Решение № 176 от 14.11.2019, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град Ловеч, 14.11.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета

Александрова и в присъствието на прокурора ..............................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №258/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 вр. с чл.194 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).

Административното дело е образувано по жалба на Г.К.Ч. с адрес ***, подадена против Заповед № 197/20.05.2019г. на Кмета на Община Луковит. С оспорения акт на основание чл.194, ал.1 и ал.4 от ЗУТ е наредено на Г.К.Ч. и П.К.П. да осигурят свободен достъп в имота си на А.И.И. и И.Г.И. за извършване на строително-ремонтни работи по северната фасада на жилищна сграда, находяща се в съседния имот, за периода от 03.06.2019г. до 13.06.2019г. в часовете между 8.00-14.00 и 16.00-18.00 часа.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, неясна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Доводите за това са, че оспорващата не е уведомявана за започване на административното производство в нарушение на чл.26 и чл.34 от АПК; в заповедта не е обоснована необходимостта от ремонтните дейности и същите не са конкретизирани, освен това не са разрешени или предписани; не е посочено как следва да бъде осигурен свободния достъп с конкретни параметри за зоната на достъп. Моли се да се отмени заповедта.

В жалбата е инкорпорирано и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, което съдът е оставил без уважение с Определение № 459 от 10.06.2019г.

Определението е обжалвано от Г.Ч. и е оставено в сила с Определение № 10506/05.07.2019г. по адм.д. № 7959/2019г. на ВАС.

В съдебно заседание и в представена писмена защита оспорващият чрез упълномощен адвокат претендира да се уважи жалбата и да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед, като излага доводи по съществото на спора и претендира възстановяване на направените съдебни разноски по представен списък.

Ответникът чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна, претендира разноски.

Заинтересованата страна П.П., редовно призован, в с.з. не се явява, не се представлява и не ангажира становище по спора.

Заинтересованите страни А. и И. И. в с.з. се представляват от пълномощник, който моли да се остави без уважение жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Г.К.Ч. и

П.К.К. са съсобственици на ПИ с идентификатор *** по КК на с. Торос, общ. Луковит (нотариален акт на л.8, л.22, л.21 и разписен лист на л.13). Собственици на съседния ПИ с идентификатор *** по КК на с. Торос, общ. Луковит са И.Г.И. и А.И.И.

(н.а. на л.21).

Административното производство започва на 11.04.2019г., когато А. и И. И. подават уведомление (л.11) до Кмета на Община Луковит, че от 10.05.2019г. до 20.05.2019г. ще извършват ремонтни дейности в задната част на имота си (укрепване на основи, замазка, боядисване), за което искат да им бъде осигурен достъп до съседния имот със собственик Г.К.Ч. и премахване на материали, натрупани по стената на имота. В отговор Кметът на Община Луковит изпраща до заявителите писмо (л.15), с което ги уведомява, че за извършване на СМР по укрепване основите на жилищната сграда, което представлява основен ремонт, е необходимо да представят конструктивно становище за състоянието на сградата и годността на носещата конструкция от инженер-конструктор, както и предписание за извършване на ремонта.

Вместо да представят исканите документи, А. и И. И. подават на 02.05.2019г. ново уведомление (л.17), в което променят датите на ремонта от 20.05.2019г. до 30.05.2019г. и информират, че ще извършат текущ ремонт на сградата, за което е необходимо да им бъде осигурен достъп до съседния имот. Кметът на Община Луковит с писмо (л.18) ги уведомява, че за текущ ремонт не се изисква разрешение за строеж и изисква от заявителите да конкретизират видовете строителни работи и да представят документ за собственост на имота.

В отговор А. и И. И. подават до кмета трето уведомление (л.20), в което излагат, че от 03.06.2019г. до 13.06.2019г. ще извършват текущ ремонт на сграда в задната част на имота им, на дворищно-регулационната линия, а именно шпакловка на стена, грундиране и боядисване, за което е необходимо да им бъде осигурен достъп до съседния имот със собственик Г.К.Ч.. Към уведомлението е приложен и документ за собственост на имота на заявителите.

И в трите уведомления заявителите молят кмета да уведоми Ч. за техните действия, за да бъде възможно законното влизане в имота на последното лице. По делото няма доказателства и това не се твърди от административния орган, той да уведомявал собствениците на съседния имот Г.Ч. и П.К. за административното производство и за намеренията на И. да извършат ремонт чрез свободен достъп в имота им.

С оспорената заповед (л.25)

Кметът на Община Луковит на основание чл.194, ал.1 и ал.4 от ЗУТ нарежда на Г.К.Ч. и П.К.П., собственици на ПИ с идентификатор *** по КК на с. Торос, да осигурят свободен достъп в имота си на А.И.И. и И.Г.И. за извършване на строително-ремонтни работи по северната фасада на жилищната сграда за периода от 03.06.2019г. до 13.06.2019г. в часовете между 8.00-14.00 и 16.00-18.00 часа.

