Решение № 3881 от 06.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3881 гр. Пловдив, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330108851 по описа за 2024 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 от КЗ вр. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК:

115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г.

Данов“ № 37, чрез юрк. А., против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Г. М. Димитров“ № 1, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2104,50 лева, представляваща стойност на причинени на ищеца щети на имущество, което е част от електроразпределителна мрежа ниско напрежение, при настъпило ПТП на *** г. в с. *** – за материали, труд и транспортни разходи за извършени възстановителни работи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа, осъществява пренос и разпределение на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и като собственик на мрежата отговаря за нейното функциониране, поддръжка и развитие. На 1

*** г. в с. *** настъпило ПТП при управление на МПС *** с рег. № *** от П.

С. С., в резултат на което бил ударен един стоманобетонен електрически стълб – част от електроразпределителната мрежа ниско напрежение. Към момента на настъпилото ПТП, за автомобила била налична валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите № ***, от ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД. Механизма на настъпване на щетите включва удар на пресичащата пътното платно пешеходка П.К.И., загуба на контрол от управляващия МПС върху него и удар на последното в бетонния ел. стълб.

Мястото е посетено от аварийна група на ЕР ЮГ и щетата е възстановена.

Стойността на вложените материали и труд за възстановително-ремонтните дейности на увреденото имущество, възлиза на 2104,50 лв. с ДДС. Към застрахователя е отправена писмена претенция за заплащане на причинените на имуществото щети. Последния отказал поради липса на вина на водач за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него.

В указания по чл. 131 от ГПК срок ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на твърдяното ПТП, вината на водача на МПС за настъпване на ПТП, възникване на вредите, наличието на причинноследствена връзка, размера на обезщетението.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- протокол от *** г.; и показанията на свидетеля П. С., без отношения със страните, водач на автомобила причинил вредите, се установява, че на *** г. сутринта лек автомобил *** с рег. № ***, управляван от свидетеля се движел от гр. *** към гр. ***. В с. ***, по време на заобикаляне на спрял автобус на автобусната спирка, изравнявайки се с предната му част, внезапно изскочило дете, което тичайки пресекло пред автомобила. Шофьора С. натиснал спирачки, и завил надясно към автобуса, за да избегне удара с детето, но не успял да избегне сблъсъка. От сблъсъка двата аербега отпред на автомобила се отворили и препречили видимостта на водача, поради което същия се отклонил и се ударил в бетонен стълб, находящ се на отсрещната страна на пътя на около четири метра пред автобуса. Дошла полиция, линейка и откарали детето.

Тогава свидетеля видял, че е счупил стълба, който стоял прав, но тъй като 2 колата се спряла в него, циментът му се счупил и се виждала арматурата. На тротоара пред мястото, където започнало пресичането на детето имало паркиран автомобил, който попречил на шофьора да види пресичащото дете.

Към момента на настъпване на събитието за процесния автомобил е била налице валидна застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество.

От изготвеното заключение от 30.01.2025 г. г. по извършена СТЕ и приложените писмени документи-калкулация от *** г. и фактура ***/*** е видно, че при удара е увреден тоководещ и скрепителен елемент. Не е било възможно продължаване на ползването им в увредения вид. Това е наложило извършване на подмяна на съоръженията с нови. Стойността на извършените СМР общо за труд и материали е 2104,50 лв. Същата е по-ниска от цените на основните доставчици на материали и услуги от същия вид.

От изготвеното заключение от 10.02.2025 г. по извършена САТЕ е видно, че ударът на автомобила по време на ПТП с бетонни стълб кореспондира с вида на настъпилите щети.

От представените писма(лист 6-17 от делото) е видно, че на 20.03.2024 г. ищеца е отправил към ответника притенция за изплащане на застрахователно обезщетение за щети от настъпилото събитие. По искането е постановен отказ за заплащане на обезщетение, тъй като вина за настъпване на ПТП има неправомерно пресичащ пешеходец, а не водача на лекия автомобил, който се е ударил в стълба.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал.1,КЗ:

Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ , застрахователят по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. Увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, по аргумент на чл. 432, ал. 1 КЗ, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички 3 кумулативни изисквания на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.

В настоящия случай не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че увреденото лице е отправило писмено притенция към ответника за заплащане на обезщетение и не е получило такова поради отказ на застрахователя. Ето защо е налице интерес у ищеца за притендиране на заявените вземания от настоящия ответника.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за установено настъпването на процесното ПТП на заявената дата, място и при участие на лек автомобил причинител на щетите, както и увреждането на имуществото на ищцовото дружество в резултат на събитието.

Съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП водачите на пътнопревозни средства са длъжни непрекъснато да контролират същите и да съобразяват скоростта на движение с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие или в случай на възникване на внезапна опасност за движението.

Установените факти от показанията на свидетеля С., които съдът кредитира изцяло като безпристрастни и обективни, и заключението по изготвената САТЕ, преценящо се от настоящия състав като компетентно изготвено, доказват, че водача на увреждащия автомобил не е спазил изискванията на чл. 20 от ЗДвП и е допуснал предприемане на маневра изпреварване на спрял на спирка автобус със слизащи и качващи се пътници, без да се съобрази с пътната обстановка и наличие на препятствия ограничаващи видимостта му от двете страни на пътя, както и със скорост непозволяваща спиране на място пред внезапно появило се препятствие.

Предвид това съдът намира, че удара между автомобила и детето е настъпил в резултат на неправомерното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, което от своя страна е довело до задействане на аварийни охранителни системи на автомобила ограничили видимостта на водача след сблъсъка и допринесли за настъпване на втори удар в стълба на ищцовото дружество. Поради това съдът намира, че ответника следва да понесе отговорността за обезвредата на ощетеното трето лице.

4

Наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на инцидента между собственика на автомобила причинител на щетите и ответника поражда задължение за последния да обезщети пострадалия за настъпилите последици, явяващи се пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Предвид изготвеното заключение по допуснатата САТЕ и СТЕ, съдът намира, че заявените повреди по имуществото на ищеца и механизма на настъпване на ПТП, обуславят наличието на причинно-следствена връзка между осъщественото противоправно деяние и настъпилите щети. Това сочи, че същите следва да бъдат възмездени от застрахователя.

По отношение вида и размера на обезщетението, съдът намира, че се касае за имеществени вреди, чийто размер се определя съобразно стоността на труда и материалите са тяхното отстраняване. Изхождайки от събраните писмени доказателства, вложените средства и труд за демонтаж и монтаж на нови съоръжения и заключението по СТЕ настоящия състав приема за доказани притендираните вреди както по вид така и по размер.

Ето защо предявения иск за главницата от 2104,50 лв. следва да се уважи изцяло.

Уважаването на иска за главницата е основание за присъждане и на обезщетение за забава на плащането, при липса на твърдения и доказателства за сторено такова, в размер на законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на обезщетението. Тъй като притендирания период от завеждане на иска-22.05.2024 г. до окончателното плащане попада в рамките на допустимия такъв, то и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно представените доказателства и списък, които се определят в размер от 84,18 лв. за държавна такса и 295,50 лв. за възнаграждение на вещи лица и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И:

5

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: 1172 гр. София, район „Изгрев“, бул. „Г. М.

Димитров“ № 1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М. да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 2104,50 лева (две хиляди сто и четири лева и 50 ст.), представляваща стойност на причинени на ищеца щети по имущество, част от електроразпределителна мрежа ниско напрежение, при настъпило ПТП на *** г. в с. ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -22.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 529,68 лева (петстотин двадесет и девет лева и 68 ст.) за разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 6