Присъда № 56 от 22.11.2022, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 56 от 22.11.2022 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 435 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимата А. Г. А. от град Хасково обвинителен акт, с който на същата е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че в периода от месец април 2018 г. до месец март 2022 г., включително в град Хасково, след като е осъдена с Определение № 1208/28.09.2017 г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр.дело № 1065/2017 г. на РС - Хасково, влязло в сила на 05.10.2017 г., като в последствие размерът на присъдената с Определение № 1208/28.09.2017г. на Районен съд - Хасково издръжка е изменен с Решение № 355/30.06.2020 г. постановено по гр. дело 309/2020 г. на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 30.06.2020 г. /като увеличава размера на издръжката от 115 лв. на 200 лв. месечно/ да издържа свой низходящ детето си Д. А. Т., роден на ****** г., чрез неговия баща и законен представител А. Д. Т. от град Хасково, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно за периода от месец април 2018 г. до месец януари 2020 г., включително 22 месечни вноски в размер на по 115 лева всяка или общо сумата от 2 530 лева за Д. А. Т. и за периода от месец февруари 2020 г. до месец март 2022 г., включително 26 месечни вноски в размер на по 200 лева всяка или общо сумата от 5200 лева за Д. А. Т., като общата дължима сума за издръжка възлиза на обща стойност 7 730 лева.

В съдебното заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено, но счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, освен, че било доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна, били установени и обстоятелства за прилагане на привилегирования състав по ал. 3 на чл. 183 от НК. Предлага съдът да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност, но на визираното в закона основание и доколкото, извън самата забава за заплащане на издръжка, не били настъпили други вредни последици, да не й налага наказание.

Защитникът на подсъдимата А. Г. А. – адв. Б. И. от АК – Хасково се солидаризира с изложеното от прокурора и счита, че били налице формалните основания за прилагане на чл. 183, ал. 3 НК по отношение на подзащитната му.

Подсъдимата А. Г. А. заявява в разпоредително заседание, че желае да й бъде дадена възможност да представи доказателства за погасяване на задължението си за издръжка. В съдебни заседания, насрочени по общия ред, не се явява, за да заяви становище по обвинението и да участва в хода на проведеното съдебно следствие и съдебните прения, както и да упражни правото си на последна дума.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, 1 намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата А. Г. А. е родена на *************** , с постоянен адрес: с. Р. общ. Д.град, обл. Хасково, ул. „******, адрес за призоваване: гр. Д.град, общ. Д.град, обл. Хасково, ул. „********

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 116, издадена от Районен съд – Хасково на 26.01.2022 г. същата не е осъждана и няма данни да е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. От представените на досъдебното производство характеристични данни се установява, че по отношение на подсъдимата няма данни за регистрирани криминални прояви.

Установено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е, че през 2013г. свид. А. Д. Т. заживял на семейни начела подс. А. Г. А. в град Хасково. От съвместното им съжителство на ******г. се родило малолетното дете Д. А. Т. - 8г. През пролетта на 2015г. те са разделили фактически, поради влошаване на семейните им отношения, но били постигнали устна договорка относно упражняването на родителските права над детето, което останало при свид. А. Т. в град Хасково. През 2017 г. свид.

А. Т. подал искова молба Районен съд - Хасково, по която било образувано гражданско дело № 1065/2017 г. по описа на PC - Хасково. В хода на същото между ищеца А. Д. Т. и ответника А. Г. А. била постигната писмена спогодба, която била представена пред PC – Хасково и с Определение № 1208/28.09.2017 г. на PC - Хасково, постановено по гр.д. № 1065/2017 г. била одобрена така постигнатата спогодба, като на бащата в лицето на свидетеля А. Д. Т. било предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното лете – Д. Т., местоживеенето на детето било определено при бащата на адрес: град Хасково, ул. „********, а майката А. Г.

А. била осъдена да заплаща на бащата А. Т., в качеството му на негов законен представител месечна издръжка в 115 лева за малолетното дете Д. Т., считано от 14.04.2017 г. Определението, в частта, с която е прекратено производството по делото е влязло в сила на 05.10.2017 г. въз основа на постигнатата спогодба, от подсъдимата А. Г. А. била заплатена на 28.09.2017 г. сумата в размер на 1955 лева – издръжка за детето за периода от 13.04.2017 г. до 28.09.2017 г. и сума в размер на 805 лева – за периода от 28.09.2017 г. до 13.04.2018 г., за които били съставени надлежни разписки. След направените плащания и погасяване на задълженията до месец април 2018 г. за издръжка, подсъдимата А. Г. А. преустановила заплащането на издръжката, а свид. А.

