Решение № 131 от 27.04.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Смолян, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440101508 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от Д. К. Ц. срещу ** АД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем ** №6079242 от 19.09.2024г., сключен между тях, е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

С отговора от ответника се прави възражение за липса на правен интерес от предявяване на иска. а именно, че иска е недопустим, доколкото с договора са начислявани единствено главница и лихви.. По същество иска се оспорва.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа исковата молба.

За ответника, редовно призован, не се явява представител.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становището за съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира предявения иск за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

По делото няма спор, че на 19.09.2024г. ищецът е сключил с ответника Договор за паричен заем „**” № 6079242, по силата на който „**” АД предоставя на Д. К. Ц. заемни средства в размер на 2500.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите - 49.50% и срок за погасяване на заема 15 месеца.

В чл.1 ал.3 от договора е предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 1

1836.30лева,

Съгласно чл.4 от договора, заемателят е следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1224.30лева.

С посочените клаузи от договора е предвидено както таксата за експресно разглеждане, така и уговорената неустойка ищецът да изплаща разсрочено заедно с погасителната вноска, при което общия размер на погасителната вноска е 418.95лв.

Така уговореното плащане на неустойката представлява още едно възнаграждение за кредитора и води до допълнително оскъпяване на кредита. Същото няма характер на неустойка, отчитайки предмета на договора. Неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението /поръчител или банкова гаранция/ не рефлектира пряко върху задължението за погасяване на предоставения кредит, което е именно основното същинско задължение по договорното правоотношение. Такава неустойка би била уговорена да обезпечи неизпълнението на заемателя да погаси основното си задължение за връщане на кредита в срок, а в случая макар определена като неустойка, същата няма характер на неустойка за такова неизпълнение. Видно е, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължения, които на практика са неосъществими в предвидения в чл.4, ал.1 от договора срок- тридневен срок от усвояване на сумата за осигуряване на поръчител или банкова гаранция.

Безспорно, предвидения кратък срок за осигуряване на обезпечението и с конкретните условия- физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя издадена не по- рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход дв размер на 1000 лева, през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус период на просрочие от 0 до 30 дни, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на з0аемател, или банкова гаранция , която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора, поставят в невъзможност заемателят да ги изпълни. Предвиждайки задължението за потребителя за осигуряване на обезпечението при описаните условия, кредиторът прехвърля задължението за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в негова тежест.

Освен това, размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение в срок, съпоставен с размера на отпуснатия кредит, се явява завишен и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Предвид изложените доводи, процесната клауза за неустойка нарушава принципа на добросъвестност. Предоставения кредит е в размер на 2 500 лева лева, а дължимата неустойка - 1224,30 лева, т.е., около половината от размера му.

Отделно от посоченото, тези разходи следва да се включат в ГПР, като с предвиждането им като неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

От погасителния план е видно, че неустойката е предвидена за плащане едновременно с погасителните, т.е,. въпреки невъзможността да се осигури обезпечението, предвид поставените изисквания, които следва да се покрият, се уговаря плащането на неустойката едновременно с издължаването на кредита, което допълнително 2 затруднява кредитополучателя за изпълнение.

Съгласно чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл.19, ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както се посочи по- горе, отчитайки изискванията на чл.4, ал.2 от договора за паричен заем, при неизпълнението на които е дължима уговорената неустойка по чл.4, ал.2 от договора, а именно по- скоро с характер на допълнително възнаграждение, следва същата да бъде включена в ГПР. Посоченото задължение по чл.4, ал.2 от договора за кредит е допълнително възнаграждение за кредитора.

Същите доводи, изложени по- горе, важат и за клаузата от договора за паричен заем, предвиждаща дължимостта на такса за услуга за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем, предвидено в чл.1, ал.2 и ал.3 от договора, като задължението за таксата е предвидено в размер на 1 836,30 лева. Касае се за допълнително възнаграждение, което оскъпява кредита.

Уговорените клаузи за възнаграждение за допълнителни услуги – чл.1, ал.2 и 3 от договора противоречат на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Правилото на чл.10а, ал.2 от ЗПК е императивно и има за цел да гарантира правото на потребителите за равноправни условия. Тези клаузи не са обвързани с реално предоставяне на услуги, различни от тези за разглеждане на документите обичайно. Ето защо, както се посочи по- горе, като заобикалящи законовите изисквания на чл.10а, ал.2 и 3 от ЗПК същите се явяват нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Отделно от изложеното, и за таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем се отнасят горните съображения, че се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяваща размера на Годишния процент на разходите, както и доводите, касаещи завишения размер на предвиденото възнаграждения за тази услуга.

По горните съображения, следва да се постанови Решение, с което предявения иск да се уважи, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем ** №6079242 от 19.09.2024г., сключен между тях, е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените съдебни разноски по делото в размер на 51,13 евро платена държавна такса и 474,48 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

По горните мотиви, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. К. Ц., ЕГН**********, с адрес ***, и „**“ АД, ЕИК**, седалище и адрес на управление **, че сключения между тях договор за паричен заем ** №6079242 от 19.09.2024г., е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК**, да заплати на между Д. К. Ц., ЕГН**********, направените съдебни разноски по делото в размер на 51,13 евро платена държавна такса и 474,48 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Смолян, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440101508 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от Д. К. Ц. срещу ** АД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем ** №6079242 от 19.09.2024г., сключен между тях, е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

С отговора от ответника се прави възражение за липса на правен интерес от предявяване на иска. а именно, че иска е недопустим, доколкото с договора са начислявани единствено главница и лихви.. По същество иска се оспорва.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа исковата молба.

За ответника, редовно призован, не се явява представител.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становището за съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира предявения иск за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

По делото няма спор, че на 19.09.2024г. ищецът е сключил с ответника Договор за паричен заем „**” № 6079242, по силата на който „**” АД предоставя на Д. К. Ц. заемни средства в размер на 2500.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите - 49.50% и срок за погасяване на заема 15 месеца.

В чл.1 ал.3 от договора е предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 1

1836.30лева,

Съгласно чл.4 от договора, заемателят е следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1224.30лева.

С посочените клаузи от договора е предвидено както таксата за експресно разглеждане, така и уговорената неустойка ищецът да изплаща разсрочено заедно с погасителната вноска, при което общия размер на погасителната вноска е 418.95лв.

Така уговореното плащане на неустойката представлява още едно възнаграждение за кредитора и води до допълнително оскъпяване на кредита. Същото няма характер на неустойка, отчитайки предмета на договора. Неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението /поръчител или банкова гаранция/ не рефлектира пряко върху задължението за погасяване на предоставения кредит, което е именно основното същинско задължение по договорното правоотношение. Такава неустойка би била уговорена да обезпечи неизпълнението на заемателя да погаси основното си задължение за връщане на кредита в срок, а в случая макар определена като неустойка, същата няма характер на неустойка за такова неизпълнение. Видно е, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължения, които на практика са неосъществими в предвидения в чл.4, ал.1 от договора срок- тридневен срок от усвояване на сумата за осигуряване на поръчител или банкова гаранция.