Наредено е още след завършване на гореописаните работи И. веднага да отстранят всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работите. В заповедта не е указано как и къде да се осъществи достъпа (с конкретни пространствени параметри), нито към нея е приложена скица на имота с отразен участък от чуждия имот, който заявителите биха могли да ползват за извършване на строителството; не е цитирано и предписание на компетентен орган за необходимостта от заявените СМР.

Горната заповед е получена лично от жалбоподателя на 27.05.2019г., обжалвана е в законния срок и е предмет на разглеждане в настоящото производство.

По искане на ответника по делото е назначена СТЕ. В заключението си вещото лице излага, че процесната сграда – собственост на А. и И. И., е на граница с имота на жалбоподателката ПИ ***, като северната фасада на сградата е разположена по имотната граница между двата имота и планът за регулация е приложен. За последното към заключението представя скица от регулационния план на с. Торос и копия от застроителния и регулационния план на селото за двата имота. Вещото лице сочи, че дейностите шпакловка на стена, грундиране и боядисване са дейности от текущия ремонт за поддържане на сградите в добро техническо състояние и не са строеж по смисъла на ЗУТ, поради което за тях не се изисква издаване на разрешение за строеж. Излага, че ограждащите стени на сградата са носещи и оголването им без мазилка ще доведе до нарушение на тяхната носимоспособност, механично съпротивление и устойчивост.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като допълва, че има паднала мазилка в ъгъла между северната и източната фасада, други видими петна от падаща мазилка няма.

Излага, че според него двете страни имат спор за собственост по отношение придаваемо място и местоположението на оградата между двата имота. Сочи, че ремонтът на фасадата е част от поддръжката на сградата и че изискването на закона за разрешаване на достъп „само за разрешени и предписани ремонтни работи“ е пропуск на законодателя, тъй като няма друг ред по ЗУТ за осигуряване на свободен достъп за извършване на ремонт на сгради, намиращи се на граница със съседен имот.

Заключението е прието от страните без възражения. Съдът кредитира същото като компетентно изготвено с изключение на частта, в която се дава оценка на изискванията на закона, тъй като това е въпрос извън компетентността на вещото лице.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ (оспорената заповед е връчена на Г.Ч. на 27.05.2019г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена в Община Луковит на 31.05.2019г., вх.№02-2474), пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на разпореденото с акта задължение за осигуряване на достъп до собствения му имот.

Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.

Процесната заповед е издадена от компетентния за това орган съгласно чл.194, ал.1 от ЗУТ – Кмета на Община Луковит, в рамките на неговите правомощия. Заповедта е издадена в писмена форма и формално съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, изложени са фактически и правни основания за издаването й, посочен е адресат, в разпоредителната част са определени правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение, възможността за оспорване, заповедта е подписана. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК.

По спазването на административнопроизводствените правила от страна на АО при издаване на заповедта:

В чл.194 от ЗУТ няма специални административнопроизводствени правила (за разлика например от производството по премахване на незаконни строежи), поради което на основание чл.26 от АПК административният орган е следвало да уведоми за направеното искане собствениците на съседния имот, за който се иска достъп, като им даде възможност да направят възражения и да представят доказателства. Такова искане са отправили и заявителите за достъп и в трите си уведомления, но това напълно е било игнорирано от АО. Да се приеме, че такова неизпълнение на законовите задължения не е съществено нарушение поради обстоятелството, че страната е оспорила акта пред съда, означава да се игнорира напълно основния принцип за равенство в чл.8, ал.1 от АПК – за равно участие на заинтересованите страни в административното производство, за да могат те да защитят правата си в пълна степен още в неговия ход, а не едва пред съда. Нещо повече – такъв извод е в пълна колизия и с духа и целите на АПК.

С неуведомяването на заинтересованите страни органът е нарушил и чл.35 от АПК, съгласно който ИАА се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Като фактически основания в заповедта единствено е цитирано искането на заявителите, без да е изследвано какво е състоянието на сградата, предвидените ремонтни дейности наложителни ли са и в какъв обем. В хода на административното производство е допуснато и нарушение на чл.36 от АПК, като АО не е изпълнил задължението си да събере, провери и прецени доказателства за наличие на разрешение или предписание на компетентен орган за исканите ремонтни дейности като основна материалноправна предпоставка за искания свободен достъп.

Горните нарушения на административнопроизводствените правила настоящият състав намира за съществени, тъй като от една страна с тях са нарушени правата на заинтересованите страни по чл.8, чл.26 и чл.35 от АПК, а от друга при изпълнение на законовите изисквания би могло да се стигне до друго разрешение, включително да бъде издаден акт с друго съдържание.