Решение № 420 от 20.07.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 420

20.07.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

На 20.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20203100900934 по описа за 2020 година

Производството е образувано по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

Приета е за разглеждане молба на „АКМЕ ТРАНС“ЕООД- в ликвидация, ЕИК 204719034, представлявано от ликвидатор К. К. К. за откриване на производство по несъстоятелност на предприятието. Твърди се в молбата, че търговецът е неплатежоспособен, тъй като след прекратяване на дейността му от съда по реда на чл. 155 т.3 ТЗ с решение по т.д.1401/2018г, не са установени парични наличности, с които да бъдат покрити разноските по осребряване на евентуално налични активи.

Ликвидаторът твърди, че издиреното имущество е ограничено до 9 автомобила с нулева балансова оценка, чието местонахождение не е известно и съответно не може да се установи актуална стойност, с която да бъдат покрити задължения на известните кредитори, установени като публични вземания с данъчна ревизия и декларации и със справки за начислени общински вземания, с падежи, настъпили от края на 2017г. Общият размер на вземанията на кредиторите е достигнал 39 761,81лв с добавяне на натрупаните ликвидационни разноски, като този размер според законният представител не може да бъде изплатен със средства на предприятието.

Моли дружеството да бъде обявено в несъстоятелност поради неплатежоспособност или свърхзадлъжнялост.

Към молбата си длъжникът е представил приложенията по чл.628 ал.1 от ТЗ, както и изискуемото уведомление по ДОПК. Длъжникът е освободен от задължение за авансово внасяне на такса. Сезиран е компетентен съд по седалище на търговеца, съответно на заявените в ТРРЮЛНЦ обстоятелства. Действащият чрез своя законен представител(назначен ликвидатор) длъжник е надлежно легитимиран да иска откриване на производството за капиталово дружество с прекратена дейност.

Искането е допустимо и може да бъде разглеждано по същество в едностранно производство по чл. 629 ал.1 ТЗ.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото от длъжника писмени доказателства и служебно известните му обявени по партидата на търговеца в ТР обстоятелства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от справката по партидата на търговеца с ЕИК 204719034 в ТРРЮЛНЦ предприятието е регистрирано като еднолично дружество с ограничена отговорност с капитал от 2лв, а с влязло в сила на 04.01.2019г решение № 934 по т.д.

1401/2018г., дейността му е била прекратена на осн. чл. 155 т.3 ТЗ поради констатирана по искане на прокурор смърт на едноличния собственик, осъществяващ еднолично управление и липса на поемане на предприятието от заинтересовани наследници. Въз основа на това решение е открито и производство по ликвидация на дружеството, като с декларация 20190902154819 назначен служебно ликвидатор е приел назначението си по акт № 20190108114552-11/02.09.2019г. с възложен срок за приключване на ликвидацията - 30.03.2020г и възнаграждение, платимо за сметка на търговеца. С уведомление, оповестено на 06.12.2019 г., назначеният ликвидатор е поканил кредиторите да заявят вземанията си, като по делото не са събрани данни за предявяване на такива искания.

Като съобрази, че в ТР няма оповестени счетоводни документи за дейността на предприятието от регистрацията му през 2017 до прекратяването на дейността му през 2019г. и са изминали три поредни години, в които търговецът не е изпълнил задължението си за заявяване на годишни счетоводни финансови отчети, съдът преценява че допълнително събиране на доказателства относно динамиката на финансовото състояние на търговеца не се налага. В тази връзка съдът възприема и резултата от данъчната ревизия за същия период по ЗДДС, при която е установена липса на облагаеми сделки, липса на лиценз за товарен транспорт, липса на автомобилния парк, липса на банкова сметка и касов апарат и трудови договори с нает персонал.

От справките в публичните регистри и инвентаризацията, извършена от ликвидатора за съставяне на начален ликвидационен баланс се установява, че дружеството е оповестило регистрация на МПС, внесени в страната през 2017г., но тези товарни влекачи непосредствено след регистрирането им като притежание на търговеца са напуснали територията на страната, без да са налични каквито и да било данни както за получаване на доходи от дейността по експлоатацията им, така и за сключени договори с чужденците, управлявали като водачи МПС при извеждането им от страната. Няма данни за завръщане на автомобилите в България и издирени други активи на предприятието.

Ликвидаторът декларира известните му включените в списъка на кредиторите вземания на публични взискатели (държавата и общината за публични вземания за декларирани но невнесени осигурителни вноски за персонала, местни данъци за притежаваните автомобили и таксата по приключилото съдебно производство по прекратяване на дейността). Най-рано настъпилия падеж по тези задължения е 20.11.2017г., като след тази дата ежемесечно са падежирали задължения, които длъжникът не е обслужвал.

Общо натрупаните задължения, установени при проверките на ликвидатора, ведно с допълнително начислените разноски за възнаграждение на този управителен орган, възлизат на близо 40 000лв.

Активи на такава стойност липсват в предприятието. Съдът констатира, че опитите за установяване на местонахождението на автомобилите, включително и след сезиране на разследващи органи за евентуално извършено престъпно отнемане, не са дали резултат. Налага се извод, че ликвидността на тези активи, дори все още да принадлежат на този собственик е съмнителна. Счетоводно тези активи са отписани, тъй като ликвидаторът не е могъл да ги установи при инвентаризацията в началото на процедурата рпо доброволно осребряване.

