Решение № 13 от 09.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за възобновяване № 20235000600488 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане от и.ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД №332/2023 г. по описа на ОС-Хасково, на основание чл. 422, ал. 1 т. 5 от НПК.

Формулирани са оплаквания за съществени нарушения на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се неизпълнение от въззивния съд на изискването на чл. 14 от НПК, довело и до неправилно приложение на материалния закон с формирания извод разследваното по делото повреждане на чужда движима вещ да е извършено по непредпазливост, а правната квалификация на извършеното да е по 216, ал. 6 вр. ал. 1 от НК. Сочи се още отсъствието на мотиви във въззивното решение относно приетата форма на вина- непредпазливост, а не на отстояваната от протестиралия прокурор- евентуален умисъл. Отправилият искането за възобновяване на делото счита, че изложените от въззивния съд доводи за отхвърляне на протеста са противоречиви. Иска се възобновяване на въззивното производство, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Хасково.

1

В съдебно заседание пред настоящия съд прокурорът от АП-Пловдив поддържа искането и изразява становище за основателност.

Упълномощеният защитник адв.Д. Я., изразява подробно аргументирано становище за неоснователност на направеното искане.

Оправданият подсъдим К. Д. не се явява пред настоящия съд, редовно призован. Не е изразил становище по основателността на искането.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното:

С Присъда № 8/07.02.2023 г., постановена по н. о. х. д. № 233/2022 г. по описа на РС Харманли е признал подсъдимия К. Н. Д. за невиновен в това, че на 17.ІV.2021г. на автобусна спирка в с. *, общ.*, обл.* противозаконно повредил (чрез удари с ръце) чужда движима вещ - автобус марка „*“ с регистрационен номер *, собственост на „*“ ЕООД гр. *, представлявано от управителя Г. П. Д. от гр. *, като причинените щети (счупено предно панорамно стъкло) са на стойност 2 400 лв., поради което и на основание чл.

304 от Наказателно процесуален кодекс го оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Присъдата е била подложена на въззивен контрол, по протест от прокурора. В протеста и допълнението към него е отстоявана позиция, че съдебният акт не кореспондира на събраните в хода на наказателното производство доказателства, които по несъмнен начин доказват повдигнатото обвинение. Отправено е било оплакване за нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на съда чрез игнориране на установени факти, за едностранчивост и непълнота на доказателствения анализ. Основните упреци към първостепенния съд са били относно приетата форма на вина при реализиране на процесното деяниенепредпазливост, което е рефлектирало върху правната квалификация на извършеното и възможността да бъде постановена осъдителна присъда.

Прокурорът е поискал отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 НК.

2

С Решение № 145/ 21.07.2023 г., постановено по ВНОХД №332/2023 г. по описа на ОС-Хасково, присъда № 8 от 07.02.2023г. по НОХД № 233/2022г. по описа на Районен съд – Харманли е била потвърдена.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като от него се извеждат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал.1, т. 5 вр. с чл. 348 от НПК.

Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО.

При проверката на атакувания съдебен акт настоящият съд се съгласява с изтъкнатите оплаквания за допуснати във въззивното производство съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от |НПК.

Изложени са аргументи в сезиращото настоящата инстанция искане за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.

1, т. 2 от НПК, съдържащи претенция за нарушение от въззивния съд на чл.

339, ал. 2 от НПК. Отправен е упрек към съдържанието на постановеното решение, в която връзка се поддържат доводи, че втората инстанция не е обсъдила задълбочено и в пълнота изложените от прокурора доводи срещу атакуваната присъда и не им е дала убедителен отговор.

Възраженията не са лишени от основание. В съдебната практика последователно е изразявано принципното разбиране, че въззивното решение, доколкото въззивният съд е втора инстанция по фактите и правото, следва да съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, преценка за допустимост, достоверност и относимост на доказателствените материали, въз основа на които се правят фактическите изводи, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. В конкретното производство се установява, че извършената от въззивния съд процесуална дейност е дистанцирана от стандартите за предмет и предели на въззивната проверка и за изискуемото се съдържание на решението, в което се обективира крайният й резултат. От съдържанието на въззивното решение, законосъобразността на което се оспорва, е видно възпроизвеждане на фактическите и правни изводи на първата инстанция- допустим подход, след като въззивният съд ги приема за установени. В решението обаче не присъства дължимия съобр. чл. 314 от НПК въззивен доказателствен и правен преглед, отсъства и аргументиран отговор на отправените срещу първоинстанционния акт възражения.

В протеста и допълнението към него срещу постановената от първостепенния съд оправдателна присъда е било заявено оплакване за 3 нарушаване на принципите на наказателния процес, установени в чл.14 и чл.

107,ал.3 и ал.5 от НПК- едностранчивост и непълнота на доказателствата, превратното им тълкуване и игнориране на съдържащи се в тях факти. Това възражение не е получило адекватен отговор. Видно е от съдържанието на Решение № 145/21.07.2023г., постановено по ВНОХД №332/2023 г. по описа на ХОС, че окръжният съд се е съгласил с възприетата от първостепенния фактическа установеност на деянието. Обсъждане на доказателствените източници и изводимите от тях факти отсъства във въззивния съдебен акт подход, използван и от първостепенния съд, срещу който прокурорът е възразил в протеста и допълнението към него.

