 от 15.01.2026 г, съставен от св. В. С. С. . на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР. при С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК ОДМВР ПЕРНИК на жалбоподателя – Д. Т. Т., ЕГН: **********,, за следните установени според изложеното в акта обстоятелства -за това, че като Водач на лек автомобил, ФИАТ ДУКАТО, ***********, при обстоятелства: В ГР.ПЕРНИК ПО УЛ. СВ.КИРИЛ И МЕТОДИ С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ

ОТ УЛ. БАТАК КЪМ УЛ. Г.РАКОВСКИ УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ

ФИАТ ДУКАТО *********** СОБСТВЕНОСТ НА ***- *********** АД С

БУЛСТАТ № ***********, КАТО В РАЙОНА НА КРЪГОВОТО

КРЪСТОВИЩЕ ШАХТЬОР ПО ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕ ВОДАЧА

ИЗПОЛЗВА МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН БЕЗ НАЛИЧИЕТО НА УСТРОЙСТВО

ПОЗВОЛЯВАЩО ИЗПОЛ38ДНЕТО НА ТЕЛЕФОНА БЕЗ УЧАСТИЕТО НА

РЪЦЕТЕ МУ.ВОДАЧА Е САМ В АВТОМОБИЛА., е извършил:1. ВОДАЧА НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО. КОЙТО ИЗПОЛЗВА МОБИЛЕН

ТЕЛЕФОН ПО ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО,

БЕЗ НАЛИЧИЕ НА УСТРОЙСТВО. ПОЗВОЛЯВАЩО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА

ТЕЛЕФОНА БЕЗ УЧАСТИЕ НА РЪЦЕТЕ МУ., с което виновно е нарушил/а чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП, КАТО на база акта е издадено и атакуваното НП, където за същите обстоятелства, на Д. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес:

***********, е било издадено Наказателно постановление № 26-1158000121/04.02.2026 г., издадено от Б. С. А., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за вменено нарушение на чл.183, ал.4, т.6. от ЗДвП /съгласно посоченото в НП, като в акта е посочен -чл.104а от ЗДВП/, и на основание чл.183, ал.4, т.6. от ЗДвП, на жалбоподателя е била наложена - глоба в размер на 51.13 евро / 100.00 лв/., като вместо чл.104а от ЗДВП, която е реално правилно приложимата и описана диспозиция на съответната правна разпоредба, съобразно посочените обстоятелства и в акта, и в НП, и като нарушена и като санкционна е посочена разпоредбата на чл183, ал.4, т.6. от ЗДвП, която реално се явява само санкционната такава, което е достатъчно основание да се отмени НП, като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Следва да се допълни, че с оглед изясняване на спорните обстоятелства по делото, в хода но проведеното пред съда съдебно следствие са били събрани допълнително гласни и писмени доказателства, в това число и посредством разпита на- актосъставителя и св. По акта, като свидетелят по акта, заявава и пълна липса на спомен за случая, докато актосъставителят посочва, че са били по линия линееен пътен контрол с колегата му, когато са видели водача да управлява МПС-то, говорейки по мобилен телефон, без устройство, което да му дава възможност да говори без ръце / хендсфри/, като съдът дава вяра на показанията и на двамата свидетели, като първият не внася и яснота в обвинението, поради липса на спомен, но същите не са достатъчни да санират горепосочения вече порок.

Същевременно, обаче макар и от писмените и гласни доказателства, да се доказва наличието на правопораждащия фактически състав на нарушението на чл.104а ЗДВП, а именно както е посочено в акта-чл. 104а. На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен 2 телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му/.

Но, АНО макар и обвинението за това нарушение да е доказано е допуснал същество процесуално нарушение при издаване на НП и нарушение на материалния закон, а именно издал Е НП при съществено нарушение на материалния и процесуално закон. Констатираните пороци в административно наказателното производство, са достатъчни за отмяна на атакуваното Нп като неправилно и незаконосъобразно, като вместо АНО да посочи нарушената материално правна разпоредба на чл.104а ЗДВП, както е посочено в акта, и където е визира диспозицията на правнодължимото поведение, то в акта е правилно посочено същата, но вместо това в издаденото НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл,. 183, ал,.4, т.6 от ЗДвП, като видно от същата се касае за санкционна разпоредба, а именно: чл.183, ал.4, ЗДВП (Нова - ДВ, бр.

85 от 2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: т. 4. управлява пътно превозно средство, което не е моторно, без необходимите светлоотразителни елементи; като същата е посочена в НП-то и като нарушена и като санкционна, което видно от редакцията й, се касае за санкционна разпоредба, а не са материалноправна такава визираща определено поведение, каквато е разпоредбата на чл.104а ЗДВП, както правилно е посочено в акта, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

Издаденото въз основа на АКТА наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото, като в случая е издаден от компетентен орган, но е грешно посочена нарушената законова разпоредба, което го прави незаконосъобразно само на това основание, като НП е издадено при съществено нарушение на материалния и процесуално закон.Констатираните пороци в административно наказателното производство, са достатични за отмяна на атакуваното Нп като неправилно и незаконосъобразно такова.

С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административно наказателното производство, изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

РАЗНОСКИ

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се дължат разноски в производството по делото, като същият претендира заплащане на разноски в размер на 300 евро ( триста евро), за което е представил доказателства, за реалното извършване на такива -договор за правна защита и съдействие, където е посочено че същото е заплатено в брой от жалбоподателя на адв Т., и същото и значението на разписка по делото, като е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от делото, видно от които същият е заплатил сумата в брой от 300 евро на своя процесуален представител за представителство по делото, като разноските са действително сторени.

3

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН- В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тоест препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 ЛВ, като съгласно приложимата разпоредба на Наредбата в случая, чл.7 ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) от Наредбата, За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.; тоест е в претендирания минимум и съдът, не може да намаля същото, като възражението в тази насока на АНО е неоснователно за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като го сумата от 400 лева или 200 евро, следва да се присъди в тежест на АНО, като следва да се посочи, че възражението в придружителното писмо, с което е изпратена преписката е бланкетно относно прекомеронстта на разноските за адвокат, като по делото са били проведени две съдебни заседания, и се е явил представителя на жалбоподателя, като възнаграждението, което се претендира не надвишава значително, предвидения в Наредбата минимум, поради което и съдът не намира основание да го намалява допълнително.

Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№

26-1158000121/04.02.2026 г., издадено от Б. С. А., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***********, чрез Адв. В. Е. Н., САК, ***********, за вменено нарушение на чл.183, ал.4, т.6. от ЗДвП /съгласно посоченото в НП, и в акта /, и на основание чл.183, ал.4, т.6. от ЗДвП , на жалбоподателя е била наложена - глоба в размер на 51.13 евро / 100.00 лв/.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Д. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***********, сумата в размер на 300 евро (триста евро), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред Административен съд -гр. Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4

5