Решение № 619 от 05.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000426 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №1458/13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 4422/2024 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени: иска с правно основание чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предявен от Н. Х. А., ЕГН **********, срещу Г. Л. П., ЕГН **********, за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в размер 160 000 евро по издаден от ответника запис на заповед от 18.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №9524/30.03.2023 г. по ч. гр. дело № 12888/2023 г. по описа на СРС; иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от Н. Х. А. срещу Г. Л. П. за сумата от 89 609,06 лв. – законна лихва върху главницата от 160 000 евро, дължима за периода от 24.05.2020 г. – 10.03.2023 г.

Посоченото решение е обжалвано ищеца в първоинстанционното производство - Н. Х. А., действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че в обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал исканата от ищеца тройна съдебно-почеркова експертиза на подписа на ответника под 1 процесната запис на заповед, въпреки че и двете приети по делото съдебнопочеркови експертизи са оспорена от ищеца. В резултата на това делото е останало неизяснено от фактическа страна.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е приел аргументите на процесуалният представител на ищеца, въз основа на които счита, че заключенията /и второто/ са необективни и непълни. Излагат се доводи, че приетите и кредитирани от съда СПЕ са непълни, необективни и противоречиви, което поражда основателно съмнение за верността и обективността на експертните заключения. Заявява се, че използваните сравнителни образци по първата и втората експертиза не отговарят в качествено и количествено отношение на изискванията на методиката за сравнително почерково изследване. Изтъква се, че в конкретния случай сравнителните образци /експериментални и условно свободни/ са малко на брой и основно копия. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба се отправя следното доказателствено искане: да бъде допусната и назначена повторна тройна съдебно-почеркова експертиза със следните задачи: 1. Да даде заключение, дали ръкописният текст, съдържащ се в изписваните три имена „Г. Л. П.“ в запис на заповед, издадена в град София, на 18.05.2020г., за сумата от 160 000 евро, е изпълнен от Г. Л. П.; 2.Да даде заключение, дали подписът, положен от името на Г. Л. П. след изписаните три имена „Г. Л. П.“ в записа на заповед, е положен от Г. Л.

П.; 3.

Да даде заключение, дали подписите и ръкописните текстове, полагани в експериментални образци от Г. Л. П. /оригинали с нотариално удостоверяване на подписа/ и свободни образци в периода до подписването на процесната запис на заповед /18.05.2020г./ се различават от подписите, полагани от лицето след този период, налице ли са съществени различия в транскрипцията, които да ги правят несъпоставими и по какви белези.

В установения от закона срок, въззИ.емият и ответник в първоинстанционното производство - Г. Л. П., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорват се поради липсата на необходимост и като преклудирано доказателственото искане на въззивника да бъде допусната и назначена повторна тройна съдебна почеркова експертиза. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След приключване на устните състезания по делото и обявяването му за решаване е постъпила молба от въззивника Н. Х. А. на 19.11.2025 г., с която се иска от съда да отмени дадения ход по същество и да допусне повторна 2 тройна съдебно-почеркова експертиза въз основа на нововъзникнали според него обстоятелства. Молба е неоснователна и представлява опит за шиканиране на съдебното производство. В проведеното на 17.11.2025 г. съдът се е произнесъл по идентично искане, с разликата че към този момент не е бил даден ход по същество. Твърденията, че Г. Л. П. е предявил срещу двете вещи лица, изготвили експертизите в първоинстанционното производство, искове на основание чл. 55 ЗЗД, са манипулативни и житейски абсурдни. Същият лично в съдебното заседание отрича да има и да е предявявал каквито и да е искови претенции срещу вещите лица. Освен това след като Н. Х. А. твърди, че няма достъп до съдържанието на исковата молба, която поддържа, че Г. Л. П. е предявил на 17.11.2025 г. пред СРС, не става ясно от къде въззивникът в настоящото производство е запознат с точното й съдържание. Изложените съображения налагат извод за неоснователност на посочената молба, като всички обективирани в нея искания следва да бъдат оставени без уважение, а въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК , да бъде признато за установено, че Г. Л. П. дължи на Н. Х. А. сумата от 160 000 евро, за която от ответника е издаден запис на заповед от 18.05.2020 г. и иск по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 24.05.2020 г. – 10.03.2023 г.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

От приетите в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е между страните, че ч. гр. д. № 12888 по описа за 2023 г. на СРС е образувано по заявление на Н. Х. А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 66957/10.03.2023 г. против Г. Л. П. за вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на 18.05.2020 г. от Г. Л. П., с падеж на 23.05.2020 г. С разпореждане № 41047 от 30.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 12888/2023 г. по описа на СРС, 162 състав, заявлението е уважено и е издадена заповед № 9524 от 30.03.2023 г. и изпълнителен лист № 7750/30.03.2023 г., с който Г. Л. П. е осъден да заплати на заявителя Н. Х. А.

3 сумата от 160 000 евро, дължима по записа на заповед, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 6 258,66 лв., представляваща направени от заявителя разноски по делото за заплащане на държавна такса. Допуснато е незабавно изпълнение на издадената заповед. По заповедното дело се намира оригинала на записа на заповед, с който Г. Л. П. се е задължил неотменимо и безусловно да плати на 23.05.2020 г. на Н. Х. А. сумата от 160 000 евро. В текста на документа се съдържа наименованието „запис на заповед“, посочено е място и дата на издаване – гр. София, 18.05.2020 г., падежът е на определен ден – 23.05.2020 г. Положен е подпис и ръчно изписани трите имена за издателя Г. Л. П..

Процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е връчена на 12.07.2023 г. на длъжника П. от ЧСИ М. К., с рег. № *** на КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд, по реда на чл. 428, ал.

1 от ГПК. На 06.06.2023 г., Г. П. е депозирал в Софийски районен съд възражение против заповедта по чл. 414 ГПК.

С определение № 25384 от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 12888/2023 г. по описа на СГС е постановено спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение, както и производствата по изп. дело № 413/2023 г. по описа на ЧСИ М. К., рег № *** и по изп. дело № 479/2023 г. по описа на ЧСИ А. Б., peг.

№ ***, образувани по изпълнителния лист, издаден въз основа на процесната заповед.

В изпълнение на указанията на заповедния съд, в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е депозирал искова молба вх. № 307553/31.10.2023 г. за установяване на вземането му спрямо ответника в размер на 160 000 евро, дължимо по запис на заповед с падеж на 23.05.2020 г. и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва от датата на падежа на ценната книга до датата на подаване на заявлението. Образувано е гр. д. № 20231110159531 по описа за 2023 г. на СРС, 162 състав, което съдът е прекратил, предвид разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК е изпратил делото на родово компетентния Софийски градски съд. Исковата молба е постъпила в СГС на 15.04.2024 г.

От приетата в първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза от 30.10.2024 г., изготвена от вещото лице Г. М. се установява след провеждане на техническо изследване на документа – запис на заповед от 18.05.2020 г., с помощта на увеличителни прибори, микроскоп “Bresser”, различен режим на осветление и дигитален фотоапарат, дават основание на вещото лице да формира извода, че процесният запис на заповед е представен в оригинал, а подписът и ръкописният текст са изпълнени саморъчно с помощта на пишещо средство тип химикалка със синя на цвят химикална паста. Не са установени признаци на сканиране, копиране или пренасяне на подписа, ръкописния текст и други реквизити от документа с техническо 4 средство. При изследване на подписа - обект на експертизата, е установено, че той има смесена транскрипция, състояща се от букви „Г“ , „П“ и „Р“, нечетими (безбуквени) елементи и параф с надредови и подредови примковидни елементи. Положен е със степен на обработеност около средната, със забавен темп, средни по размер, с десен наклон, движения под средната степен на свързаност. Установено е също наличие на относително постоянен натиск на пишещия прибор, тъпи начала и краища, необосновани спирания и прекъсвания на движенията, слабо изразена начупеност на дъговидни елементи, което свидетелства за забавен темп и нарушена координация. Отбелязано е, че такИ. признаци (установени и при изследване на ръкописния текст с имената за издател), са характерни при полагане на подписи и изписване на текстове с влагане на старание за имитация на действително съществуващ подпис и ръкописен текст. Вещото лице е установило, че образците от подписа на Г. П. се характеризират със смесена транскрипция от букви „Г“, „П“, „р“, нечетими елементи и параф с надредови и подредови примковидни или ъгловато свързани елементи. Същите са положени със степен на обработеност над средната, с бърз темп и добре оформени дъговидни елементи, средни по размер, с десен наклон, средна степен на свързаност на движения. В рамките на естествената вариантност при графическото изразяване на елементите, в образците на подписите се наблюдава стереотипност на характерните особености на изградения писмено-двигателен навик на лицето при полагане на подписи по различно време и при различни условия. Установено е, че използваните образци произхождат от едно и също лице, графическите признаци имат висока степен на идентификационна значимост и са годни за сравнително изследване. След сравняване на изследвания подпис в процесния запис на заповед с образците от подписа на Г. Л. П. са установени различия в общите (степен на обработеност, темп на движенията, степен на свързаност) и такИ. похарактерни частни признаци. Последните са: вид на свързване при изписване на вертикалните елементи на буква „П“ - в изследвания подпис - разделно с дописване на свързващ елемент, а в образците – слято; форма на движението при свързване на надредовия елемент на буква „П“ с вертикалния елемент на буква „р“ - в изследвания подпис с разтегливо примковидно свързване, а в образците с дъговидно или ъгловато свързване; относително разположение на вертикалния елемент на буква „р“ спрямо втория вертикален елемент на буква „П“ - в изследвания подпис - върху него, а в образците - вдясно от него; относително разположение на надредовата част на последния безбуквен елемент, спрямо надредовата част на предходните елементи - в изследвания подпис по-високо, а в образците - в една възходяща линия; относителен размер при изписване на подредовия примковиден елемент - в изследвания подпис увеличен и разтеглив по хоризонтала, а в образците - намален. Установените съществени различия, оценени в съвкупност с констатираните признаци, са достатъчни по обем за да се формира изводът, че изследваният подпис в процесния запис на заповед и образците от подписа на Г. Л. П., не са положени 5 от едно и също лице. Съществени различия, описани в осем точки в заключението, вещото лице установява и при сравняване на изследвания ръкописен текст в процесния запис на заповед с образците от почерка на Г. Л.