Решение № 78 от 08.05.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр.Мадан, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100037 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Б. К. К. против „***** ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на „******“ ЕООД да заплати на Б. К. К. сумата от 413,38 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № *****/ ******

В исковата молба се твърди, че на *****г. Б. К. К. е сключил Договор за паричен заем № ***** с „*******т“ АД, като дружеството в качеството си на заемодател му е предоставил заем в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Сочи се, че по иск на кредитополучателя с влязло в сила Решение № ***/****г., постановено по гражданско дело № ***/*****г. по описа на PC М. заемодателят бил осъден да заплати на Б. К. сумата от 82,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № ******от ******* г., поради недействителността на договора за кредит.

В молбата се твърди, че за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит на *****г. между ищеца като потребител и „****" ЕООД като гарант е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ******/***г., като по силата на този договор потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „*****“ АД, ЕИК ***, със седалище гр. С. *****, ж.к.„****** *, бул.“*****“ № *****, ******“, етаж *, офис ****, (наричано по-долу *****), с наредител - потребителят, с цел гарантиране, за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: 1. задължение за връщане на заемната 1 сума в размер на 1 000.00 лева; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането.

Посочено е , че съгласно чл.3, ал.1 от договора за поемане на задължението за издаване на гаранция, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 413,38лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 37.58 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „*******т“ АД.

Ищецът твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД, като сочи, че в разглежданата хипотеза ищецът - потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит.

Счита, че Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, като сочи, че този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Сочи, че така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита, като се позовава на решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК, където е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.

В молбата си ищецът твърди, че нищожност поради противоречие с добрите нрави е налице при съществена нееквивалентност на престациите, каквато е налице в случая.

Сочи, че действително договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на гаранция формално са оформени като самостоятелни договори. Те обаче са функционално свързани, защото договорът за гаранция е във връзка с договора за кредит, обезпечава вземането на кредитодателя, сключен е в негова полза и с лице, одобрено от него, според текста на самия договор. Затова договорът за гаранция има акцесорен характер, поради което счита, че при необходимост съдът трябва да вземе отношение по договора за кредит и неговите пороци, ако и заемодателят да е трето за делото лице, тъй като действието на този договор за кредит има съществено значение и за 2 договора за гаранция. В тази връзка ищецът счита, че следва да се обърне внимание, че възнаграждението по договора за гаранция е платимо на кредитора по договора за заем и се изплаща на последния ведно с вноските по кредита, и сочи, че отчитайки свързаността между заемодателя и дружествотогарант се налага изводът, че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗЗПотр, като формално бъде посочен ГПР от 41,74 %. Той обаче не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка, като твърди, че това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по договора многократно надхвърля позволения от закона процент. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, ищецът счита, че потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПК. Твърди, че се стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита.

В молбата се сочи, че така създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и чрезмерни плащания. При факта, че учредяването на обезпечението е предвидено изначално като последващо договора за кредит, ищецът счита, че неговата единствена цел е да изиска от потребителя още едно плащане, при това в немалък размер, съпоставен с главницата по кредита, поради което сочи, че така биват нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Затова и Договор за предоставяне на гаранция № ******/*****г. е сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗПотр, което го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр, чл. 24 ЗПКр и чл. 26 ЗЗД.

В молбата се твърди, че в изпълнение на договора ищецът е заплатил на ответника сумата от 413,38 лева, съгласно справка, представена от „******“ ЕООД по гражданско дело № ***/*****г. по описа на PC М. с молба с вх.№ ****/******г., като поради нищожността на договора за гаранция сумата от 413,38 лева се явява платена при липса на основание и подлежи на връщане от гаранта на потребителя. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „*******“ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на иска. Въвежда възражение за нередовност на исковата молба. Посочва, че договорът за паричен заем е сключен с „******** АД, а не с ответника - „******“ ЕООД.

Договорът за предоставяне на гаранция, сключен с „********“ ЕООД или отделни негови клаузи не са част от договора за паричен заем, сключен с„*******“ АД. Поемането в договор за потребителски заем на акцесорното задължение от заемателя да осигури обезпечение не лишава договора за 3 предоставяне на гаранция от основен предмет със страни поръчителя и длъжника. Основният предмет на договора за предоставяне на гаранция не става част от съдържанието на договора за потребителски кредит. Част от съдържанието на договора за потребителски кредит е единствено акцесорното задължение на заемателя да осигури обезпечение.

Ответникът сочи, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен между Б. К. К. и „******“ ЕООД, урежда отношенията между страните по договора - възложител и гарант, като по силата на договора за предоставяне на гаранция, едната страна - „******“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „****** АД с наредител Б. К. К., с цел гарантиране за изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна - Б. К. К., се задължава да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение. Сключеният между ищеца и „*******“ ЕООД договор е с характер на двустранен договор - *********“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата.

В отговора си ответното дружество твърди, че уговореното между „******* ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престария срещу поетото задължение за обезпечаване на задълженията на ищеца по кредит. Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие. „*******“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) - обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие. Дружеството, сключва договори за предоставяне на гаранция в рамките на дейността, за която е регистрирано.

В отговора се твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Сочи се, че следва да се има предвид, че договора за предоставяне на гаранция е сключен само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение, като се твърди, че Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.

Ответникът счита, че твърденията на ищеца за заобикаляне или противоречие с разпоредби на Закона за потребителския кредит са напълно неотносимо към този тип договори, поради факта, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от неспазването им са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, каквито договорът за предоставяне на гаранция категорично не е за предоставяне на гаранция, очевидно, е извън приложното поле на Закона за потребителския кредит, определено чрез разпоредбите на чл. 14 ЗПК. Сочи, че в всякакви твърдения за нищожност на основание разпоредби на Закона за потребителския кредит са напълно ирелевантни.

4

Счита, че ирелевантни са и хипотетичните твърдения за евентуални нарушения на Закона за потребителския кредит при сключване на договор за потребителски заем, като твърди, че свързаността между „******“ ЕООД и „*****“ АД не променя приложното поле на Закона за потребителския кредит.