Решение № 9338 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9338 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110148918 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Д. В. С. срещу *************** искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, за установяване нищожността на договор за потребителски кредит № 161034 от 22.03.2022г., съединен при условията на евентуалност с искове с правно основавние чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 10, ал.1 и на чл. 7, ал.1 от договора, съединени при условията на кумулативност с осъдителен иск с правно одснование чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 174,35 евро, с левова равностойност от 341,00 лева, представляваща недължимо платена сума по договор 1 за потребителски кредит № 161034 от 22.03.2022г., ведно със законната лихва от 14.10.2025 г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 22.03.2022 г. сключил с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № 161034 за отпускане на заем в размер на 1000 лв.

Поддържа, че кредитът е следвало да бъде погасен за 9 месеца, като размерът на годишния лихвен процент бил в размер на 41,00%, а ГПР – 49,65 %. Сочи, че в чл. 10 от договора било уговорено, че ищецът следва да заплати неустойка в размер на 7,80 лв. плюс 0,260 % от усвоения размер на кредита, в случай че не представи обезпечение на кредитора съгласно условията на договора в тридневен срок от подписването му. Излага, че съгласно погасителния план е начислена неустойка в размер на 634,50 лева, като общата сума, която следва да бъде заплатена от ищеца по договора, е в размер на 1794,86 лева. Счита посочената клауза за нищожна. поради това, че така уговорената неустойка цели да заобиколи предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР. Счита, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите функции – обезщетителна, обезпечителна и санкционна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожна.

Твърди, че е налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с клаузата за неустойка се уговаря 2 допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на акцесорно задължение – непредставяне на обезпечение, от което неизпълнение не произтичат вреди. Заявява, че е налице нищожност на целия договор, поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК - поради невключване в ГПР на сумата начислена за неустойка, както и тъй като не са посочени точно разходите които формират ГПР.

Съзнателното погрешно посочване от кредитора на размера на ГПР следва да се тълкува като неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност твърди нищожност на клаузите на чл. 10, ал.1 и чл. 7, ал.1 от договора, като нищожни поради нарушаване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона. В условията на кумулативност и поради недействителност на договора предявява искане за присъждане на сумата заплатена от ищеца над чистата стойност по договора.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който не оспорва основателността на предявените искове и ги признава, като твърди, че по осъдителната претенция е заплатило процесната сума в каквато връзка представя доказателства.

Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на 3 претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Д. В. С., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 77094/11.03.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът ***************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 81838/16.03.2026г. поддържа отговора на исковата молба и така направеното признание на исковите претенции.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед поддържаното признание на исковете, не е спорно по делото, че между Д. В. С. и "*****************" ** е сключен Договор за потребителски кредит № 161034 от 22.03.2022г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1000, 00 лева, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 9 месечни вноски, всяка в размер на 128,93 лева или общо сумата в размер на 1160,37 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на 4 който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Дружеството кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Предявеният като главен установителен иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, т. 10 ЗПК, като ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че невключването на предвидената в договора неустойка, представлява нарушение на изискването на чл. 11, чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр.143, ал.1 от ЗЗП и поддържа, че клаузата е уговорена в нарушение на тези правни норми. В тази връзка следва да се има предвид, че с клаузата на чл. 20 от договора кредиторът е въвел изискване за предоставяне от 5 страна на кредитополучателя на обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени изисквания, а при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 10 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 7, 80 лева плюс 0,260% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0, 260 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът е обезпечен. Настоящият съдебен състав намира, че така уговорените с договора клаузи за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита, чрез поръчителство, както и за самото задължение за такова, са неравноправни, респективно - такива, като уговорени в противоречие със закона и противоречат на добрите нрави, поради което същите са нищожни. Разбира се отчита се обстоятелството, че ответникът не оспорва предявения като главен установителен иск. Ищецът обаче не сезира съда с искане за постановяване на решение по признание на иска, поради което съдът постановява решение по общия ред. Само за изчерпателност следва да се посочи, че неустойката, предвидена в чл. 10 от договора за потребителски кредит за неизпълнение на задължението по чл. 20 от същия е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените пък с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на 6 кредитополучателя при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й, което означва, че клаузата е уговорена в противоречие с нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока.

Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчител, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя. Установеното противоречие на клаузите за предоставяне на обезпечение по кредита и за неустойка при неизпълнение на това задължение със закона и с добрите нрави прави същите нищожни, като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие и за кредитополучателя не е възникнало задължение за заплащане на сумите за неустойка по договора. Следва да се има предвид, че предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г. / съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител. Освен това трайна и постоянна е и съдебната практика, съгласно която съдът следи служебно за нищожни договорни клаузи, дори при липсата на възражение, а в случая такова е направено и следва да 7 зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие на нормата със императивни правни норми и с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.8.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 229/21.1.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о на ВКС и др.

Отделно от това по делото не се оспорва твърдението на ищеца от ответника, че сумата начислена за неустойка, видно от приетия по делото погасителен план в общ размер от 634,50 лева не е включена в ГПР. Тази сума съдът намира, че е част от общите разходи по кредита и следва да е включена в ГПР, което обсновава извод, че процесния договор е нищожен, поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК - поради невключване в ГПР на сумата начислена за неустойка, както и тъй като не са посочени точно разходите които формират ГПР.

Следователно главно предявения иск за прогласяване нищожността нва процесния договор на заявеното главно основание е основателен и като такъв следва да бъде 8 уважен. При уважаване на главно предявения иск съдът няма задължението да обсъжда по същество и съединените при условията на евентуалност с главния иск искове с правно основавние чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 10, ал.1 и на чл. 7, ал.1 от договора.

При установена нищожност на процесния договор на основание чл. 23 от ЗПК дължима е единствено чистата стойност по договора, а именно сумата, дадена в заем от 1000,00 лева. Това означава, че по иска по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД останалата заплатена над сумата от 1000 лева по договора от ищеца сума от 341,00 лева е дадена без основание и подлежи на връщане от ответника. По делото страните не спорят, че сумата от 341,00 лева е заплатена от ищеца на ответника, както и въобще ответникът не оспорва предявената осъдителна претенция. Нещо повече, на 10.12.2025г. е заплатил по сметка на ищеца сума в размер на 347,54 лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца по договор № 161034/22.03.2022г., и което обстоятелство е отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото с протоколно определение от 17.03.2026г. Следователно на основание чл.