Основателно е възражението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и поради противоречие в мотивите на въззивното решение относно основен подлежащ на изясняване по делото факт- от кого и с какви действия съдът приема да е реализирано повреждането на чуждата за оправдания подсъдим вещ. От една страна въззивният съд се е съгласил изцяло с приетата от районния съд фактическа обстановка, вкл. в частта, че свидетели, пътуващи в автобуса, са възприели и ударите на подсъдимия по стъклото, и спукването му под въздействие на тези действия-страница 3 от решението. На стр. 4 от същото решение са изложени съображения за нанесен от подсъдимия по делото удар върху повредената вещ, но липса на доказателства, формиращи извод кога точно и как е било реализирано спукването на стъклото на автобуса- неизвършен оглед на МПС, неустановяване кога и как то е било демонтирано и съхранявано. Така, вместо да отговори на отправените в протеста възражения касателно неизпълнение от първостепенния съд на вменените му задължения по чл. 14 и чл. 107,ал.3 и ал.5 от НПК, въззивният съд е формирал противоречие в мотивите за този основен факт. Това препятства възможността да се установи действителната воля на съда по фактите на обвинението и тяхната правна оценка, както и да се проследи начина на формиране на вътрешното му убеждение.

Следва да се констатира още превратно тълкуване на съдържимото в доказателствени източници при формиране от въззивната инстанция на извода за недоказаност подсъдимият да е допринесъл с действията си за повреждането на стъклото на автобуса. Твърдения за причинно- следствена връзка между поведението на подсъдимия Д. и повреждането на инкриминираната вещ се съдържат в показанията на свидетели- очевидци, които въззивният съд формално е ценил. Възможността стъклото да е увредено по описания от тях способ (от удари на подсъдимия), е приета и от експертите, изследвали същия факт, чието заключение също е възприето от съда.

4

Формалният подход на въззивния съд при обсъждане на направените пред него възражения се извежда от декларативно заявеното, че „на практика спор по фактите между страните в производството няма“. Това не съответства на отправените възражения в процесуалния документ, поставил началото на въззивното производство- протеста на прокурора, в допълнението към него, в изразеното пред съда от представителя на въззивната прокуратура. Спор по фактите е бил налице. Въззивният съд е бил сезиран и с оплакване по основен фактически въпрос по делото- формата на вината в процесното деяние. Формата на вината, изводима от обективирани промени на реалната действителност, е подлежащ на установяване факт, а не правна конструкция. В частност - вината, макар да е съвкупност от психически моменти, които отразяват субективното отношение на дееца към извършваното деяние и неговите общественоопасни последици, е част от субективната реалност, проявена в психическата сфера на дееца. Този факт подлежи на установяване чрез доказване, както всички други фактически констатации. Ето защо въззивната инстанция е следвало да даде убедителен отговор защо приема за неоснователно възражението, че деянието е извършено при форма на вина евентуален умисъл, а не непредпазливост.

Действителната воля на съда в тази насока не би могла да бъде изведена от мотивите на решението, доколкото липсва изложение на каквито и да е факти, приети от въззивната инстанция, сочещи на това, че съставът е приел фактическа обстановка, включваща действия на подсъдимия, които да съотвестват на формата на вината, очертана в чл. 11, ал. 3 от НК, а е отхвърлил възражението на прокурора, че деянието е реализирано при евентуален умисъл.

Приетото е от въззивния съд, че в описаната ситуация оправдания подсъдим К. Д. е демонстрирал „едно нехайно поведение …., без да държи сметка за каквито и да е общественоопасни последици“, „небрежно е подходил към предното стъкло на автобуса, което би трябвало да е устойчиво на удари“. Следва да се констатира, че : 1. Последното обстоятелство е в противоречие с ценените от съда заключения на изготвените по дело експертизи- основна и допълнителна. Според експертите увреждането на челно стъкло на автобуса по начина, възпроизведен от свидетелите(и залегнал в обвинителната теза), е възможно. 2. Изложените от 5 окръжния съд съображения не очертават по разбираем начин защо приема действията да са реализирани при условията на чл. 11, ал. 3, а не на чл.11, ал.2, предл. 2 от НК.

Така изготвено въззивното решение не отговаря на изискването на чл.

339, ал. 2 от НПК. Предвиденото в сочения текст задължение за мотивиране на въззивния съдебен акт гарантира, от една страна, възможността на страните в процеса да узнаят и проследят начина на формиране на съдебната теза, по силата на която аргументите им не са били уважени, а от друга е и израз на задължението на въззивния съд да провери изцяло законосъобразността на първоинстанционната присъда.

Налице е предвиденото в чл. 422, ал.1, т. 5 вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК основание за възобновяване на производството. Посочените процесуални недостатъци на въззивния съдебен акт са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Те са основания за възобновяване на производството по делото, отмяна на въззивното решение по него и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд. Основателността на заявеното основание за възобновяване на делото поради нарушение и по чл.