При така установеното, съдът намира за доказана неплатежоспособността на търговеца, предшестваща принудителната ликвидацията. Налице са неизпълнени парични задължения, като при липса на отчетност след 2017г се предполага, че платецът не е можел да изпълни публичните си задължения поради влошаване на финансовото си състояние(чл. 608 ал. 2 ТЗ) и липса на планираните приходи от използване на материални активи. Продължителния период на натрупване на необслужени задължения сочи че затрудненията на длъжника са се задълбочили необратимо и не са могли да бъдат преодолени и след фактическото лишаване на предприятието от средствата за производство( последния влекач е напуснал страната на 15.11.2017г). Началните затруднения съдът определя към края на 2017г, когато се натрупват неплатените публични вземания. При съобразяването на балансовите стойности, коефициентите на анализа на платежоспособността са нулеви, а нетния финансов резултат е отрицателен, съответно се налага извод, че разходи за покриване на дължимите публични вземания не са направени именно поради недостиг на финансови средства. Въз основа на тези констатации за спиране на плащанията поради презумирана неплатежоспособност следва да се приеме 20.11.2017г. Тази дата следва да се приеме и за категорично изразено начало на неплатежоспособността, като трайно и непреодоляно впоследствие състояние, прерастнало и в ясно изразена свърхзадлъжнялост след отписване на липсващи активи при инвентаризацията след смъртта на едноличния собственик.

Искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно и следва да бъде уважено, като бъде постановено решение по чл.630 ал.1 от ТЗ.

Откриването на производството в хипотеза на чл. 630 ал.1 ТЗ, налага доказване на източник на средства за осигуряване на разходите по издръжката на производството (поне в минимален размер покриващ възнаграждение на назначен временен синдик).

Евентуално наличните (с неизвестно местонахождение) активи, формиращи масата не са ликвидни и не може да бъдат използвани за покриване на разноски по производството, тъй като издирването им изисква значителни разходи. Не е установена никаква парична наличност която може да послужи за покриване на разноски. Оперативната дейност е преустановена поради принудителната ликвидация и не може да се очакват приходи от продължаването й. Ликвидаторът изрично у заявил, че длъжникът не е покрил разходите по ликвидацията и няма възможност за авансиране на нужните разноски по реда на чл. 629б ал.1 ТЗ.

Длъжникът следва да се обяви в несъстоятелност, като развитието на производството бъде спряно, с оглед евентуално разкрити в последствие възможности за попълване на масата, включително и при активност на евентуалните кредитори. На длъжника следва да се укажат задълженията по чл. 632 ал.6 ТЗ. Съответно с оглед контрол по изпълнението на това задължение служебно следва да се уведоми и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

При сравнение на законоустановеното съдържание на решението по чл. 632 ал.1 и чл. 711 ТЗ съдът установява само две съществени разлики, наложени от обстоятелството, че липсват разноски за назначаване на синдик, който да поеме правата на органите, въпреки, че дейността на дружеството се прекратява. Именно защото липсва имущество за разноски, следва да се счита и че оздравителната фаза на производството е осуетена, поради което и няма пречки да се наложат и обезпечителни мерки, съответни на прекратяване на цялостната стопанска дейност. В случая на несъстоятелност на ликвидирано предприятие, съответно с прекратена вече дейност, този диспозитив следва да се отнесе към ликвидационната процедура.

Така в най-голяма степен ще бъдат охранени интересите на потенциалните кредитори на несъстоятелността, доколкото индивидуалните изпълнителни производства не би следвало да продължават и в периода на спиране, а в случай че има активен кредитор, издирил имущество, той следва да реализира правата си по реда на чл. 632 ал.2 ТЗ. Обезпечението следва да бъде наложено по аналогия на чл.

711 т. 2 ТЗ.

Дължимата държавна такса от 250 лв по откриване на производството не е внесена авансово от длъжника, поради което на осн. чл. 620 ал.1 ТЗ следва да се събере от масата при евентуално разпределение по реда на чл. 723 ТЗ.

По изложените съображения и на основание чл.630 вр. чл. 632 ал.1 от ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособност на „АКМЕ ТРАНС“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 204719034, представлявано от ликвидатор К. К. К. , на осн. чл. 608 ал. 4 вр. ал.1 ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ 20.11.2017г. за начална дата на неплатежоспособност, последвана от свръхзадлъжнялост.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжник „АКМЕ ТРАНС“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК 204719034, на осн. чл. 632 ал.1 ТЗ.

ДОПУСКА обезпечителни мерки за запазване на имуществото на длъжника в полза на кредиторите на несъстоятелността по т.д. № 934/20 по описа на ВОС , т.о. по реда на чл. 632 ал.1 от ТЗ, както следва: НАЛАГА ОБЩА ВЪЗБРАНА и ЗАПОР върху имуществото на „АКМЕ ТРАНС“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 204719034.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на търговското дружество и СПИРА производството по ликвидация на осн. чл. 272а ТЗ.

ОБЯВЯВА длъжника „АКМЕ ТРАНС“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 204719034, в несъстоятелност, на осн. чл. 632 ал.1 ТЗ. ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка "в несъстоятелност".

ЛИШАВА длъжника „АКМЕ ТРАНС“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 204719034, чрез органите си (служебно назначения ликвидатор) от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

СПИРА производството по несъстоятелност на длъжника „АКМЕ ТРАНС“ЕООДв ликвидация, ЕИК 204719034 по търговско дело № 934/20г. по описа на ВОС, т.о. на осн. чл. 632 ал.1 ТЗ.

Указва на осн. чл. 632 ал.2 ГПК на заинтересованите лица(кредитори с вземане по чл. 616 ТЗ), че в срок от 1-година от вписването на решението в търговския регистър производството може да бъде възобновено, ако молителя удостовери, че е открито достатъчно имущество или ако депозира сума в размер на поне 1200лв за покриване на текущи и начални разноски.

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 632 ал. 6 вр. чл. 272а ал.1 пр. второ ТЗ длъжника „АКМЕ ТРАНС“ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК 204719034 в едномесечен срок от вписването на решението да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.