Д. Т., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. А. Т. предявил иск с правна квалификация чл. 150 от СК, станало основание за образуването на гражданско дело № 309/2020г. по описа на PC Хасково. С Решение № 355/30.06.2020г. на РС – Хасково, постановено по цитираното дело, размерът на издръжката бил изменен, като същата била увеличена от 115 лева на 200 лева месечно, считано от 05.02.2020г. /датата на предявяване на иска/. След влизане в сила на решението, подс. А. А., въпреки възможността за това, не плащала дължимите издръжки, като се обособили два периода, а именно от месец април 2018 г. до месец януари 2020 г., включително общо 22 месечни вноски в размер на 115 лева, всяка една от тях, или общо 2530 лева и от месец февруари 2020 г. до месец март 2022 г., включително общо 26 месечни вноски в размер на 200 лева всяка една от тях или общо 5200 лева. Общият размер на издръжката, която подсъдимата дължала за периода от месец април 2018 г. до месец март 2022 г. включително възлизала на 7 730 лева, образувана от 48 месечни вноски. Тъй 2 като подс. А. А. не плащала дължимата издръжка на малолетното си дете, неговият законен представител - свид. А. Т. се снабдил с изпълнителен лист, издаден от PC - Хасково, който представил пред ЧСИ - Н. К., peг. № 929, район на действие ОС - Хасково. Въз основа на него било образувано изпълнително дело № 20219290401968 по описа на ЧСИ – Н. К. По изпълнителното дело били постъпили следните суми: - на 25.11.2021г. 71.28 лева за погасяване на част от задължение за издръжка за минал период и законна лихва върху нея, 352.72 лева на 20.12.2021г. за погасяване на част от задължение за издръжка за минал период и законна лихва върху нея и 950.58 лева на 20.01.2022г. за погасяване на част от задължение за издръжка за минал период и законна лихва върху нея.

Видно от представените в хода на съдебното следствие и приети като писмени доказателства Отговор на искане за справка по изпълнително дело № 20219290401968 по описа на ЧСИ, рег. № 929 с район на действие ОС – Хасково, изх. № 61327 от 24.10.2022 г. и Разпореждане за приключване на изпълнително дело от 19.09.2022 г., изх. № 53467 от 19.09.2022 г. цитираното изпълнително дело е приключено, поради пълно погасяване на задължението по изпълнителното дело към датата на издаване, след като е посочено, че са постъпили общо 12639.30 лева по изпълнителното дело, от които 10967.79 лева са преведени на взискателя Д. А. Т., действащ чрез неговия баща и законен представител А. Д. Т. за погасяване на дължимата към 19.09.2022 г. издръжка, лихва и разноски, а 1656.94 лева – такси по ТТРЗЧСИ в полза на частния съдебен изпълнител и 14.57 лева – публични задължения на длъжника.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе , както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производств о и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свид. А. Д. Т., които се възприемат от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото, като еднопосочни помежду си и съответни на останалия събран доказателствен материал, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на детайлен анализ за тяхната достоверност.

При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимата А. Г. А. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 3 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото й обвинение е привлечена към наказателна отговорност.

Изпълнителното деяние на престъп лението по основния състав - чл.

183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деяние то по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно 3 от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.

Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най -малко за две месечни вноски.

Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.

От събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието. Подсъдимата А. Г. А. е осъдена с влязло в сила решение на гражданския съд да издържа свой низходящ – малолетното дете Д. А. Т., нейн син, но въпреки това не е изпълнила доброволно своето задължение за периода от месец април 2918 г. до месец март 2022 г., включително. Нещо повече, въпреки, че не е необходимо от гледна точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, срещу нея е образувано и производство при частен съдебен изпълнител за принудителното събиране на дължимата издръжка, като налице е съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което е налице основание подс. А. Г. А. да понесе наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за значително повече от две месечни вноски, а именно за периода от месец април 2018 г. до месец януари 2020 г., включително 22 месечни вноски в размер на по 115 лева всяка или общо сумата от 2 530 лева за Д. А. Т. и за периода от месец февруари 2020 г. до месец март 2022 г., включително 26 месечни вноски в размер на по 200 лева всяка или общо сумата от 5200 лева за детето на подсъдимата, което тя има задължение да издържа.