Решение № 369 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300502674 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №3114/10.07.2024г. по гр.д.№515/2022г. по описа на РСПловдив,ХХII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК относно дължимост на сумата 8682,11 евро,представляваща просрочена и непогасена главница по договор за кредит от 02.08.2010г. и анекс №1/27.12.2011г. и анекс №2/06.02.2012г.,договорна лихва в размер на 6607,33 евро,начислена за периода 05.07.2012г.05.08.2020г.,както и сумата от 74,89 евро,представляваща непогасени разноски за подновяване на ипотека,обезпечаващи вземанията по договора за кредит.Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците в първоинстанционното производство и считат,че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и молят същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли изцяло,тъй като задължението е погасено по давност и са налице клаузи,водещи до недействителност на договора за кредит.В останалата част исковата претенция е отхвърлена,като решението е влязло в законна сила.

Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,от фактическа и правна страна,установи следното:

Между ищеца и първите двама жалбоподатели по делото е налице сключен 1 договор за кредит от 02.08.2010г.На жалбоподателите е бил отпуснат кредит в размер на 8860 евро,като тази сума е била преведена на сметката на жалбоподателя В.

Ц..Жалбоподателите Д. К. и С. Т. са станали гаранти по договора за кредит,поради което същите дължат солидарно с кредитополучателите връщането на сумата.Кредитодателя е вписал и втора по ред ипотека върху жилището на кредитополучателите.Между банката и кредитополучателите,както и поръчителите са били сключени анекси,с които е бил предоговарян договора за кредит.Тъй като кредита е бил отпуснат за срок от десет години на сто и двадесет равни месечни вноски и същия не е бил погасен от кредитополучателите,то банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.От жалбоподателите е постъпило възражение и се е стигнало до производството по установяване на вземанията по реда на чл.422 от ГПК.

Не е спорно,че между страните е бил сключен процесният договор за кредит ведно с приложените към него анекси.Жалбоподателите се позовават на недействителност на договора и на отделни негови клаузи,но настоящата инстанция не намира основание за такава недействителност,тъй като нито една от разпоредбите на договора за кредит не противоречи на закона и на добрите нрави,както и не е уговаряно във вреда на жалбоподателите.Напротив,същите към момента на сключването на договора са били запознати с ГПР и с ГЛП,които са били в рамките на допустимото.Следователно при положение,че няма клаузи в договора,противоречащи на императивните норми на закона,не е налице недействителност на договора за кредит.Освен това наведено е и основание за унищожаемост на договора поради крайна нужда,но такава не се установи по делото,а и няма доказателства в тази насока,които да навеждат на мисълта,че договора е сключен при крайна нужда,тъй като жалбоподателя В. Ц. е бил безработен към момента на сключването му.Кредите е послужил за рефинансиране на предходен кредит.

Другото наведено основание е изтекла погасителна давност по отношение на вземането,поради което за жалбоподателите се явява основание за недължимост на кредита.Според настоящата инстанция уговореното връщане на предоставената в заем сума не представлява такава,която е с периодично плащане,а е връщане на части.Тъй като за цялата сума е уговорено време за връщане,а именно десет години,то и не може да се приеме,че за всяка от вноските започва да тече погасителна давност,тъй като полученият заем представлява еднократно задължение,което независимо от факта,че е разсрочено на части във времето,не следва да се счита за периодично такова.Това е така,защото е определен един краен момент на връщане на заема,като през времето на началния момент на получаването му и крайния момент на връщането в интерес на кредитополучателя има съгласие на кредитодателя за разсрочването му на части.При това положение следва да се приеме,че давността е петгодишна и същата започва да тече от момента на крайната дата,на която следва да се върне кредита,а това е 02.08.2020г. и до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са били изтекли тези пет години.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира 2 решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и същото следва да се потвърди поради следното:

Настоящата инстанция приема,че не е налице изтекла погасителна давност,както се посочи по-горе,като не са и налице неравноправни клаузи в договора за кредит.В пръвоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от чието заключение става ясно,че претендираните суми са дължими и правилно е било признато за установено по отношение на жалбоподателите,че същите се дължат от тях.Ето защо настоящата инстанция следва да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива следва да се присъдят за настоящата инстанция съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3114/10.07.2024г. по гр.д.№515/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в.

ОСЪЖДА В. Б. Ц. с ЕГН-**********,И. Х. Ц. с ЕГН-********** и двамата от гр.***,Д. М. К. с ЕГН-********** от гр.*** и С. И. Т. с ЕГН-********** от гр.*** да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК-831094393 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Драган Цанков“ №37 направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 150лв./сто и петдесет лв./ по реда на чл.80 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3