Решение № 805 от 11.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502090 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 12.05.25г. /с участието на секретаря Георгиева/ въззивно гражданско дело № 2090/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-18 състав от 18.04.24г. по г.д. № 12801/21г. е отхвърлен изцяло иск по чл. 153 от ЗОНПИ на КОНПИ против С. Н., К. П., Н. П., А. П., З. П..

Решението на СГС се обжалва от КОНПИ /изцяло/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът поддържа, че визираните в ЗОНПИ предпоставки са налице и поради това претендира да бъдат отнети /от патримониума на ответниците в полза на Държавата/ имуществени активи /конкретизирани подробно в диспозитива на обжалваното решение/.

Жалбата е неоснователна /искът е неоснователен; първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдържанието на доказателствения материал и съдебната практика; в това число - конкретно цитираните от СГС актове на касационния съд; в това число и с принципните постановки поТР № 4 от 23г. на ВКС/.

Крайният извод на първоинстанционния съдия /че в процесната хипотеза не се констатира наличие на императивно изискуемото от закона „значително несъответствие“ – по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/ се явява направен /и надлежно обоснован/ след конкретно и подробно обсъждане на всички доказателства /писмени и експертни – преценени във взаимната им връзка и в съвкупност/ и при съобразяване на съдебната практика /на ВКС/, съгласно която: в хипотеза, когато се констатира отрицателен „нетен доход“ /или отрицателна наличност на разполагаеми парични средства/ не може /е недопустимо/ да бъде направена негативна /по смисъла на пар. 1, т. 3 във връзка с т. 4 във връзка с т. 8 във връзка с т. 9 от ДР на ЗОНПИ/ за ответниците калкулация. Именно такава е настоящата хипотеза: събраният по делото експертен доказателствен материал обосновава извод /от математическо-изчислителна гледна точка/ за наличие на точно такъв доход – с 1 отрицателен знак. Посоченото обстоятелство съставлява принципна пречка /съобразно постановките на съдебната практика на касационния съд – цитирана конкретно от СГС/ да бъде постановен позитивен за ищеца съдебен акт.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на първоинстанционния съдия /в горната насока/.

В допълнение /принципно/:

Производството по ЗОНПИ има за предназначение /такава е заложената в закона крайна цел; такъв е предметния обхват на този нормативен акт/ да бъде осъществена /наложена/ имуществена санкция /да бъде реализирана имуществена отговорност/ спрямо ответниците. Принципна правна /и житейска/ постановка е, че санкция може /е допустимо/ да бъде наложена /отговорност може да бъде търсена/ само при наличие на реално /действително/ осъществена /и надлежно доказана/ противоправна /в най-широкия смисъл на това понятие/ дейност. Единствено в такава хипотеза /където поведението на съответния правен субект се явява по дефиниция – противоречащо на закона, на моралните и етични норми, недобросъвестно, злонамерено и т.н./ държавната репресия /съизмеряваща се с някакъв вид санкция/ може да бъде приета за /окачествена като/ оправдана /и в правен, и в житейски аспект/. Недопустимо е /а точно такава логика е вплетена в духа на специалния закон/ противоправност да бъде презумирана. Нито един друг нормативен акт не установява такъв правен ефект – всяка една законова санкция и отговорност /наказателна, административно-наказателна, гражданска, дисципЛ.рна/ предполага /изисква императивно/ някакъв вид незаконно /противоправно/ поведение /неизпълнение на конкретна правна повеля, договорна неизправност и т.н./.

Пряко потвърждение на горните изводи е институтът на „конфискацията“, който е регламентиран в НК. Специалният закон на практика „копира“ изцяло този институт, изключвайки обаче изискването за наличие на престъпно деяние, за наличие на противоправност /в широкия смисъл на това понятие/ и точно това изключение /съобразно изложеното по-горе/ е недопустимо.

Потвърждение на същите изводи са и постановките по ТР № 7 от 14г. на ВКС.

Последните следва да бъдат съобразени и в настоящата хипотеза: от една страна - предвид принципното им естество /макар да са били приети в контекста на предходна законодателна регламентация/; от друга страна – предвид обстоятелството, че кореспондират и с най-новата /актуална/ практика на ВКС, която се съотнася пряко /макар да се отклонява от редакцията на сега действащия специален закон/ към постановките /отново принципни/ от практиката на ЕСПЧ.

Изложеното обосновава извод, че липсата на постановена /и влязла в сила/ осъдителна присъда съставлява принципна пречка за реализиране на процесната /заявената/ имуществена отговорност /за налагане на процесната санкция – конфискация/. Особено като се има предвид и това, че в случая сочената от ищеца престъпна дейност не се съсредоточава в правната сфера на ответниците, а в тази на техния наследодател.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде потвърдено /в това число и в частта, с която ищецът е осъден да плати в полза на СГС държавна такса; в тази част диспозитивът на съдебния кат кореспондира пряко с изричното правило на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ/.

Предвид изхода на спора пред САС в полза на процесуалния представител на ответниците /адв. В. Б./ следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.

Другите ответници в процеса /съответно и процесуалният им представител/ не претендират съдебни разноски /и адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА/.

Съдът,

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-18 състав от 18.04.24г. по г.д. № 12801/21г.

ОСЪЖДА КОНПИ да плати на адвокат В. Б. 1 000 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3