Определение № 2476 от 18.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2476 гр. София, 18.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Д. като разгледа докладваното от Димитър Д. Касационно гражданско дело № 20228002104550 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 20 289/29.09.2022 година, подадена от А. Л. Й. и касационна жалба с вх. № 17 669/15.08.2022 година, подадена от Прокуратурата на Република България, двете против решение № 1093/25.07.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 649/2022 година.

С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 265 600/02.09.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-23 състав, постановено по гр. д. № 16 827/2019 година, с което Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на А. Л. Й. сумата от 21 200.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“ във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК, наказателното производство за което е прекратено с постановление от 22.08.2017 година по ДП № 49/2009 година по описа на НСлС, пр. пр. № 2460/2004 година по описа на Софийска градска прокуратура, на прокурор при Софийска градска прокуратура, заедно със законната лихва върху тази сума от 04.10.2017 година до окончателното й плащане, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 100 000.00 лева искът е отхвърлен.

В касационната жалба на Прокуратурата на Република България е посочено, че въззивното решение на Софийския апелативен съд, в осъдителната му част, е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен всички установени по делото факти от значение за спорното правоотношение, както и че данните по делото не обосновават извода за това, че наказателното производство е продължило в 1 неразумен срок. Сочи се, че не са обсъдени всички доводи на Прокуратурата и всички факти от значение за определяне на размера на обезщетението, а последното не било съобразено с изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Извън вниманието на въззивния съд бил останал икономическия стандарт в страната. Въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства и не е изложил мотиви, в каква степен и с каква продължителност са засегнати правата на Й..

Били направени погрешни изводи за обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от Й. неимуществени вреди. Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за тези вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените вреди, поради което е нарушен принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на А. Л. Й. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъде намален. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по тази касационната жалба А. Л. Й. е подал отговор на същата с вх. № 23 271/03.11.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1093/25.07.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 649/2022 година в оспорваната от Прокуратурата на Република България част и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение, като въззивното решение бъде потвърдено в оспорваната с нея част.

В подадената от А. Л. Й. касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която искът за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 100 000.00 лева. Твърди се, че в тази част решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до пълния претендиран размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, А. Л. Й. твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и ал. 2, пр.

3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по тази касационна жалба Прокуратурата на Република България не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

Прокуратурата на Република България е била уведомена за обжалваното решение на 03.08.2022 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 17 669/15.08.2022 година.

Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

А. Л. Й. е бил уведомен за обжалваното решение на 30.08.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 20 289/29.09.2022 година. Поради е спазен предвидения от чл.

283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е 2 допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че с постановление от 29.05.2007 година по досъдебно производство № 49/2004 година по описа на Национална следствена служба, предявено на 11.07.2007 година А. Л. Й. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“ във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК, затова че в периода от 28.01.2003 година до 12.04.2003 година на ГКПП Кулата, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-старши инспектор в Митница Калотина, изпълняващ длъжността на Митница Кулата въз основа на заповед за командироването му, умишлено бил улеснил водачи на товарни автомобили, като извършители, и Н. М., като посредствен извършител, в осъществяването на 28 деяния, съставляващи пренасяне през границите на страната без знанието и разрешението на митниците на стоки за търговски цели в големи размери (контрабанда в големи размери).

Като обвиняеми по наказателното производство заедно с Й. били привлечени 19 лица.

