Определение № 1362 от 18.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1362 гр. Бургас, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Петя Кр. Г.

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600904 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 НПК и е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура-Бургас против протоколно определение от 18.06.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД 1416/2024г. по описа на Районен съд-Бургас, с което съдът прекратил съдебното производство по делото и го върнал на Районна прокуратура – Бургас, доколкото установил допуснати съществени процесуални нарушения.

С протеста се оспорва законосъобразността на съдебния акт за прекратяване на наказателното производство. Прокурорът счита, че в действителност имало неточност при посочването на паричната сума, присвоена от обвиняемата (подсъдимата), като вместо коректната сума от 1 172.56 лева, била посочена сумата от 1 176.00 лева. Това обаче се явявало незначителна техническа грешка, която не само не съставлявала съществено процесуално нарушение, но не била и нарушение изобщо. Правата на подсъдимата не били нарушени по никакъв начин, тъй като тя ясно съзнавала в какво била обвинена, а именно присвояването на конкретна сума. Настоява се за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и 1 обсъди доводите в частния протест, прие следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от легитимирана страна, в преклузивния 7-дневен срок, срещу годен за въззивен контрол по реда на Глава ХХІI от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Съдебното производство по НОХД № 1416/2024 г. по описа на РС – Бургас е било образувано по повод внесен в съда на 05.04.2024 г. от Районна прокуратура – Бургас, обвинителен акт против подсъдимата Х. А. К. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В хода на проведеното разпоредително заседание по делото, съдът приел, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимата К., поради което прекратил съдебното производство на основание чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК и върнал делото на прокуратурата за отстраняването им. Според първоинстанционния съд възможността на подсъдимата да разбере фактическите рамки на обвинението била възпрепятствана, поради неясноти относно конкретния размер на сумата, която се твърди, че е присвоила. С дизпозитива на обвинителния акт било повдигнато обвинение на К. за това, че на 15.03.2023 г. противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 1 176.00 лева, собственост на Г. Г., които владеела. От друга страна, от изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт било видно, че по банковата сметка на подсъдимата е била преведена сумата от общо 2 170.00 лева, от които 100 лева били за извършваната услуга. След като услугите на К. били отказани, от нея било поискано връщането на 2 100.00 лева. Тя била превела 510.20 евро, с левова равностойност 997.44 лева, по сметката на Й. Г., но не върнала остатъкът от парите, като според съда, с така стореното от прокурора описание се визирал остатъкът от поисканите от К. 2 100.00 лева. Съдът счел, че покриващи признаците на престъплението по чл.206, ал.1 от НК действия от страна на подсъдимата били само тези, сторени по отношение на остатъка от сумата от 2 100.00 лева, а именно 1 102.56 лева.

При това положение не ставало ясно защо повдигнатото обвинение било за сумата от 1 176.00 лева, като не били описани никакви действия на подсъдимата по отношение на разликата над 1 102.56 лева. Не ставало категорично ясно и дали прокурорът всъщност е имал предвид, че след 2 превода от страна на подсъдимата в размер на 997.44 лева, предмет на престъплението е бил остатъкът от цялата преведена в началото сума от 2 170.00 лева, тъй като сборът от 997,44 лева и 1 176.00 лева бил равен на 2 172.56 лева.

Настоящият състав приема за законосъобразни и обосновани доводите на първоинстанционният съд, с които е аргументирал прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на стадия на досъдебното производство. При изготвяне на обвинителния акт прокурорът е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, имащи за резултат ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, които нарушения са отстраними чрез законосъобразното повторение на опорочените действия.

