Решение № 102 от 19.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. С., 16.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Т. Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500051 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 281 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. № 551/2023 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, са отхвърлени предявените от Х. Х. Х. срещу „А.М.Б.“ ЕООД искове за признаване за незаконно на уволнението му от длъжността търговски директор, извършено със заповед № 87 от 27.03.2023 г. на управителя на „А.М.Б.“ ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за плащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 30166.10 лв. за оставане без работа поради уволнението за периода от 28.03.2023 г. до 27.09.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С решението Х. Х. Х. е осъден да плати на „А.М.Б.“ ЕООД сумата от 2820 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждение на един адвокат, както и е осъден да плати по сметка на РС – Елин Пелин сумата от 780 лв., представляваща държавна такса за производството по делото.

Така постановеното решение е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

Ответникът в първоинстанционното производство е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е оспорил същата с искане за потвърждаване на решението.

1

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира за следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а при разглеждането съдът намира следното: по същество

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно.

Тъй като решението е обжалвано изцяло, вкл. в частта за разноските, съдът следва да прецени допустимостта му изцяло. Настоящият въззивен състав намира, че решението е недопустимо в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл /отхвърляйки го/ по иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 28508.22 лв., тъй като макар първоначално този иск да е предявен в размер от 30166.10 лв. за оставане без работа за периода от 28.03.2023 г. до 27.09.2023 г., впоследствие с уточняваща молба от 25.10.2023 г. размерът на иска е намален на 28508.22 лв., като е изложено, че от 18.09.2023 г. ищецът е започнал работа по ново трудово правоотношение, поради което намалява претенцията си по чл. 225, ал. 1 КТ със сумата от 1657.88 лв., представляваща дължимото трудово възнаграждение по новото трудово правоотношение за последните седем работни дни от първоначално сочения период на оставане на ищеца без работа поради уволнението.

Предвид формулираната воля на ищеца в тази молба - не са направени надлежни частични отказ или оттегляне от претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ /за част от процесния период, за който първоначално се претендира обезщетение за оставане без работа/, които отказ или оттегляне да са съчетани с надлежно предявен нов иск за обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на разликата между по-ниската заплата по новото трудово правоотношение и повисоката заплата по прекратеното трудово правоотношение за част от периода, за да е налице задължение за съда да направи преценка налице ли са основания за допускане на такова изменение на иска за обезщетение, молбата следва да бъде разгледана единствено като такава за изменение на иска по чл. 225, ал. 1 КТ чрез намаляване на размера му /съдът излага горния коментар с оглед изложеното във въззивната жалба, че е предявен и иск с правно основание чл.225, ал. 2 КТ/. Липсва надлежно определение на съда във връзка с депозираната от ищеца молба за допускане на изменение на този иск чрез намаляване на размера му – молбата на ищеца е докладвана в о. с. з. на 26.10.2023 г., но надлежно протоколно определение в горепосочения смисъл не е постановено в това о. с. з. Този пропуск на съда обаче не дава отражение на действителната воля на страната, изразена по делото с горепосочената молба, поради което в решението първоинстанционният съд е следвало в съответствие с диспозитивното начало в процеса да се произнесе по иск по чл.

225, ал. 1 КТ с размер от 28508.22 лв. Съответно в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл /отхвърляйки го/ по този иск за разликата над сумата от 28508.22 лв. решението следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено. За прецизност следва да се отбележи, че обстоятелството, че в диспозитива на 2 първоинстанционното решение съдът е посочил правна квалификация на иска за обезщетение чл. 225, ал. 2 КТ не води до порок на решението, налагащ поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като посочването на правната квалификация на иска в диспозитива на решението не е задължително, в диспозитива същественото е да се индивидуализира спорното право с характеризиращите го белези и именно от тази индивидуализация в случая е видно, че съдът се е произнесъл с диспозитив именно по иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, какъвто е обсъдил и в мотивите на решението /независимо от техническата грешка при изписването на правната му квалификация в диспозитива/, като е отхвърлил иск за плащане на обезщетение за оставане без работа на ищеца поради уволнението за целия сочен исков период.

Решението следва да бъде обезсилено и в частта, в която ищецът е осъден да плати държавна такса по сметка на РС – Елин Пелин /в размер на 780 лв./, тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавни такси и разноски /независимо от изхода на делото/, а разноските по производството, съгласно чл. 83, ал. 3 ГПК, са за сметка на бюджета на съда.

В останалите части решението е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението. По изложени по-горе съображения съдът намира, че иск за обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ не е предявен /което, както се посочи, съдът излага само с оглед изложеното въззивната жалба в обратния смисъл/.

Основен аргумент на ищеца, поддържан и в първоинстанционното производство, и във въззивното такова е, че с оглед последователността и характера на предприетите действия от работодателя в периода 23.02.2023 г. - 27.03.2023 г. работодателят е действал недобросъвестно, като е нарушил принципа за добросъвестно осъществяване на правата и задълженията си по трудовото правоотношение съгласно чл. 8, ал. 1 КТ и е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца чрез съкращаване в щата по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, тъй като, единствената му субективна цел е била чрез това законово-допустимо средство да прекрати трудовия договор с конкретен служител или работник, а именно с ищеца, заемащ длъжността търговски директор - единствена щатна бройка. Тези действия, предприети според ищеца последователно и тенденциозно от работодателя, са следните: 1. Предложение от ответника до ищеца за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331, ал. 1 КТ /прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение/, връчено на ищеца на 23.02.2023 г. ; 2. Покана за информация по образувано от ответника срещу ищеца дисциплинарно производство, връчена на ищеца на 09.03.2023 г. след постъпил от него отговор до ответника за несъгласие с предложението за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331, ал. 1 КТ, връчен на управителя на дружеството на 28.02.2023 г.; 3.

