Решение № 19233 от 24.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35487/2025
- Вид
- Решение № 19233
- Подписан
- 24.10.2025
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл.116, б. Б · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9,ал.1 · Закон за наследството
- чл.71 · Наредба за трудоустрояване
- чл.73 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 19233 гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110135487 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София ” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за следните суми: против Н. Г.
П. за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 3 169,06 лева , ведно със законна лихва за периода от 15.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 04.04.2025 г. в размер на 455,78 лева , главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 59,40 лева , ведно със законна лихва за периода от 15.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 04.04.2025 г. в размер на 13,76 лева и против Г. П. П. за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 056,36 лева , ведно със законна лихва за периода от 15.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 04.04.2025 г. в размер на 151,93 лева , главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 19,80 лева , ведно със законна лихва за периода от 15.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 04.04.2025 г. в размер на 4,58 лева - вземания за ползвана ТЕ и дялово разпределение за имот гр. София, УЛ.ХЕМУС 16, вх.Б, ет.6, ап.30, аб. №*,интсталация 4000272085.
Ищецът твърди, че ответниците,са клиенти на ТЕ за битови нужди за имота, като съсобственици на този имот / 1/4 ид.ч. за Г. П. и ¾ ид.ч. за Н. П./, поради което и са страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури. Твърди се, че по силата на ОУ на него е възложено събирането на вземането на ФДР за такса за дялово разпределение, както и че на основание чл.33, ал.1 и 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечни суми за ТЕ в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при забава се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че дяловото разпределение за имота е извършвано от страна на Директ ЕООД, на база реален отчет на уредите, издавани са 1 изравнителни сметки, като на основание чл.22 ОУ за потребителя е възникнало задължение да заплати таксата на него, която се формира съгласно чл.36 ОУ.
В отговора на исковата молба ответницата навежда възражение за погасителна давност, сочи, че не е била ползвател или собственик на имота за исковия период , като при условията на евентуалност, оспорва дължимостта на претендирани от ищеца суми за период от 11.12.2023г. до края на исковия период, защото от представения н.а. собственик на имота от тази дата са трети на делото лица. Сочи се, че никъде в изравнителните сметки тя не фигурира. Оспорва се претенцията за дялово разпределение, с довод, че услугата се плаща от собствениците в ЕС на база договор, сключен с ФДР, като задължението за плащане на такса е към ФДР. Сочи се, че липсва договор, сключен с посоченото от ищеца лице, а дори да се представи такъв, заплащането следва да е на него, не на ищеца, като липсват доказателства за суброгация, включително за изкупуване на вземането или правоприемство.
Сочи се, че дори да се представи договор, той няма да сочи, че тази фирма обслужва именно адреса, на който е имотът, нито че ищецът е платил таксите на ФДР. Прави се възражение за давност и за таксата за услугата. Навежда се довод, че лихва за забава върху главницата за дялово разпределение се следва след покана.
Оспорва се твърдението за изпадане в забава на главниците по фактури, като се сочи, че липсват доказателства за публикуването им в интернет страницата на ищеца, като разпоредбата на чл.33,ал.4 ОУ е неприложима, като неясна и противоречива.
Отделен отговор с идентично съдържание е подаден и от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения, на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 11.12.2023г. под формата на нотариален акт, вписан в СлВп, АгВп, Н. П. е прехвърлила на * П. и * П. собствените си ¾ из.ч. от апартамент 30, при запазено вещно право на ползване на Н. П., който имот, съгласно н.а. от 19.4.1988г. е придобит от Н. П. и * П. при режим на СИО.
Не е формиран спор, че * П. е починал през 2002г., като е оставил свои наследници по закон – син Г. П. и съпруга Н. П..
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като ответницата, по силата на запазеното вещно право на ползване, като титуляр на едно от правомощията, обхванати от правото на собственост – ползването, служенето с обекта на собствеността, е титуляр по партида. На собствено основание, на 19.6.2002г. ответницата П. е подала заявление до ищеца за откриване на партида. Поради изложеното, исковете са основателни, като ответниците са титуляри по партида. Вземането следва да се разпредели, въз основа на правата на ответниците. До 11.12.2023г. Н. П. е титуляр на ¾ идеални части от правото на собственост върху имота, от която дата * П. и * П. придобиват правото на собственост върху същите, при запазено вещно право на ползване доживот – лично, или чрез трето лице, на Н. П.. Със смъртта на * П. през 2002г., съпружеската общност, в която е придобит топлоснабдения имот, е прекратена, и ответницата П., придобива в наследство ½ идеална част от имота, собственост на починалия й съпруг, която се добавя към собствената й ½ ид.ч. При смъртта си, * П. е оставил наследници по закон – син Г. П. и съпруга Н. П., които наследяват при равни квоти / чл.9,ал.1 ЗН/, поради което със смъртта на * П., правото на собственост върху топлоснабдения имот се разпределя, както следва: ¾ ид.ч. от собствеността е на Н. П., е ¼ ид.ч. – на Г. П.. И след договора за покупко – продажба, П. остава задължена за ¾ идеални части, защото на такава квота има право да упражнява вещно право на ползване. Ето защо, двамата ответници дължат заплащане на ТЕ, в посочените квоти.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно 3 издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.