Решение № 293 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502689 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Й. Г. ЕГН **********, срещу Решение №**********г. по гр. д. №6609/2024г. на ВРС, 51 състав, с което са отхвърлени исковете на Г. Й. Г. за осъждане на ответника Д. И. Й. с ЕГН**********, да му плати следните суми на следните основания:

- сумата от 7500 евро, частичен иск от общо 30000 евро, която сума представлява втория размер на заплатеното капаро по предварителен договор от 09.12.2021 г. за покупко-продажба, сключен между страните за апартамент № 17 на седми етаж и за гараж №5, които е следвало да бъдат построени в сграда в дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *9********* по КК на гр. Варна, с.о. „С.“, дължима поради неизпълнение от страна на ответника, на осн. чл.93, ал.2 от ЗЗД;

- сумата 7500 евро, частичен иск от общо 30000 евро, която сума представлява неустойка по чл.7 от предварителен договор от 09.12.2021 г. за покупко-продажба, сключен между страните за апартамент №17 на 7 етаж и Гараж №5, които е следвало да бъдат построени в сграда в дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *9********* по КК на гр. Варна, с.о.

„С.“, дължима поради неизпълнение от страна на ответника, на осн. чл.92 от 1

ЗЗД;

- сумата от 5000 евро, частичен иск от общо 20000 евро, която сума представлява пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена сигурна печалба от ищеца от продажбата на апартамент № 17 на седми етаж, находящ се в сграда в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *9********* по КК на гр. Варна, с.о. „С.“ към момента на подаване на исковата молба – 12.04.2024г., дължима поради неизпълнение от страна на ответника, на осн. чл.82 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Невъзможността на ищеца-купувач по предварителния договор да заплати втората вноска от общо 32 000 евро на ответника-продавач се дължи на това, че последният е закрил сметката си, която е била вписана в договора, без да уведоми Г. Г., като така е осуетил възможността Г. да преведе сумата. Липсва обсъждане от ВРС както на тези факти, така и на приложението на чл.12 и чл.63, ал.1 от ЗЗД във връзка с тях.

От мотивите на обжалваното решение не става ясно как съдът е приел ищеца за неизправен, а ответника – за изправна страна по сделката. В случая носимостта на паричното задължение не е от значение, тъй като самият бъдещ продавач не е спазил договорения начин, по който да получи втората вноска.

Отделно банките отказват откриване на сметки на трети лица, а заедно с това ответникът не е дал на ищеца срок да изпълни по чл.87, ал.1 от ЗЗД. От значение за случая е и че изявлението на Д. Й. за разваляне на договора е било направено на 03.04.2024г., след като той вече е бил апортирал апартамента в капитала на дружеството му „Н.е.“ и след като то е било продало жилището на трето лице на 01.04.2024г. Неправилни са изводите на ВРС, че чл.7 от предварителния договор не съдържал неустоечна клауза и че не се следвало на ищеца обезщетението за пропуснати ползи. По същество моли за отмяна на решението, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. поддържа доводите и исканията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея, като взема отношение по основните въззивни оплаквания. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага аргументи. Поддържа позицията си пред ВРС за недоказаност на предпоставките на предявените искове. Акцентира върху това, че не ответникът е върнал получената втора вноска от 32 000 евро, а ищецът не я е заплатил надлежно съобразно договора и ЗЗД. В чл.7 от предварителния договор не е била уговорена неустойка, а само вземане по чл.93, ал.2 от ЗЗД.

Не се дължи обезщетение за пропуснати ползи при липсата на неизпълнение от ответника. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС; в о.с.з. не се явява, не се представлява.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият 2 съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Предявени са искове на Г. Й. Г., ЕГН**********, за осъждане на ответника Д. И. Й. с ЕГН**********, да му запати следните суми на следните основания:

- сумата от 7500 евро, частичен иск от общо 30000 евро, която сума представлява втория размер на заплатеното капаро по предварителен договор от 09.12.2021 г. за покупко-продажба, сключен между страните за апартамент № 17 на седми етаж и за гараж №5, които е следвало да бъдат построени в сграда в дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *9********* по КК на гр. Варна, с.о. „С.“, дължима поради неизпълнение от страна на ответника, на осн. чл.93, ал.2 от ЗЗД;

- сумата 7500 евро, частичен иск от общо 30000 евро, която сума представлява неустойка по чл.7 от предварителен договор от 09.12.2021 г. за покупко-продажба, сключен между страните за апартамент №17 на 7 етаж и Гараж №5, които е следвало да бъдат построени в сграда в дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *9********* по КК на гр. Варна, с.о.

„С.“, дължима поради неизпълнение от страна на ответника, на осн. чл.92 от ЗЗД;

- сумата от 5000 евро, частичен иск от общо 20000 евро, която сума представлява пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена сигурна печалба от ищеца от продажбата на апартамент № 17 на седми етаж, находящ се в сграда в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *9********* по КК на гр. Варна, с.о. „С.“ към момента на подаване на исковата молба – 12.04.2024г., дължима поради неизпълнение от страна на ответника, на осн. чл.82 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на предварителен договор от 09.12.2021г. ответникът Д. Й. се задължил да сключи с Г. Г. договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти: а) апартамент №17 (седемнадесет) на 7 (седми) етаж, в сграда със смесено предназначие, със застроена площ 61.60 (шестдесет и един цяло и шестдесет стотни) кв. м., заедно с 1.6063% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 13.29 кв. м. идеални части от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *9********* по КК на гр. Варна, с.о. „С.“; б) гараж №5 (пет) в сутерена на сграда със смесено предназначие, със застроена площ 18.58 (осемнадесет цяло и петдесет и осем стотни) кв. м., заедно с маневрена площ от 9.59 (девет цяло петдесет и девет стотни) кв. м., както и 0.5705% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 5.88 кв. м. идеални части от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *9********* по КК на гр. Варна, с.о. „С.“.

