Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18487 от 01.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8686/2026
Вид
Решение № 18487
Подписан
01.10.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18487 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110108686 по описа за 2026 година

1 КЗ.

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.

Образувано е по искова молба на ЗК „Лев Инс“ срещу Ц. О. М., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1552,28 евро с равностойност 3036 лв., представляваща половината от регресно вземане с включени ликвидационни разноски във връзка с изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на правоимащото лице за вредите, причинени му от наследодателя на ответницата, който с поведението си като водач на автобус „Евобус 0530“, с рег. № *** e станал причина за настъпването на ПТП на 18.09.2019 г., около 09:45 ч. в гр. П***“ към Х***, около 150 метра преди кръстовището с ул. ***, като е управлявал автобуса под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.07.2025 г. до окончателното плащане, за което вземане по ч.гр.д. № 477/2025 г. по описа на Районен съд – Котел е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 18.09.2019 г., около 09:45 ч. в гр. П***“ към Х***, около 150 метра преди кръстовището с ул. *** управляваният от О*** И*** М*** автобус „Евобус 0530“, с рег. № *** е самокатастрофирал, тъй като водачът не е взел мерки, за да осигури всички условия за безопасност на превозваните пътници.

При ПТП пътуващата в автобуса С*** С*** Т*** си е ударила главата в предната седалка и за кратко загубила съзнание, в резултат на което претърпяла контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсноконтузни рани в дясната челна област и дясната буза, кръвонасядания в областта на лицето и др. Поддържа, че виновният водач е управлявал автобуса след употреба на алкохол, като с техническо средство е установено, че същият е над допустимите норми – 0,87 промила. Към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на автобус „Евобус 0530“, с рег. № *** е била застрахована в ищцовото дружество със застрахователна полица № B***, 1 със срок на валидност от 23.02.2019 г. до 22.02.2020 г., поради което пред него е предявена претенция за обезщетение от пострадалата С*** С*** Т***, по която е образувана щета № ----/03.01.2020 г., и е постигнато споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 6052 лв. На 20.08.2020 г. сумата е заплатена на правоимащото лице. От изложеното ищецът извежда извода, че на основание чл.

500, ал. 1, т. 1 КЗ има право да получи заплатеното застрахователно обезщетение, заедно с обичайните разноски за определянето му – 20 лв., като поради това, че О*** И*** М*** е починал на 04.02.2023 г., то правата и задълженията на същия са наследени по равни части от неговите две дъщери, една от които е ответницата.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, която оспорва предявения иск. Навежда доводи, че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение след изтичане на нормативно установения срок за това. Поддържа, че регресната претенция на застрахователя е погасена по давност и че при непозволено увреждане давностният срок започва да тече от деня на откриване на дееца, който в случая е 18.09.2019 г. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

Установява се от електронната партида на ч.гр.д. № 477/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Котел, че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.07.2025 г., против Ц. О. М. за исковата сума. С разпореждане от 09.10.2025 г., като е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, съдът е дал указания на ищеца за възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск относно вземането си по заповедта по чл.410 ГПК. В указания срок ищецът е предявил настоящия установителен иск, с предмет установяване съществуване на вземане, идентично с вземането по издадената заповед. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движение по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, т. 3, пр. 1 КЗ застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице – в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: валиден договор за задължително застраховане "Гражданска отговорност" между него и ответника, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, чийто наследник е ответника, че в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в предявения размер, че наследодателят 2 на ответницата е управлявал процесното моторно превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма, да установи наличието на факти.

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже по делото пълно и главно, че е погасила процесното вземане, както и оборване на презумпцията на вина.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.

С окончателния доклад по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на 18.09.2019 г., около 09:45 ч. в гр. П***“ към Х***, около 150 метра преди кръстовището с ул. *** e настъпило ПТП с управлявания от О*** И*** М*** автобус „Евобус 0530“, с рег. № ***, който е самокатастрофирал, в резултат на което пътуващата в автобуса С*** С*** Т*** е претърпяла контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсноконтузни рани в дясната челна област и дясната буза, кръвонасядания в областта на лицето и др., за което ищецът й е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 6052 лв.; че към датата на ПТП гражданската отговорност на управлявания от водача О*** И*** М*** на автобус „Евобус 0530“, с рег. № *** е била застрахована в ищцовото дружество; че ответницата е наследник по закон на О*** И*** М***.

