Определение № 1554 от 25.04.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 728/2023
- Вид
- Определение № 1554
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 25.04.2023
- Състав
- Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 254,ал.2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1554 гр. Варна, 24.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20233100500728 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 250 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.N 11672/14.02.2023г., депозирана от „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище гр.Варна чрез юк. Т. срещу разпореждане № 45415/12.12.2022г., постановено по ч.гр.д. №16129/2022г. по описа на Варненски районен съд.
В жалбата се поддържа, че незаконосъобразно заповедният съд е отказал да допълни издадена по делото заповед за изпълнение в полза на жалбоподателя. Сочи се, че с уточняваща заявлението молба заявителят, в изпълнение на указанията по разпореждане № 45415/12.12.2022г., е конкретизирал част от вземанията по заявлението, а по отношение на останалите изрично е посочил, че няма промяна в претендираните суми. При издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист съдът е пропуснал да се произнесе за предявените вземания за сумата от 538,91 лева за периода 07.10.2019г. до 08.11.2022г., сумата от 45 лева, представляваща заемни такси и сумата от 120 лева, представляваща разноски за предсрочна изискуемост. С обжалваното разпореждане заповедният съд по същество мълчаливо е отказал да се произнесе по депозираната молба за допълване. Самото разпореждане е изпратено на страната за сведение и без указанията относно неговата обжалваемост. Настоява се за отмяна на обжалваното определение.
Насрещна страна не е конститурана в настоящото производство, тъй като до издаване на заповед за изпълнение, вкл. в хипотеза на допълване на заповедта, производството е едностранно, съгл. чл. 413 от ГПК.
По допустимостта на производството:
Обжалваното разпореждане е постановено по молба № 4431/19.01.2023г., депозирана от заявителя и настоящ жалбоподател „Банка ДСК“ АД за допълване на издадената по делото заповед за изпълнение. С акта си първоинстанционният заповеден съд е приел липсата на предпоставки за допълване на издадена заповед за 1 изпълнение, без да извел нарочен диспозитив и без указания за обжалваемостта на разпореждането. С това произнасяне по същество е оставена без разглеждане молбата за допълване на заповедта за изпълнение, което определение е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК.
Доколкото указания за обжалваемост не са обективирани в акта, съгласно изискването на чл. 254,ал.2, т. 6 вр. чл. 279 от ГПК, жалбата се счита за депозирана в срок.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че жалбата и производството са допустими.
По същество на жалбата:
Заповедният съд е сезиран със заявление, депозирано от ”БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, район Оборище, ул.”Московска” №19 за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист по реда на чл.
417 от ГПК срещу А. И. А. , ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: област Варна, община *** за сумите: 2000,92 лв. –главница по Договор за кредит за текущо потребление от 19.07.2018г., отчитан по кредитна сметка №11/25439644, с дата на настъпване на изискуемост 17.11.2022г, възнаградителна лихва в размер на 535,67 лева за периода 07.09.2019г. до 08. 11.2022г., сумата от 218,60 представляваща обезщетение за забава за периода от 07.10.2019 г. – 16.11.2022 г., сумата от 1.67 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.11.2022г. до 08.12.2022г., сумата от 45 лева заемни такси и сумата от 120 лева- дължими разходи за изискуем кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.12.2022г.,
В изпълнени на указания по разпореждане №45415/12.12.2022г. с молба от 22.12.2022г. заявителят е уточнил размерите на вземанията за главница и мораторна лихва, като изрично е посочил, че няма промяна в заявените параметри в следващите точки по заявлението.
Съобразявайки уточняващата молба, с разпореждане от 29.12.2022г. съдът е постановил издаване на заповед за изпълнение само за вземанията за главницата и мораторни лихви (преди и след предсрочната изискуемост).
С уточняваща молба вх. № 4431/19 01.2023г. заявителят „Банка ДСК“ АД е поискала допълване на заповедта само досежно претенцията за договорна лихва в размер на 535,67 лева за периода 07.09.2019г. до 08.11.2022г.
Съгласно разрешението, дадено с ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 250 от ГПК намира на общо основание приложение и в заповедното производство.
Молбата за допълване на съдебен акт е допустима, ако изхожда от легитимирано лице, депозирана е в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК, и ако постановения акт е непълен.
В случая така очертаните предпоставки са налице. Молбата за допълване вх. № 4431/19. 01.2023г. е депозирана в срока по чл. 250 ГПК( предвид липса на данни за връчване на акта, чието допълване се иска), от процесуално легитимирана страназаявител, чието искане за издаване на заповед за изпълнение не е удовлетворено в цялост. Видно е, че с уточняваща заявлението молба от 22.12.2022г. заявителят е уточнил изрично, че поддържа искането за издаване на заповед за изпълнение вкл. в частта за вземанията, за които не е изискано уточнение от съда. Тази воля на заявителя е ясно обективирано чрез допълнително подчертаване на изречението, че „……….няма промяна в заявените параметри в следващите точки по заявлението“.
2
При това положение съставът на въззивният съдът преценява, че необосновано заповедният съд е отказал да се произнесе по същество по молбата за допълване на заповедта за изпълнение.
Обжалваното разпореждане следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на молбата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 45415/12.12.2022г., постановено по ч.гр.д.
№16129/2022г. по описа на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото за произнасяне по същество на молбата вх. № 4431/19. 01.2023г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3