Продажната цена е била както следва: за апартамента - 68 350 евро, а за гаража - 10 000 евро, като плащането й е било уговорено така: задатък/капаро в размер на 30 000 евро в тридневния срок след подписване на 3 предварителния договор - на 10.12.2021г.; втора вноска от 32 000.00 евро в срок от 45 работни дни след издаване на Акт обр.14 на сградата; 8 175 евро – до пет работни дни от издаване на Акт обр.15 на сградата; 8 175 евро – в деня на сключване на окончателния договор.

В изпълнение на договора ищецът е заплатил на 10.12.2021г. капарото по предварителния договор с банков превод. Акт образец 14 за сградата е бил издаден на 21.04.2023г. Втората вноска от общо 32 000.00 евро ищецът платил с два превода на 08.06.2023г., както следва: 7 000 евро – лично от Г. и още 25 000 евро чрез майката на ищеца Л. Й.а.

Неочаквано на 13.06.2023г. ответникът върнал на ищеца преведената от него на 08.06.2023 г. по банкова сметка втора вноска. След обаждане от ищеца до ответника последния му обяснил, че това се налагало с цел намаляване на ДДС, а купувачът да ги заплатял отново при изповядване на продажбата пред нотариус. Майката на ищеца също говорила с ответника и той и казал същото.

Ищецът направил проверка в СлВп и открил, че на 18.01.2024 г. ответникът е апортирал имотите, предмет на предварителния договор, в увеличение на капитала на „Н.е." ЕООД, чийто собственик и управител е самият той. А на 01.04.2024г. апартаментът, предмет на бъдещата продажба в полза на ищеца, бил продаден от „Н.е.“ ЕООД на трето лице. Отделно при проверка на банковата си сметка ищецът установил, че ответникът му е върнал обратно на 01.04.2024 г. и платения от него задатък без да го уведоми.

Предвид горното твърди, че е налице недобросъвестното поведение на ответника и неизпълнение от него на договорните му задължения към ищеца, поради което с исковата молба ищецът прекратява предварителния договор.

По същите причини ответникът дължи да заплати на ищеца втория размер на задатъка и заедно с това неустойка по чл.7 от договора в предявените размери.

Дължи още и обезщетение за пропуснати ползи от получаването от ищеца на разликата в цената на апартамента към очаквания момент на сключване на окончателния договор и към момента на делото.

По същество моли за уважаване на исковете в предявените им размери, както и за присъждане на съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа исковете си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не оспорва, че: 1/ страните са сключили предварителен договор на 09.12.2021г. с предмет и цена, посочени от ищеца; 2/ капарото от 30 000 евро е било платено на ответника на 10.12.2021г.; 3/ апартаментът и гаражът, предмет на договора, са били внесени като непарична вноска в капитала на „Н.е.“ ЕООД – дружество на Д. Й.; 4/ капарото било върнато на 01.04.2024г. на ищеца; 5/ на същия ден жилището и гаражът били продадени на турски гражданин.

Оспорва обаче основателността на иска със следните твърдения и доводи:

Г. Г. не е превел втората вноска от 32 000 евро и така Д. Й. не му е връщал сумата. Тази неизправност на бъдещия купувач е станала причина след година изчакване обектите да бъдат продадени на трето лице. На 03.04.2024г. бъдящият продавач изпратил известие до г-н Г. за разваляне на договора, поради неплащането на втората вноска. Адресатът не бил намерен 4 на адреса , посочен в договора и предизвестието за разваляне жило върнато на 24.04.2024г. Ответникът оспорва и ищецът да е претърпял някакви вреди.

Въпреки неправомерното си поведение той е получил обратно каквото е платил по предварителния договор. В чл.7 от последния не е била уговорена неустойка, а било посочено, че капарото се връща в двоен размер. Ищецът можел да търси вреди, надхвърлящи капарото, само когато докаже, че те са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на другата страна по договора, каквото няма. Отделно ако имало щета относно цената на жилището тя била за продавача.

По същество моли за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори и се потвърждава от приетия предварителен договор от 09.12.2021г., че с него страните по делото са се задължили да сключат договор за покупко-продажба, по силата на който Д. Й. да продаде на Г. Г. правото на собственост върху следните имоти: 1/ апартамент №17 (седемнадесет) на 7 (седми) етаж, в сграда със смесено предназначие, със застроена площ 61.60 (шестдесет и един цяло и шестдесет стотни) кв. м., заедно с 1.6063% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 13.29 кв. м. идеални части от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *9********* по КК на гр. Варна, с.о. „С.“; 1/ гараж №5 (пет) в сутерена на сграда със смесено предназначие, със застроена площ 18.58 (осемнадесет цяло и петдесет и осем стотни) кв. м., заедно с маневрена площ от 9.59 (девет цяло петдесет и девет стотни) кв. м., както и 0.5705% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 5.88 кв. м. идеални части от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *9********* по КК на гр. Варна, с.о. „С.“.