Решение № 178 от 30.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Перник, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. А.иева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. А.иева Административно наказателно дело № 20241720200487 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №24-1158-000262/28.02.2024г., издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. П ерник, на А. Г. Р., ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 /един/ месец, на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за това, че на 07.02. 2024 г., 21.20 часа, в гр. П ерник, движейки се по ул. Юрий Гагарин в посока от центъра на град Перник към с. Големо Бучино, като водач на МПС – л.а. „Ауди А3“ с рег. №********, на кръстовището с улица Младен Стоянов, не съобразява поведението си със светлинните сигнали като навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от А. Г., с която оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление като твърди, че незаконосъобразно е наказан за повторно извършено нарушение на основание чл.183, ал.6 от ЗДвП, без да са посочени обстоятелствата, обосноваващи повторността. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят е участвал лично и поддържа жалбата си.

Административнонакзаващият орган – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, в съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

1

Процесуален представител не е участвал в съдебно заседание.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

От фактическа страна:

На 07.02.2024г. вечерта свидетелите Н. Г. Х. и Г. А. Г. – мл. автокнтрольори в сектор ПП към ОДМВР - Перник изпълнявали служебните си задължения на територията на град Перник. Около 21.20 часа се намирали в кв. Мошино в района на кръстовището от ул. Юрий Гагарин и ул. Младен Стоянов. Възприели лек автомобил марка/модел „Ауди А3“ с рег.

№********, движещ се в посока в посока от центъра на град Перник към с.

Големо Бучино, който навлязъл и преминал кръстовището. Полицейските служители констатирали несъобразяване на водача на превозното средство със светлинните сигнали на светофарната уредба, подадени в същия момент, поради което го спрели за извършване на проверка. Установили самоличността му – А. Г. Р., и го уведомили, че за извършеното нарушение ще бъде съставен АУАН.

За констатираното нарушение на място срещу него било образувано административнонаказателно производство с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №1138522/07.02.2024г., като актосъставителят – свид. Н. Х. приел, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП. При съставяне на акта било отразено, че Р. няма възражения относно вмененото му нарушение.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН същият не подал писмени възражения.

На 28.02.2024г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН. Установил още, че нарушението е повторно извършено, тъй като същото лице е наказано с наказателно постановление №23-1158-000084, влязло в сила на 24.02.2023г. Въз основа на горното АНО издал срещу А. Р. наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от ЗДвП му наложил административни наказания за повторно извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. Г. Х. и Г. А. Г., съставеният АУАН серия GA, №1138522/07.02.2024г., наказателно постановление №23-1158-000084 от 01.02.2023г., издадено от началник сектор ПП – ОДМВР – П ерник, справка/картон на водача и заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Основавайки се на събраната доказателствена съвкупност съдебният състав приема, че осъществяването на състава на административното нарушение не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалваният административнонаказателен акт .

Изводът, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение 2 наказващият орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за установяването му, като е счел, че не е необходимо събиране на допълнителни доказателства, предвид първоначалната позиция на Р., който не оспорил нарушението. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с оглед чл.84 от ЗАНН.

В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.

Разпитаните в съдебното следствие свидетели – Н. Х. и Г. Г., не допринасят съществено в тази посока, тъй като заявяват, че изобщо не помнят случая, включително след предявяване съдържанието на съставения от първия АУАН. Посочват, че нарушението е констатирано при рутинна проверка, неотличаваща се с нищо от множеството подобни, които извършват при изпълнение на служебните си задължения и не могат да съобщят конкретни обстоятелства за нея. След като никой от двамата очевидци на извършването на нарушението не предоставя убедителни сведения за възприетите факти /при това в относително близко време/, то наличието на съставен акт, записите в който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно и съответстват на действителността. Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че вмененото на А.

Р. нарушение не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението са установени точно, че го е извършил виновно, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

Предвид възражението му относно повторността и наказването на основание чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП следва да се посочи и следното:

Жалбоподателят А. Р. е санкциониран за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като му наложени административни наказания глоба двеста лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство един месец, тъй като АНО е приел, че нарушението е извършено повторно. При това 3 положение последният е бил длъжен да ангажира доказателства, че с предходно наказателно постановление лицето е било наказано за извършено нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП , че този акт му е бил надлежно връчен и е влязъл в сила към момента на извършване на нарушението, което е предмет на проверка по настоящото производство. Такива доказателства АНО не е представил на съда, но доколкото в обстоятелствената част на наказателното постановление е цитиран друг акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН във връзка с наказването за повторно извършено нарушение, съдът служебно е изискал и приобщил препис на същия към доказателствата по делото.

Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Следователно, законосъобразното подвеждане на установените факти под нормата на чл.183, ал.6, вр ал.5, т.1 от ЗДвП е изисквало отразяване на налично по-ранно наказване на Р. за същото по вид нарушение, означаване на акта, от който то произтича и датата на влизането му в сила. Тези данни, релевантни относно преценката за повторност, не са изложени в пълнота в обжалвания акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН, тъй като в описанието на нарушението цитираното наказателно постановление не е индивидуализирано изчерпателно, липсва и констатация, че с него соченият като нарушител е наказан за същото по вид нарушение. От гледна точка правото на защита на наказания тези обстоятелства следва да са част от фактическото описание на нарушението, не да се извеждат и допълват от събрани доказателства по делото. Отсъствието им в необходимата пълнота в случая е ограничило правото на защита на жалбоподателя, за което е показателно възражението му, направено в същата насока в жалбата, особено след като повторността на деянието не е констатирана от актосъставителя, а е въведена от административнонаказващия орган в издаденото наказателно постановление при определяне вида и размера на наказанието, във връзка с което проявява правно значение.

Изложените съображения мотивират отмяна на оспорения административнонаказателен акт като незаконосъобразен.

Разноски по делото не са доказани, не се претендират и не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1 и 2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-1158-000262/28.02.2024г., издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. П ерник, с което на А.

Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания: глоба 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 /един/ месец за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено в условията 4 на повторност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5