Разследването било приключило с внасянето на обвинителен акт на 25.09.2007 година, видно от констативен протокол по чл. 60в, ал. 3 от ЗСВ, като било образувано н. о. х. д № 3063/2007 година по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 2-ри състав. С разпореждане от 29.01.2008 година делото било изпратено за разглеждане по подсъдност Окръжен съд София. След повдигане на спор за подсъдност Върховният касационен съд с определение от 12.05.2008 година, постановено по ч. н. д. № 254/2008 година, изпратил делото за разглеждане на Софийски градски съд. След връщането му на Софийски градски съд било образувано н. о. х. д. № 1567/2008 година, което с определение от 01.10.2008 година, постановено в открито съдебно заседание, било прекратено и върнато на Прокуратурата на Република България за отстраняване на противоречие между обстоятелствена част и заключителна такава на обвинителния акт. Такъв бил внесен отново на 26.01.2009 година, като по него е било образувано н. о х. д. № 269/2009 година по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 2-ри състав. В така образуваното съдебно производство участвали 19 подсъдими, като за провеждането на съдебното следствие, свързано със събирането на много доказателствени средства-чрез разпит на 118 свидетели, приемане на експертизи, провеждане на съдебни поръчки и други способи за събиране на доказателства, и за постановяването на присъдата, били проведени 29 съдебни заседания, насрочвани през периода април 2009 година–юни 2013 година, на които А. Л. Й. винаги присъствал заедно със своите защитници. Съдебното производство пред първата инстанция било приключило с постановяване на присъда от 12.06.2013 година, с която Й. и останалите подсъдими били оправдани по повдигнатите им обвинения. Постановената присъда била протестирана от Прокуратурата на Република България като било образувано въззивното производство по в. н. о. х. д. № 358/2014 година по описа на Софийския апелативен съд, приключило с постановяване на решение № 282/17.07.2014 година, с което присъдата на Софийски градски съд била потвърдена. Решението на Софийския апелативен съд било 3 протестирано от Софийска апелативна прокуратура пред ВКС, който с решение № 90/04.03.2015 година, постановено по к. н. д. № 1710/2014 година отменил изцяло решението на Софийския апелативен съд и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решение № 210/25.06.2015 година, постановено от Софийския апелативен съд след новото му разглеждане, оправдателната присъда била отменена, а делото върнато за ново разглеждане от Прокуратурата на Република България.

Въззивният съд изложил мотиви за наличието на неточно и непълно обвинение, представляващо съществено процесуално нарушение, отстранимо с изготвяне и внасяне на нов обвинителен акт. Делото било изпратено на Софийска градска прокуратура, като с постановление от 22.08.2017 година на прокурор при Софийска градска прокуратура било прекратено изцяло на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради невъзможност да бъде обоснован извод за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1 от НК. Постановлението било връчено на А. Л. Й. на 27.09.2017 година. През време на воденото наказателно производство А. Л. Й. се намирал в брак със свидетелката В. Й., от който имали двама синове, родени съответно през 2001 година и 2008 година. Бракът помежду им бил прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила на 11.06.2018 година решение, постановено по гр. д. № 24 074/2018 година по описа на Софийския районен съд. По делото били ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В. Х.-приятел на Й. и В. Й.–бивша съпруга на Й..

В показанията си свидетелите били заявили, че воденото наказателно производство, започването на което имало и медиен отзвук, бил повлияло негативно върху състоянието на А. Л. Й., който бил под постоянен стрес и напрежение от свързването му с осъществявана престъпна дейност с непознати за него хора и от участието му в наказателното производство, довели до неговата раздразнителност, избухливост, трудности в контактуването и влошаване на семейните му отношения-не говорил със съпругата и децата си, забравял за ангажиментите си, лишил ги от очакваната емоционална подкрепа на присъстващ в преживяванията им баща. А. Л. Й. харесвал работата си в Митницата и специализирал образованието си в тази област, за да продължи да работи там и да осигури възможност за професионалното си развитие, но повдигнатото му обвинение не само го оставило без работа в Митницата, но и трудно си намерил друга работа. След около година и половина по препоръка на познат Й. започнал работа като шофьор, а след това работил в рекламна агенция, където бил и понастоящем. За нарушаване с продължителността на наказателното производство на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок на А. Л. Й. било определено и изплатено на реда на глава Трета „а“ от ЗСВ обезщетение в размер на 3800.00 лева. С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намирал, че основният спорен въпрос по делото бил относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.