Горните обстоятелства са не само безспорни между страните, но и от приетите по делото писмени доказателства – Застрахователна полица № BG/22/****/21.02.2019 г., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1028-431-19, съставен от М*** С*** – дежурен ПТП при сектор ПП на ОД на МВР-Перник, АУАН сер. GA № ***/2019, заповед за прилагане на принудителна административна мярка, копие от картон на наказателно постановление № ***, преписи от медицинска документация, се установява, че на 08.03.2020 г. в гр. П*** с посока към Х*** водачът О*** М*** управлява автобус „Евобус 0530“ с рег. № ***, като на около 150 метра преди кръстовище с ул. *** не взима мерки да осигури всички условия за безопасност на превозваните пътници като спира внезапно, с което става причина за ПТП. В следствие на инцидента пътничката С*** Т*** С***, возеща се на шестия ляв ред седалки по посока на движението, е откарана в ЦСМП – Перник. Видно от протокола за ПТП пострадалата пътничка С*** е била с разкъсни контузии (рани) на лицето. Водачът О*** И*** М*** е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510 arbb-0038, който отчел положителен резултат 0,87 промила в 11:11 часа.

На водача е даден талон за кръвна проба.

От приетото по делото заверено копие на талон за изследване се установява, че О*** М*** е вписал, че не приема показанията на техническото средство. Съгласно приетата експертна справка е видно, че в кръвната проба на водача се установява наличие на етилов алкохол в количество 0,99 промила. О картона на издаденото наказателно постановление е видно, че същото е връчено на водача на 20.02.2020 г., като на лицето е наложено административно наказание глоба за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП и чл. 132, т. 2 ЗДвП.

От ангажираните по делото писмени доказателства – медицинска документация - фиш за спешна медицинска помощ, ИЗ № 9456 от УМБАЛ „Рахила Ангелова“ Перник се установява, че в следствие на процесният пътен инцидент постдалата пътничка С*** Т*** е откарана в лечебното заведение с линейка, като е приета там още същият ден, насочена е за операция, а е изписана на 27.09.2019 г.

Видно от приложената по делото епикриза лицето е лекувано за периода 18.0927.09.2019 г., като му е била поставена диагноза „Дифузна травма на мозъка с открита вътречерепна травма-506.21 Пр.заболяване Мултифокал на енцефалопатия-G93.4, АХ без ЗСН-111.9“.

На 03.01.2020 г. пострадалата С*** С*** Т*** е депозирала заявление през 3 застрахователя ЗК „Лев инс“ АД за изплащане на обезщетение, възмездяващо претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП от 18.09.2019 г., причинено от водача на О*** М***, управлявал застрахования при ищеца по застраховка „ГО“ автобус „Евобус 0530“, рег. № *** По делото е приобщено като доказателство споразумение № 510/09.06.2020 г., сключено между ищеца и пострадалата С*** Т***, по силата на което страните са се договорили застрахователят да й изплати сумата от общо 6052 лв., представляваща обезщетение за претърпените от Т*** имуществени и неимуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП от 18.09.2019 г., предмет на застрахователна щета № ---/03.01.2020 г., образувано по претенция за изплащане на обезщетение от 03.01.2020 г.

Уговорено е, че горното обезщетение ще бъде изплатено по сметка на пострадалата Т*** в срок до 25.08.2020 г.

От прието по делото платежно нареждане от 20.08.2020 г. е видно, че ищцовото дружество е заплатило на С*** С*** Т*** сумата от 6052 лв.

От приетите по делото писмени доказателства ценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че се установяват всички материалноправни предпоставки за уважаване на предявения регресен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

В случая безспорно се установява, че към датата на ПТП автобус „Евобус 0530“, рег. № ***е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от ищцовото дружество. Релевираното от ответницата възражение, че не са налични по делото данни дали е била внесена изцяло застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“, за да се претендира обезщетението с оглед обстоятелството, че застрахователната премия се дължи на четири вноски, съдът намира за преклудирано, доколкото е заявено от последната едва в ход по същество, т.е. след срока за отговор на исковата молба и поради това не следва да бъде разглеждано.