Определение № 47590 от 22.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57689/2024
- Вид
- Определение № 47590
- Подписан
- 22.11.2024
- В сила
- 22.11.2024
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.4 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47590 гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110157689 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба и писмения отговор страните са представили документи, които като относими и допустими следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Съдът не дължи произнасяне по обективираното в исковата молба доказателствено искане за задължаване на ответника да представи документи по реда на чл.190 ГПК, тъй като същите вече са представени към писмения отговор.
Обективираното в исковата молба искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо и допустимо, но с оглед обективираното в писмения отговор признание, не е необходимо.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация относно всички сключени между страните договори за заем е неотносимо към предмета на спора, поради което следва да бъде отхвърлено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите.
ОТХВЪРЛЯ обективираното в исковата молба искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация относно всички сключени между страните договори за заем, както и доказателственото искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.01.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и 1 час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявени от *** срещу „***“ ООД обективно съединени искове, както следва: 1/ за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за такса „допълнителна услуга“ по Договор за паричен заем № 7000000032279М, във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, е нищожна и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, представляваща част от сумата от общо 68,31 лева, представляваща недължимо платена сума п о Договор за паричен заем № 7000000032279М, във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2024 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.01.2023 г. сключил договор за паричен заем № 7000000032279М с ответното дружество, по силата на който последното предоставило на ищеца сумата от 500,00 лева, при ГПР 49,69 % и фиксиран годишен процент в размер на 41,03 %. Поддържа още, че към договора за заем бил сключен и договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, като допълнителна услуга по първия договор. За тази услуга била фиксирана вноска в размер на 197,43, лева, платима с месечната вноска по договора за заем, като така общо дължимата сума по договора за заем била в общ размер на 732,00 лева.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда погасил изцяло и предсрочно сумата по сключения договор в размер на 585,41 лева, като поддържа, че последния е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК. Поддържа, че ответникът не е включил разходите за заплащане на допълнителната услуга в ГПР, поради което е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, както и на Директива 2008/48/ЕО, водещо до нищожност на целия договор. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме доводите за нищожност на целия договор, ищецът поддържа становище за нищожност на клаузата за допълнителна услуга в договора, поради нарушение на закона, поради нарушаване на добрите нрави и като неравноправна. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове.
Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор предявените искове се признават.
Ответникът не оспорва, че в договора за заем е било предвидено заплащане на такса за допълнителна услуга в размер на 197,43 лева, от която ищецът е заплатил сумата от 68,31 лева. Поддържа, че на 06.11.2024 г. тази сума е била възстановена на ищеца, поради което счита, че с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест е да докаже пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания.
2
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД следва да докаже при условията на пълно и главно доказване извършената парична престация, представляваща заплащане на такса за допълнителна услуга, без да е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора/.
ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК, че ищецът признава наличието на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищецът е платил сумата от 68,31 лева – такса за допълнителна услуга.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3