Решение № 43 от 25.02.2021, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. С. , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария А. Славчева

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500452 по описа за 2020 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 268 и следващите ГПК,във вр. с чл.124,ал.1 ГПК,във вр. с чл.54,ал.2 ЗКИР.

С решение №154 от 30.07.2020година, постановено по гр.д.

№216/2018година по описа на Д.ки районен съд е признато за установено по отношение на В.Д. П., ЕГН**********, че М.Д. П., ЕГН **********, към момента на одобряване на ЗРП на с.З.,Община Д.,със заповед №220/04.07.1990 година е собственик на поземлен имот с площ 75 кв.м(част от имот пл.№504 по плана от 1990 година, повдигната в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж. Т., сравнена с регулационния план 1960година, попада в парцел VІ-462,кв.25 –частта върху речното коритот.2,т.3,т.4,т.7,т.8,т.9,т.10,т.11 и т.12 с площ 34 кв.м),улична регулация между о.т.159 и т.159а-частта върху речното корито-т.1,т.2,т.12,т.13,т.14,т.15 и т.16 – площ 41 кв.м) при граници: от запад – река, от север- имот пл.№504(УПИ VІІ-503 и улична регулация, от изток – имот пл.№502 и от юг – улица,ведно с построената в имота двуетажна масивна стопанска сграда, със застроена площ 1

52 кв.м, като при одобряване на плана е допусната кадастрална грешка и този имот неправилно е заснет спорният участък, като част от поземлен имот с пл.

№504,кв.44, както и погрешно е заснета границата между имоти пл.№502 и пл.№504,като в плана от 1990 година не е нанесена като самостоятелен обект - двуетажна полумасивна сграда №1( комбинирана скица на вещото лице),със застроена площ 52 км., като скицата на вещото лице инж.Т. е приета за неразделна част от решението.

На основание чл.115,ал.2 ЗС е определен шест месечен срок от влизане в сила на решението, в който ищецът М.Д. П. да извърши отбелязването му в Агенция по вписванията-Д. с представен препис от решението при указване последиците от невписването на решението в този срок - исковата молба губи действието си.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск в останалата част за разликата над уважената част до претендираните 76 кв.м и за двуетажна масивна стопанска сграда със застроена площ 55.50кв.м,като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е отхвърлен предявеният насрещен иск от В.Д.

П.,против М.Д. П. за признаване за установено по отношение ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение на имот с площ 76 кв.м., представляващи част от парцела му от югозапад, пл.№504,кв.44, образуващ УПИ-V-504,кв.44, целият с площ 695 кв.м при граници от изток – улица и имот пл.№502, участващ в УПИ VІІ-502, запад-река, север имот пл.

№505,образуващ УПИ ІV-505, юг-имот пл.№503, образуващ УПИ VІІІ-503, като неоснователен и недоказан и са присъдени направените разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт в частта, с която е уважен предявеният от ищеца установителен иск и в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя-ответник в първоинстанционното производство насрещен иск е останал В.Д. П..

С въззивна жалба В.Д. П., депозирана чрез пълномощника му адв.

Е.М. излага пространни оплаквания за процесуална недопустимост на атакувания съдебен акт, постановен по нередовна искова молба, разгледана 2 без участието на съпрузите на страните по делото по предявеният установителен иск и насрещната искова молба.

На следващо място се развива оплакване,че съдът е признал ищеца на непосочено от него придобивно основание - давностно владение. Поддържа и оплакване,че е налице втори отделен петитум за погрешно заснемане границата между два имота,обоснован с решение №162/22.02.2019година на ВКС, по гр.д.№4699/2018година Іг.о. Твърди,че предявеният от жалбоподателя кумулативно отрицателен иск е недопустим,поради липса на интерес.

Направено е и оплакване, че иска с правно основание чл.54,ал.2във вр. с ал.1 ЗКИР се предхожда от задължително провеждане административна процедура и районен съд не е съобразил,че правото на собственост се установява към настоящия момент, а не към минал момент.

На следващо място се твърди,че спорните 76 кв.м не са част от имот №462,тъй като се касае за придаваеми части от улична регулация общинска собственост, с което се обосновава оплакването,че не е налице завладяване при условията на чл.33,ал.2 ЗТСУ(отм). и изграждане посочената сграда през 1986-1987година.

Поддържа също така, че неправилно е отхвърлен предявеният от жалбоподателя насрещен иск, тъй като от 1990 година до образуване настоящето дело никой от собствениците,участващи в образуване имот пл.

