Определение № 7316 от 11.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7316 гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20251100502662 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.2 ГПК. СГС е сезиран с жалба от М. М. Т. срещу действията на ЧСИ С.Я. по изп.дело N 20248440401471, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение и върху банковата сметка на длъжника, с която обслужва получен кредит от „Пощенска банка“. Обжалва се и постановлението за разноски от 500 лв. и 196 лв. - такси по ТТРЗЧСИ. Сочи се от жалбоподателя, че е образувано изпълнение за въвод във владение на имот, който не съществува. Излагат се съображения за извършени от Б.Т. противоправни действия по пробиване на дупка в основата на къщата на жалбоподателя, с което е разрушила основите на къщата.

Ответницата по жалбата - Б.Д.Т., която е взискател по изпълнението, е подала възражение, с което оспорва доводите на жалбоподателя като неотносими.

ЧСИ С.Я. е изготвил мотиви, в които сочи, че жалбата е недопустима.

Според съда жалбата е процесуално недопустима в частта, с която се обжалват действията по налагане на запор върху трудовото възнаграждение и върху банковата сметка на длъжника. Случаят би следвало да се подведе под нормата на чл.435 ал.2, т.2 ГПК, доколкото принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор, но жалбоподателят не се позовава на факта, че е изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество, поради което жалбата е недопустима. Не са повдигнати и фактически твърдения, че в резултат на наложения третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител несеквестируемата част от трудовия доход и поради това е отказало да плати на длъжника именно тази несеквестируема част.

Процесуално допустимо е да се обжалва насочването на изпълнение, но когато в жалбата длъжникът е повдигнал твърдението, че имуществото е несеквестируемо и изпълнителното действие нарушава несеквестируемостта, т.е то е несъвеместимо, но случаят не е такъв.

1

На следващо място - жалбата е и просрочена. Със запорно съобщение изх.N 25661/13.05.2024 г. съдебният изпълнител е насочил изпълнението за събиране на разноски върху трудовото възнаграждение на длъжника, който на 20.05.2024 г. е получил запорното съобщение /лист 114/. Освен това - с покана за доброволно изпълнение изх.N 25658/13.05.2024 г./лист 43/ длъжникът е уведомен, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение и върху банковата сметка, открита в „Юробанк“ АД, а поканата е връчена на длъжника на 20.05.2024 г.

При тези факти съдът намира, че двуседмичният срок по чл.436 ал.1 ГПК за подаване на жалба срещу насочване на изпълнението, и то когато е върху несеквестируемо имущество, е изтекъл на 03.06.2024 г., а жалбата е подадена на 27.12.2024 г.

С жалбата се атакуват и приетите от съдебния изпълнител разноски от 500 лв. и от 196 лв. - такси по ТТРЗЧСИ. Посочените по-горе суми, които представляват приети от съдебния изпълнител с постановление от 26.04.2024 г. /лист 13/ разноски, са включени в поканата за доброволно изпълнение, която вече се спомена, че е връчена на длъжника на 20.05.2024 г.

Тези разноски са включени и в запорно съобщение изх.N 25661/13.05.2024 г., връчено на длъжника на 20.05.2024 г. По отношение на разноските срокът за подаване на жалба е изтекъл на 03.06.2024 г., поради което подадената на 27.12.2024 г. жалбата е просрочена и в тази част.

Следва да се спомене, че длъжникът е подал на 17.10.2024 г. молба до съдебния изпълнител срещу разноските, но дори и към тази дата срокът по чл.436 ал.1 ГПК е изтекъл.

Това означава, че произнасянето на съдебния изпълнител на 21.10.24 г. не е в състояние да „възстанови“ вече изтекъл срок и да породи ново право на жалба срещу разноските и срещу насочване на изпълнението, и то при липса на довод за несеквестируемост на имуществото.

Произнасянето на 21.10.2024 г. от съдебния изпълнител по молбата на длъжника от 17.10.2024 г. не представлява действие, попадащо сред изброените в нормата на чл.435 ал.2 ГПК и подлежащо на обжалване, защото постановлението за разноски и насочване на изпълнението в качеството на подлежащи на обжалване действия са били извършени и съобщени на длъжника много по-рано - 20.05.2024 г.

Изложените в жалбата доводи, че съдебният изпълнител е начислил разноски, но без да е извършил изпълнително действие срещу несъществуващ предмет - мазе, което не съществува, са неотносими. Неотносими са и доводите, че взискателят Б.Т. е извършила противоправни действия по пробиване на дупка в основата на къщата на жалбоподателя.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. М. Т. срещу действията на ЧСИ С.Я. по изп.дело N 20248440401471 по налагане на запор върху трудово възнаграждение и върху банкова сметка, открита в „Юробанк“ АД, както и срещу приетите разноски по изпълнителното дело в размер на 500 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 196 лв.

Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3