Решение № 1942 от 24.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1942 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330103112 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.

„България“ № 81В, с която са предявени осъдителни искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК срещу Ж. Н. А., ЕГН **********, с адрес ******, за сумата от 511,29 евро, с левова равностойност от 1000 лева главница по Договор за потребителски кредит № ****** г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г., сумата от 87,55 евро, с левова равностойност от 171,23 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 28.02.2019 г.

– 30.12.2019 г., сумата от 103,26 евро, с левова равностойност от 201,96 лева – лихва за забава за периода 30.12.2019 г. – 19.11.2024 г., сумата от 457,91 евро, с левова равностойност от 895,59 лева – неплатени дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, и сумата от 358,30 евро, с левова равностойност от 700,77 лева – неустойка, съгласно чл.

6.2 от договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.11.2024г. до окончателното погасяване.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото 1 от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Твърди се, че заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, поради което и с оглед указанията по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК се предявява настоящия иск. Ищцовото дружество посочва, че на 28.02.2019 г. ответникът Ж. Н. А. била сключила Договор за потребителски кредит № ****** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получила сумата от 1000 лева/511,29 евро, срещу задължение за върне сумата в срок до 30.12.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,48 %. Поддържа се, че сключеният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, като същият отговарял на нормативните изисквания за форма и съдържание, съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Изтъква се още, че сключването на договора било осъществено от разстояние по реда на ЗПФУР. В допълнение към това ищецът сочи, че кредитополучателят бил получил и отпусната му парична сума, без обаче същата да е възстановена. Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. дружеството „Сити Кеш“ АД като цедент било прехвърлило своите вземания по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за която цесия длъжникът бил уведомен. Развити са съображения за редовното уведомяване на длъжника за настъпила цесия на вземането, вкл. и уведомяване чрез връчване на препис от исковата молба. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Представя писмени доказателства по опис.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговора на исковата молба от ответницата Ж. Н. А.. Ответницата не е изложило и възражения срещу исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 20665/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІ гр. състав, за сумите, предмет на настоящото дело, е депозирано 2 от „АПС Бета България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, което е отхвърлено изцяло от заповедния съд, поради което с разпореждане са дадени указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в търсения размер, като установи наличието на валиден Договор за потребителски кредит № ****** г., сключен от разстояние чрез средствата за комуникация между ответника и „Сити Кеш“ ООД, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /че кредиторът е предоставил информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора в т.н. чл. 18 ЗПФУР/, предаването на уговорената сума на ответника, настъпването на уговорения падеж на договора и изискуемостта на претенциите. Ищецът следваше да докаже и сключването на договора за цесия, по силата на който вземанията по договора за кредит от разстояние да са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени следните обстоятелствата, а именно че е сключен Договор за потребителски кредит № ****** г., между „Сити Кеш“ ООД, като кредитор, и Ж. Н. А., като кредитополучател, при посоченото в исковата молба съдържание, и при усвоена заемна сума от 1000 лв./511,29 евро.

В тази връзка е за отбелязване, че съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на чл. 8, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е задължен преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, да му предостави своевременно информация, с посочени в закона реквизити, за самия доставчик, за конкретната финансова услуга, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и друга съществена информация.

Съгласно чл. чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения 3 договор.

От събрания по делото доказателствен материал, както в хода на исковото производство, така и от данните по заповедното дело, се установяват предпоставките, визирани в закона и общите условия на „Сити Кеш“ ООД, свързани с надлежно сключване на конкретния договор за кредит от разстояние с конкретния длъжник – настоящ ответник. Това обстоятелство не се оспорва също така от ответната страна.

От съществено значение за доказване на сключения договор за кредит са и данните от представената от ищеца справка от ИзиПей АД за превод на сума с наредител „Сити Кеш“ ООД и основание „заем съгл. дог. ******“, която е изплатена на каса на Ж. А. на дата 28.02.2019 г., когато е сключен и кредита.

Представен е по делото още и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 05.04.2023 г., сключен между „Сити Кеш” ООД, като цесионер, и „АПС Бета България“ ЕООД, като цедент. Налице е по делото и Потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цеденета.

Видно от представеното приложение към договора за цесия, предмет на същия са били и вземанията на „Сити Кеш” ООД срещу ответника Ж. Н. А. по Договор за потребителски кредит № ****** г. Във връзка с уведомяването на длъжника за цесията е представено уведомително писмо до длъжника и обратна разписка за надлежното му връчване, както и пълномощно, в полза на ищцовото дружество, с което същото е упълномощено от цедента да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за извършената цесия.

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано в хода на делото сключването на разглеждания Договор за потребителски кредит № ****** г., между „Сити Кеш“ ООД, като кредитор, и Ж. Н. А., както и че заемната сума от 1000 лв./511,29 евро е предадена на кредитополучателя Ж. А. от кредитодателя по сделката. По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 05.04.2023 г., сключен между „Сити Кеш” ООД и „АПС Бета България“ ЕООД е променен кредиторът по сделката, за което длъжникът е надлежно уведомен.

Съгласно договора на кредитополучател, е отпусната сумата от 1000 лв./511,29 евро от дружеството-кредитодател, която сума е изцяло усвоена, при уговорен годишен лихвен процент от 40,05 % и посочен годишен процент на разходите – 48,48 %. В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл.6.2, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 1102,01 лв.. За длъжника е предвидено задължение – чл. 6.1 от Договора вр. чл. 33 от ОУ, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита – безусловна банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на следните изисквания, описани и в исковата молба, а именно едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от 4

Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка.

Така регламентирана в договора, съдът намира клаузата за неустойка за недействителна, тъй като неустойката излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – до три дни след сключването на договора, и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договорът. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са задължителните указанията в т. 3 от ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.