Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4225 от 19.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4409/2025
Вид
Решение № 4225
Подписан
19.06.2026
Състав
Даниела Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4225 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100104409 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди /имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 28.09.2021г., причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.

Ищецът твърди, че на 28.09.2021 год. около 12,30 часа в с. Смирненски, ул.

„Г. Трайков“, общ. Брусарци, Обл. Монтана, товарен автомобил Марка „Мерцедес Актрос 1844 LS”, с рег. № ****, управляван от В. С. А. в десен завой, навлиза в платното за насрещно движение и не осигурява достатъчно странично разстояние, при което губи контрол над товарния автомобили и блъска странично насрещно движещия се товарен автомобил Марка „Ивеко Магирус“, с рег. № ****, управляван от ищеца Г. М. Г., при което бил наранен левия му глезен.

Произшествието е посетено от служители на „Пътна полиция“, извършен е оглед на местопроизшествие, образувано е досъдебно производство № 848/2021 год. по описа на РУ -Лом. Издаден е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. На водача В. С. А. е съставен АУАН, сер. GA с 530957/28.09.2021 год.

Образувано е НОХД № 352/2023 год. РС Лом, с която В. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

1

След инцидента, ищецът бил откаран в МБАЛ Д-р С.И., гр.Монтана, където била установена фрактура на ляв глезен и разкъсно контузна рана на предната страна на глезенната става. Била извършена оперативна интервенция, след което ставата била имобилизирана. Въпреки проведеното лечение настъпили усложнения, което довело до допълнително лечение. Ищецът твърди, че е изпитвал значителни интензивни болки през първите седмици след инцидента, като във връзка с настъпилите усложнения, възстановителния период продължил по-дълго. Освен болковите симптоми, изпитвал негативни емоции и във връзка с търпените неудобства от битов характер, свързани с невъзможността да се обслужва сам и настъпилата промяна в начина на живот. Иска обезщетение за търпените негативни емоции, както и възстановяване на извършените разходи за лечение. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди съпричиняване- съществено, на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което свързва с несъобразяване с пътните условия и габаритите на управляваното от пострадалия водач ППС, както и с неизползване на предпазен колан. Оспорва причинно следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреди, размера на претендираното обезщетение, както и дължимостта на акцесорната претенция за лихва. Прави възражение за давност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 28.09.2021 год. около 12,30 часа в с. Смирненски, ул. ,Г. Трайков“, товарен автомобил Марка „Мерцедес Актрос 1844 LS”, с per. № ****, управляван от В. С.

А. в десен завой, навлиза в платното за насрещно движение и не осигурява достатьчно странично разстояние, при което губи контрол над товарния автомобили и блъска странично насрещно движещия се товарен автомобил Марка „Ивеко Магирус“, с per. № ****, управляван от ищеца Г. М. Г..

Произшествието е посетено от служители на „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Монтана, извършен е оглед на местопроизшествие, образувано е Досъдебно производство № 848/2021 год. по описа на РУ - Лом.

С влязло в сила решение по НОХД № 352 от 2023 г. на РС-Лом, В. А. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.- за това, че на 28.09.2021 г., около 12.30 ч. в с. Смирненски, обл.

Монтана по ул. „Г. Трайков“ срещу дом № 22, с посока на движение към центьра на селото, управлявал МПС - влекач „Мерцедес“ прикачено полуремарке с per. ****, 2 собственост на фирма „Карголог“ ООД Ботевград, като нарущил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДВП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“; и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП „ При разминаване водачите на насрещно движещите се ППС са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние между ППС“, предприемайки маневра „завой вдясно“, загубил контрол над управлението на МПС-ТО и навлязъл в платното за насрещно движение, не оставил достатьчно странично разстояние и блъснал странично движещото се МПС – влекач Ивеко, управлявано от Г. М. Г. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на левия долен крайник, с което му причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и значителни имуществени вреди на влекач „Ивеко Магирус“ , собственост на „Доги ТРАНС“ ЕООД гр. Елхово.