3

Заповед № 86/23.03.2023 г., издадена от управителя на ответника, за промени в щатното разписание чрез съкращаване на длъжността търговски директор - 1 щатна бройка; 4. Искане за предоставяне на информация на работодателя от страна на ищеца за липса или наличие на обстоятелства, предполагащи закрила при уволнение по смисъла на чл. 333 КТ, подписана от ищеца на 27.03.2023 г.; 5. Заповед /без номер/ от 27.03.2023 г. на управителя на ответника за налагане на дисциплинарно наказание забележка на ищеца; 6. Предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудов договор № 481/13.09.2021 г. , връчено на ищеца на 27.03.2023 г.; 7 . Заповед № 87/27.03.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 481/13.09.2021 г. , считано от 27.03.2023 г. като последен работен ден, връчена на ищеца на 27.03.2023 г.

Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че е предприел поредица от действия по реорганизация и оптимизация на дейността, тъй като настоящият собственик - група „А.М.“, чрез дъщерното си дружество „А.М. И.Х.“ Би.Ви. Н. е придобил собствеността върху дружеството – ответник през м. февруари 2019 г. и оттогава последователно работи за внедряване на стандартите си на глобален бизнес-лидер в областта на съхраняването, защитата и управлението на документи и информация и за подобряване на организацията и резултатите от дейността, които за последните три приключени и одитирани години /2019 – 2021/ отчитали сравнително постоянни приходи и намаляваща печалба. Внедряване на горепосочените стандарти се постигало чрез подходящо управление на персонала и мерки за повишаване на продажбите и оптимизация на разходите, като още от 2020 г. ответникът правел непрекъснати опити за оптимизация на управлението. Ищецът неправилно интерпретирал поредицата от действия по реорганизация и оптимизация на дейността, предприети от работодателя, като недобросъвестни и представляващи злоупотреба с право.

Пред първоинстанционния съд са представени и от двете страни в производството множество писмени доказателства, както и са разпитани свидетели. Така събраните доказателства са обсъдени в първоинстанционното решение, поради което не следва да се обсъждат повторно и в настоящото решение. Следва да се направи преценка правилни ли са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете при така събраните и обсъдени доказателства.

Настоящият въззивен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете /в съответната част, в която произнасянето по тях е допустимо/ са правилни. Споделят се от въззивния съд изводите на първоинстанционния съд за законност на уволнението на ищеца както поради доказаност на факта, че е извършено реално съкращаване в щата при спазване на надлежната процедура за това, така и поради обстоятелството, че не се установява да е налице недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи в обратен смисъл следва в настоящото решение да се изложи следното в последователността, въведена от 4 жалбоподателя:

Обстоятелството, че заповедта за съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността търговски директор е издадена 10 дни след предоставените от ищеца на работодателя писмени обяснения по образуваното срещу него дисциплинарно производство и е издадена в период, в който ищецът е бил отстранен от работа, не обосновава извод за недобросъвестност на работодателя и злоупотреба с право. Факт е, че дисциплинарното производство срещу ищеца и прекратяването на трудовия договор с него поради съкращаване в щата са предшествани от предложение от ответника до ищеца за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331, ал. 1 КТ /прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение/. Този факт, отнесен към установените по делото /вкл. чрез справка в ТР/ чести персонални промени в управлението на ответника в периода 2019 г. - 2023 г. /понякога свързани и с вътрешни размествания на лицата, заемащи ръководни длъжности/, доказва единствено, че работодателят наистина е целял оптимизация на управлението. Същевременно в съответствие с принципа за добросъвестност, а не в разрез с него, отчитайки, че оптимизацията на управлението, вкл. чрез съкращаване в щата, води до прекратяване на трудови договори, което е нежелан за съответните работници/служители резултат, е предприел действия да намали негативните последици от този нежелан резултат, предлагайки прекратяването на трудовите правоотношения /с ищеца и с още един служител/ да се случи по реда на чл. 331 КТ при изплащане на определеното обезщетение, а не е притъпил направо към уволнение поради съкращаване в щата. Обстоятелството, че заповедта за съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността търговски директор е издадена в период, в който ищецът е бил отстранен от работа /поради висящо към този момент дисциплинарно производство срещу него/ няма никакво отношение към уволнението, тъй като уволнението не е резултат от дисциплинарното производство, същевременно с присъствието си на работа ищецът не би могъл да повлияе на правото на работодателя да вземе решение за съкращаване в щата. Дисциплинарното производство срещу ищеца е образувано във връзка с извършено от него нарушение, което той не отрича и във връзка с което са му поискани обяснения. Това дисциплинарно производство е приключило с налагане на наказание забележка и няма отношение към прекратяването на трудовото правоотношение, независимо че датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание забележка на ищеца съвпада с датата на предизвестието по чл.