№504 (негова собственост) не е оспорвал собствеността, тъй като със знанието на М. П., без противопоставянето му ищецът по насрещната искова молба владее и продължава да владее за себе си имота, необезпокоявано от 1990 година, съгласно волята на техния баща. Претендират се направените разноски по делото.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Д. П., депозиран чрез пълномощника му адв.Д.К. Поддържа се становище за неоснователност на жалбата, с доводи, че решението е процесуално допустимо, постановено по редовна искова молба, основателен и доказан иск, излагайки пространни съображения.

Предлага окръжният съд да потвърди решението в атакуваните части, като 3 законосъобразно постановено.

В съдебно заседание жалбоподателят В. П. лично и чрез пълномощника си адв.Лилян С. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и излага пространни оплаквания за неоснователност на предявеният иск. В дадения от съда срок представя подробна писмена защита в подкрепа на изложеното в хода на разглеждане делото.

Въззиваемият М. П. се явява лично и чрез пълномощника си адв.Д.К.който поддържа становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. В дадения от съда срок представя писмена защита, в която поддържа неоснователност на жалбата и излага съображения в подкрепа на поддържаната позиция в хода на делото.

Окръжният съд, след като взе в предвид направените в жалбата оплаквания, писмения отговор, становището на страните и пълномощниците им в съдебно заседание,извърши проверка на обжалвания съдебен акт, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – ответник и ищец по предявения насрещен иск в първоинстанционното производство, в законово установения срок по чл.259ал.І от ГПК, при наличие на правен интерес от обжалване, отговаряща на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което е редовна, допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира,че обжалваното решение е валидно,а в обжалваната му част и допустимо.

Неоснователно е направеното с въззивната жалба оплакване за процесуална недопустимост на атакувания съдебен акт, обоснован с твърдението,че съдът е разгледал делото евентуално без участието съпрузите на страните по делото.

С ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГК, ВКС е обобщена съдебната практика по въпроса за другарството на съпрузите по дела за собственост относно имоти - съпружеска имуществена общност.

4

Прието е, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими (по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата), но не и задължителни другари. Законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация - липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези искове, естеството на спора също не налага задължителното участие на съпрузите, независимо дали участват като активна или като пасивна страна, като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост.

Предявяването на искове за собственост, респективно отговарянето по тях, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност не е действие на разпореждане, а само на управление в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените последващи решения по чл. 290 ГПК - № 123/18.12.2017 г. по гр. д. № 594/2017 г., ІІ г. о., № 149/22.12.2017 г. по гр. д. № 1539/2015 г., ІІ г. о., № 131/10.01.2018 г. по гр. д.№ 3538/2016 г., ІІ г. о.

Всеки от съпрузите има право сам да извършва процесуални действия относно общото право, насочени към неговата защита. Защитата срещу неблагоприятното му засягане в резултат на процесуалните действия на единия съпруг по дело за собственост и силата на пресъдено нещо, от която ще бъде обвързан неучаствалият по делото съпруг е обезпечена чрез възможността последният да иска отмяна на основание чл. 304 ГПК.

Следователно предвид константната практика оплакването на жалбоподателя относно наличието на задължително необходимо другарство по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от и срещу единия съпруг относно права върху имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, с оглед наведеното придобивно основание и оплакването за недопустимостта на първоинстанционния съдебен акт са в противоречие с разрешенията на посоченото ТР № 3/2016 г., ОСГК, ВКС. В случая не е налице необходимост от изследване обстоятелството дали страните са били в брак, съответно конституирането и участието като ответник по иска на съпругата на ответника и ищеца по делото, тъй като съпрузите са необходими, но не са задължителни другари по установителния иск за собственост, съвместното им 5 участие не е условие за допустимост на процеса, както и на постановения съдебен акт. Противното би довело до недопустимо ограничаване на правото на иск на основание, което законът не предвижда.

Неоснователни са и оплакванията, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, която районен съд е следвало да остави без движение. Настоящият състав не споделя поддържаното от жалбоподателя, че в исковата молба не е конкретизирано придобивното основание,въз основа на което ищецът владее имота,тъй като са изложени фактически твърдения,че М. П. е собственик на поземлен имот с пл.№462,кв.25 по плана на с.З., одобрен със заповед №472 от 16.05.1960 година, който владее от 1971 година и за който има издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност №60,т.1,н.д.№87/1982година по описа на Районен съд Д.

Не е посочен и грешен петитум на исковата молба, но е основателно оплакването в жалбата, че е предявен едновременно положителен и отрицателен установителен иск. Според т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия 6 имот (Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК , както и Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. ). Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.