След инцидента Г. М. Г. е транспортиран от екип на ФСМП в МБАЛ ,Д-р С.И.” АД, гр. Монтана. След извършените прегледи е поставена диагноза : фрактура на ляв глезен и разкъсно-контузна рана по предната страна на глезенната става с конквасирана мускулатура с размери около 16 см. Извършена е оперативна интервенция на левия глезен, след което ставата е имобилизирана с гипс. След проведеното оперативно и медикаментозно лечение, на 12.10.2021 год. е изписан от болничното заведение с назначено активно наблюдение, хигиенно диетичен режим, рехабилитационна програма и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Издаден му е болничен лист удостоверяващ период на неработоспособност за срок от 44 дни. Въпреки проведеното оперативно и медикаментозно лечение на левия глезен настьпва усложнение, а именно появил се оток, тежест и дискомфорт в левия крак, настьпили след травмата и оперативната интервенция.

При извършен преглед от съдов хирург, е поставена диагноза : лимфедема секундария пост травматика на ляв долен крайник с назначено активно наблюдение, хигиенно диетичен режим, рехабилитационна програма и продължаване на лечението в домащни условия при спазване на терапевтична схема. Издадени са му болнични листа удостоверяващи период на неработоспособност за срок от още 106 дни.

От заключението на приетата комплексна експертиза по делото се установяват вида и характера на травматичните увреди, периодът на възстановяване. Вещото лице сочи, че при преглед на 19.11.2025 г. е установен функционален дефицит на лявото ходило – невъзможност за повдигане на ходилото нагоре, както и ограничение на движенията при отпускането му надолу, 3 като увредите имат траен характер и са съпроводени със силни болки и затруднения в походката, свързани с ограничението в обема на движение на лявата глезенна става.

От същата експертиза в автотехническата й част се установява механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причините за това.

От показанията на свидетеля В. А., разпитан по делегация и участник в процесното ПТП,се установяват факти, свързани с време, място и начин на настъпване на произшествието и доколкото същите не са опровергани от останалите, събрани по делото доказателства, съдът ги възприема изцяло.

От показанията на свидетелката Г.С., които, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът не намира основание да не цени, се установяват търпените от ищеца негативни емоции, свързани както с болковите симптоми от травмата, така и при последвалата оперативна интервенция. Свидетелката установява и негативните изживявания, свързани с невъзможността да бъде пълноценен родител /не можел да играе с децата си/, както и с невъзможността на упражнява професията си /шофьор/. Твърди, че в момента ищецът бил добре, като нямал болки.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са:

1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на 4 наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите на деликтната отговорност. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обвързващото действие на влязлата в сила присъда на PC Лом по НОХД № 352/23г., се проявява по отношение на причинените на пострадалия в процесното ПТП травматични увреждания, противоправността на деянието и виновността на делинквента.

В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени / задължителна за съда сила на влязла в сила присъда, съгласно чл. 300 от ГПК / причинено на 28.09.2021 г. от В. А. - водач на застрахованото при ответника МПС, пътно-транспортно произшествие, при което същият, нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 от ЗДвП и чл. 44 от ЗДвП, като не е контролира непрекъснато управляваното от него ППС и не е осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване с другото ППС, управлявано от ищеца Г. Г., при което настъпва удар между двата автомобила, с което виновно причинил на ищеца, управлявал последния автомобил, телесни увреждания.

При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние /така заключенията на вещите лица и влязлата в сила присъда по чл. 300 от ГПК/.

Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.

Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането — имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени РОД, от които се установява, че извършените разходи за лечение на ищеца са в общ размер на 2 054.92 лева /1 050.66 евро. Доколкото същите са пряко свързани с проведеното от него лечение /така заключението на КСМЕАТ в медицинската част/, следва да бъдат присъдени изцяло.

Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази 5 изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.