Решение № 283 от 17.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000340 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на З. М. М. и Б. Е. М., двамата от *****, подадена чрез адв. М. Я. от АК- гр.

Добрич, срещу решение № 44/29.05.2025г. постановено по т. д. № 82/2024 г., по описа на Добричкия окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивниците осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ЗД „Евроинс“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 20.12.2023г. по път III-293 с. Овчарово, община Добричка в посока с.

Паскалево, община Добричка, на разклона за с. Ломница, Община Добрич, виновно причинено от водача на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *****- К.С.А., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, за сумата 120 000 лв., представляваща разликата над 28 800 лв. до предявения от З. М. М. размер от 148 800лв. и за сумата 94 400лв., предявена за присъждане от Б. Е. М., ведно с акцесорните претенции за законна лихва от 18.04.2024г. до окончателно погасяване на 1 задълженията.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и като необосновано поради незадълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Излагат се оплаквания за неправилно приложение чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с подробно изложени съображения за това. Въз основа на приетите по делото СМЕ и КСМАТЕ, се твърди, че описаните в исковата молби травматични увреждания на ищците са щели да настъпят и при поставени предпазни колани. Сочи се също, че първоинстанционният съд е допуснал отклонение от задължителната съдебна практика обективирана в ППВС № 4/1968г., като присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явява занижено. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на исковите претенции изцяло, ведно със законните лихви, както и присъждане на разноски по делото, в т. ч. адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗД „Евроинс“ АД- гр. София, представлявано по пълномощие от ю. к.

Й. С., с който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба, с подробно изложени доводи и съображения Поддържат се оспорванията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба. Според застрахователя, размерите на доброволно заплатените обезщетения от застрахователното дружество на пострадалите лица отговарят на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при правилно отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат, поради което няма основание за присъждане на повисоки суми. Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата.

Представител на въззиваемото дружество ЗД „Евроинс“ АД не се явява.

2

Процесуалният представител на третото лице- помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД- адв. Г. Х., е подал молба преди провеждане на съдебното заседанието, съдържаща становище за даване ход на делото в отсъствие на страната, както и по съществото на спора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Добричкият окръжен съд е бил валидно сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени от З. М. М. и Б. Е. М., двамата от *****, срещу ЗД „Евроинс“ АДгр. София, за присъждане на обезщетения съответно в размер на 148 800 лв. за ищцата и 94 400 лв. за ищеца, за претърпени от тях неимуществени вредиболки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 20.12.2023г., виновно причинено от К.С.А. като водач на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Предявени са и акцесорни претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от 18.04.2024г. до окончателното погасяване на задълженията.

Обжалваното решение, с което искът на З. М. М. е уважен частично до размер на сумата 28 800лв., ведно с акцесорната претенция за законната лихва, а предявеният иск от Б. Е. М. е отхвърлен изцяло, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съгласно приложимия КЗ (в сила от 01.01.2016г.) относно изпълнението на процедурата по чл. 380 от КЗ. Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 18.01.2024г. от името на ищците са подадени извънсъдебни претенции към застрахователното дружество, привлечено като ответник, за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени и неимуществени вреди, въз основа на които са образувани преписки по щета № 1500122611/2024г. и щета № 1500122612/2024г. На пострадалите лица са 3 определени извънсъдебно и са изплатени по банков път от ЗД „Евроинс“ АД обезщетения за неимуществени вреди в размер на 51000лв. за З. М. и 25 600 лв. за Б. М.. Сумите са определени след редукция на справедливите според застрахователя обезщетения съответно в размер на 64 000 лв. и 32 000 лв. с 20 % поради преценка за наличие на основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица.

Между страните няма спор и относно наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице неимуществени вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, сключено със застрахователя, привлечен като ответник; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора– ПТП на 20.12.2023г. по път III-293 с. Овчарово, община Добричка, на разклона за с.

Ломница, община Добричка, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; причинени неимуществени вреди на лицата, претендиращи обезщетения (които в случая са обезщетени доброволно, извънсъдебно от застрахователя със сумата 51 200лв. за З. М. и сумата 25 600 лв. за Б. М. ).

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на средни телесни повреди на ищците, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила. С определение №348/21.05.2024г., по НОХД №503/2024г. по описа на ДРС, влязло в законна сила на 21.05.2024г., е одобрено споразумение, с което е безспорно установено, че К.С.А., на 20.12.2023г. по път III - 293 /Добрич - Крушари/ в землището на с. Ломница, при управление на МПС- лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№ *****, след нарушаване на правилата за движение от Закона за движението по пътищата: чл. 21, ал. 1, като е управлявал със скорост около 127.45 км/ч., и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице, включително: средна телесна повреда на З. М. М. от *****, изразяваща се в „импресионно счупване на свода на черепа с контузия на главния мозък и разкъсване на твърда мозъчна обвивка", обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота, и средна телесна повреда на Б. Е. М. от *****, изразяваща се в „счупване на костите на китката – ладиевидната кост и 4 трестенната кост на дясната ръка", довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за период от около 1-2 месеца, като деянието е извършено с действие и при форма на вината - непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК.

Първият спорен въпрос, за разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд, въведен с конкретни оплаквания и съображения в жалбата на ищците в производството, е за справедливите размери на обезщетенията, подлежащи на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, с оглед на установените пред съда интензитет и вид на претърпени болки, страдания и други негативни преживявания от пострадалите лица.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищците телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и от заключението на назначената от първоинстанционния съд комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза в медицинската й част, изготвена от вещо лице с необходимите специалност и квалификация, че ищцата З. М. е получила следните травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП: черепно-мозъчна травма– импресионна фрактура на слепоочната кост в дясно, с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, състояние на кома. При приемането на пострадалата в лечебно заведение незабавно след ПТП е започната противооточна терапия, вливания на водносолеви разтвори, антибиотици; по спешност е извършена и оперативна интервенция за отстраняване на костните фрагменти в областта на фрактурата.

Два месеца след първата оперативна интервенция е извършена втора интервенция за възстановяване на костния дефект на черепа с титаниево покритие. Периодът на възстановяване е от порядъка на няколко месеца и прогнозата за пълно излекуване е благоприятна. Липсват медицински данни за настъпили усложнения в оздравителния процес на ищцата във връзка с претърпените травматични увреждания. Понастоящем пострадалата би трябвало да е напълно възстановена- дефинитивно здрава. По делото няма медицински данни, сочещи на засягане на мозъчни центрове вследствие на претърпяната черепно-мозъчна травма, които да се явяват или да причинят 5 остатъчни проявления.

Ищецът Б. М. е получил следните травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП: разкъсно- контузни рани по двете подбедрици, ожулвания по лицето и дясната лакътна става, счупване на костите на китката- ладиева кост и тристенна кост на дясната ръка. Няма клинични данни, които да сочат за развитието на травматичен шок. При приемането на пострадалия в ОАИЛ на „МБАЛ Добрич“ е започната антибиотична, антикоагулантна, обезболяваща, противооточна терапия.

Пострадалият не е подлаган на оперативна интервенция, а е приложена имобилизация с гипсова шина на дясната ръка. Няма данни за настъпили усложнения в оздравителния период, периодът на възстановяване е около два месеца за консолидиране на фрактурите на ръката и благоприятна прогноза за пълно излекуване. Понастоящем пострадалият би трябвало да е напълно възстановен- дефинитивно здрав, като от травматичните увреждания не е възможно да останат остатъчни проявления.

Не е установено пострадалите да са имали съпътстващи или предходни заболявания, които да са оказали влияние върху продължителността на оздравителния процес.