Решение № 325 от 11.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. П., 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720104054 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от Е. И. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А. Д. – САК, срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с който е предявен главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане да бъде обявена нищожността на Договор за кредит № *** от 15.02.2023 г. поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане за прогласяване нищожността на клаузата предвижда заплащане на такса за разглеждане в размер на 445.13 лева от Договор за кредит № *** от 15.02.2023 г., поради противоречието й със закона, а именно разпоредбите на чл.10а, ал.2, вр. чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока за отговор ответника „***” ЕООД чрез ю.к. Х. са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове. В отговора са заявили, че не оспорват твърдението на ищцата, че между 1 страните е бил сключен процесния договор за кредит № *** от 15.02.2023 г.

По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответника „***” ЕООД са предявили и насрещни искове срещу Е. И. В., с които са поискали от съда да постанови решение, с което да осъди ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 1293.36 лева, представляваща главница по процесния договор за кредит - № *** от 15.02.2023 г. , сумата от 60.74 лева – възнаградителна лихва за периода от 17.07.2023 г. до 05.09.2023 г., сумата от 274.57 лева – обезщетение за забава за периода от 17.07.2023 г. до 11.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.

С определение № 3614 от 02.11.2023 г., съдът е приел за съвместно разглеждане предявения насрещен иск.

В срока за отговор по насрещния иск ищцата – ответник по насрещния иск не е подала отговор по предявения насрещен иск.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. З., моли съда да уважи предявения иск, като им се присъдят сторените разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове – първоначален и насрещен са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Що се касае до възраженията на ответника, че предявените от ищцата искове са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като ищцата не била упражнила правото си на отказ от договора за кредит в 14-дневен срок, и в тази връзка твърди, че е ползвала кредита без възражения, то съдът намира същите за неоснователни. Това е така защото По правило установителният иск за нищожност на договорни клаузи не се погасява по давност и служи за създаване на яснота и определеност в отношенията между страните по договора за кредит, в частност за установяване дали съответни договорни 2 клаузи са валидни и пораждат правно действие между същите страни, които в този случай следва да съобразяват процесуалното и извънпроцесуалното си поведение с произнасянето на съда по този въпрос, обективирано във влязъл в сила краен акт по същество на спора. Поради това за ищеца съществува правен интерес да предяви исковете по чл.26 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и съдът следва да се произнесе по същество на същите.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че между ищцата и „***” ЕООД е сключен от разстояние съгласно ЗПФУР Договор за кредит № *** от 15.02.2023 г., съгласно който „***” ЕООД е отпуснало на ищцата заем в размер на 1500.00 лева, който е следвало да бъде погасен на 24 месечни погасителни вноски, с падеж на първа вноска 17.03.2023 г., и падеж на последна погасителна вноска – 17.02.2025 г., при годишен процент на разходите (ГПР) от 56,30 %, и фиксиран годишен лихвен процент от 22,00 %, при договорно възнаграждение от 369.02 лева, и такса за разглеждане от 445.13 лева. При тези параметри на договора общото задължение по кредита възлиза на стойност от 2314.15 лева. Няма спор, че сумата от 1500.00 лева, е предоставена от „***” ЕООД, която сума ищцата е получила. При тези обстоятелства и следва да се приеме, че ответницата и „***” ЕООД са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение.

Видно от приложения по делото Договор за кредит, в него страните са уговорили, че кредитополучателя дължи на кредитодателя такса за разглеждане, която се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от ищцата с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за кредит. В договора е разяснено, че за да се избегнат всички съмнения, таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина, а в случаите, когато кредитополучателя избере плащането на договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

От приложеното Рамково споразумение за потребителски кредити № 3

880566298 от 15.02.2023 г., подписано между страните, се установява, че т.7.8.3 от същото страните уговорили задължение на клиента, последният да погасява получения кредит, включително главницата, лихви, такса за разглеждане, договорни възнаграждения и/или други такси (вкл. такси за допълнителни услуги), съгласно договореното в договора за кредит и съгласно Погасителния план. В т.8.4 от Рамковото споразумение е разяснено, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на Договор кредит или изменения на споразумението по т. 6.10 от Процедурата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

По предявените искове от ищцата:

Предявения от ищцата главен иск е с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане да бъде обявена нищожността на Договор за кредит № *** от 15.02.2023 г. поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане за прогласяване нищожността на клаузата предвижда заплащане на такса за разглеждане в размер на 445.13 лева от Договор за кредит № *** от 15.02.2023 г., поради противоречието й със закона, а именно разпоредбите на чл.10а, ал.2, вр. чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, на страните по договора.

В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати 4 стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит.

„Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.

1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От друга страна за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по тълк.д. № 1/201 3г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, а съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително 5 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В конкретния договор е посочен ГПР 56,30 %, като съдът намира, с така уговорения ГПР, се цели заобикаляне на законово предвидения максимален размер на ГПР съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Следователно лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50,00 % от взетата сума, а в случая ГПР е определен от кредитодателя на 56,30 %. Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В тази връзка съдът намира, че така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва", която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, а това от своя страна обуславя и нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение и липса на основание за дължимост на това вземане.

В отговора на исковата молба ответника изрично е заявил, че таксата за разглеждане била включена в ГПР, а по гореизложените съображения ГПР не бива да бъде формиран от сума за такса за разглеждане. Видно от приложеното Рамково споразумение, в т.8.9 от същото изрично е посочено, че първоначалният годишен процент на разходите включва общите разходи по Кредита за клиента, настоящи или бъдещи, (включително лихви, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане, договорна такса или такси от всякакъв вид), произтичащи от усвояването на кредита и представлява годишния процент на кредита (ГПР). При тези обстоятелства макар и формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не съответстват на изискуемото съдържание по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – договора да съдържа годишния 6 процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.