В описателната част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че във връзка с възникнали между тях договорки по повод наемането на квартира, свид. Г. превела по сметката на подс. К. сумата от 2 170.00 лева. Когато обаче свид. Г. се отказала от търсенето на жилище, поискала от подс. К. връщането на сумата от 2 100.00 лева. По-нататък в обвинителния акт е посочено, че подсъдимата върнала „част от исканата сума“ - 510.20 евро, равняваща се на 997.44 лева, но отказала да върне „останалата“ сума. В действителност от така даденото описание на престъпното според прокурора деяние следва единствено възможен извод, че подсъдимата е обвинена в присвояването на сумата, формирана от разликата между поисканата сума от 2 100.00 лева и върнатите от подсъдимата 997.44 лева. Чрез елементарни аритметични действия се установява, че предмет на обвинението следва да бъде сума в размер на 1102.56 лева. Същевременно с това обаче, в заключителната част на обвинението, при посочване на правната квалификация на стореното, прокурорът е обвинил подсъдимата в присвояването на сумата от 1 176.00 лева. При анализ на така описаната конструкция на обвинението стават очевидни допуснатите при формулирането му фактически и логически противоречия, чието наличие препятства подсъдимата да реализира правото си по чл. 55, ал.1 предл.1 от НК – да узнае за какво престъпление е привлечена да отговаря. Противоречивите и неясни твърдения в описателната част на обвинението, в настоящия си вид и съдържание не отговарят на стандартите на чл.246, ал.2 от НПК, а това прави самият обвинителен акт негоден да изпълни основната си процесуална функция – да очертае ясно, недвусмислено и в пълнота кръга от обстоятелствата, които следва да попаднат в обхвата на 3 чл. 102 от НПК, т.е. предмета на доказване в съдебното производство. Доводът в частния протест, че така допусната неточност не се явявала дори нарушение на процесуалните правила, тъй като ако в хода на съдебното следствие се установяло, че присвоената сума била в по-малък от посочения от обвинението размер, то съдът с присъдата можел да признае подсъдимата за виновна по отношение на по-ниската сума, респ. да я оправдае за горницата над така установения размер, е несъстоятелен. Хаотичното посочване на различни парични суми, с довода, че впоследствие съдът можел сам да оправдае подсъдимата по обвинението над евентуално доказаната стойност, е несериозно и не съответства на смисъла на закона, вложен в разпоредбата на чл.246 от НК, дадените в Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК, ВКС, разяснения, и е в пълно противоречие с функцията и ролята на прокурора като държавен обвинител.

Извън съмнение е също, че в случая не се касае за допусната техническа грешка в частта при текстовото и цифровото изписване на сумите в обвинителния акт, каквато прокурорът се опитва да докаже с протеста, тъй като при изготвянето му не личи да са разменени местата на самите цифри, формиращи отделните числа, нито пък да са пропуснати или неправилно посочени отделни цифрови знаци.

Очевидно допуснатите нарушения се дължат на неяснотата у държавния обвинител по отношение на предмета на престъплението и това се установява с още по-голяма сила от доводите, изложени в протеста, където изрично е посочено, че според „прокуратурата“ подс. К. била присвоила сумата от 1172.56 лева, която се формирала от разликата между 2 170.00 лева (тоест общата сума, първоначално преведена по сметката й, а не поисканата от 2 100.00 лева), и върнатите 997.44 лева. Пресметната по така изрично указания начин обаче, крайната сума 1 172.56 лева, която прокурорът счита, че подс. К. е присвоила, отново се различава от тази, вписана в диспозитива на обвинителния акт, а именно 1 176.00 лева. Всички тези уточнения и допълвания относно престъпното деяние и обстоятелствата, предмет на доказване по делото, са в значително разногласие с изискванията на закона относно яснотата на обвинението. Коментираните нарушенията на процесуалните правила са съществени по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК и според критериите, отразени в ТР № 2/2002 г. на ВКС, доколкото ограничават основни права, гарантиращи пълноценната защита на 4 подсъдимата, но също така са и от категорията на отстранимите по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. За тяхното преодоляване е необходимо прокурорът да извърши нова преценка на всички събрани по делото доказателства, като при евентуално изготвяне на нов обвинителен акт следва да се съобрази в нужната степен разпоредбата на чл. 246, ал.2 от НПК, тъй щото обвинителният акт да представлява единство между фактически и доказателствени твърдения и доводи, и надлежна правна квалификация на обвинението. В зависимост от установеното от него по отношение на размера на конкретно присвоената от подс. К. сума, прокурорът следва да се прецизира и повдигнатото на подс. К. последно обвинение (л.108 от досъдебното производство).

Така мотивиран, на основание чл.345, ал.1, вр. чл.249, ал.3 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.06.2024г., постановено по НОХД № 1416/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5