Решение № 90 от 19.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901129 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът ОБЩИНА С. посочва, че на 02.01.2014г.

Община С. като наемодател е сключила с ответното дружество договор № 449 за наем на земеделска земя с предмет на дейност, подробно описан в самия договор за месечна наемна цена в размер общо на 2 498,78 лв.

Сочи се, че със споразумение от 10.11.2017г. между двете страни по договора, същият е прекратен по взаимно съгласие. Въпреки това, обаче, е останало непогасено задължение по договора на ответното дружество към Община С. на обща стойност от 37 481,70лв., което съставлява неплатени наемни вноски, считано от 01.08.2016 г. до прекратяване на договора на 10.11.2017 г.

Ищецът посочва, че на 21.02.2019г. управителят на ответното дружество П.П. е получил на ръка срещу подпис писмо от Кмета на Община С., в което е уведомен, че дължи към онзи момент сумата от 44 978,04лв., като това е главницата със съответната мораторна лихва. По електронен път, със свое писмо на 01.03.2019г. П. е уведомил Кмета на Община С., че е внесъл по сметка на общината 10000лв. и е помолил да изплати останалата сума до края на март 2019г. на три вноски по 10 000лв. и една от 4 978,04лв. По този начин той е признал задължението си към Община С., още повече, че наистина с платежно нареждане от 01.03.2019г. е престирал сумата от 10 000лв. по сметка на Община С.. Но от този момент насетне той не е изплатил нито стотинка, което е наложило Кметът на Община С. да му напомни, че дължи остатъка от парите с покана, която е изпратена до управителя на ответното дружество с обратна разписка от 02.08.2019г. Тъй като останали неплатени суми, ищецът започнал производство по чл.417 от ГПК, по което е образувано 1 ч.гр.д. № 467/2020г. по описа на Районен съд Г., по е издадена заповед за изпълнение №260078/08.12.2020г. Сумата, за която са издадени изпълнителните книжа по ч.гр.д. № 467/2020г. на Районен съд Г. в полза на Община С. срещу е главница от 37 481,70лв и мораторна лихва от 13663,68лв.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че „И.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г. ЖК *** ЕИК ***, представлявано от управителя си П.К. П. дължи на Община С. с адрес площад *** ЕИК *** главница в размер на 37481,70лв. /тридесет и седем хиляди четиристотин осемдесет и един лева и седемдесет стотинки/, представляваща неплатени вноски за наем от 01.08.2016г. до 10.11.2017г. по договор за наем на земеделски земи № 449 от 02.01.2014г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 13 663,68лв. /тринадесет хиляди шестстотин шестдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ за периода от 01.08.2016г. до 12.11.2020г., като за сумите е издадена заповед за изпълнение №260078/08.12.2020 г. по ч.гр.д.

№467/2020г. по описа на Районен съд Г., видно от приложения изпълнителен лист, издаден на същата дата, по същото частно гражданско производство на Районен съд Г..

Моли съда да осъди ответника да плати всички разноски - както по заповедното производство, така и по настоящето исково производство.

В законоустановения срок ответникът „И.” ЕООД е депозирал писмен отговор по предявения иск, с който изразява становище, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен, както и че липсват доказателства за кои точно периодични плащания претендира ищецът по отношение на главница и лихва за забава.

Не оспорва, че между страните е налице сключен описания Договор за наем на земеделски земи под № 479/02.01.2014г. Сочи, че уговореното с договора месечно наемно плащане е в размер на 2 498,78 лева без ДДС, платимо до 30-то число на текущия месец в касата на общината или по банков път. Срокът на договора е за 10 години, считано от 02.01.2014г.

Ответникът посочва, че със споразумение от 10.11.2017г. договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие на страните и от тази дата имотът е престанал да се ползва от страна на дружеството “И.” ЕООД гр.Г., като за месец ноември 2017г. е начислена месечна наемна цена за един месец, видно от приложената по делото справка - 2498,78 лева, макар че имотът е ползван до 09.11.2017г. Не е извършено изчисляване, пропорционално на дните на ползване на наетия обект.

Сочи, че договорът за наем не е прекратен едностранно и предсрочно от страна на наемодателя, поради неплащане и при прекратяването на договора по взаимно съгласие между страните, наемодателят не е претендирал заплащане на наемни вноски и едва през 2019 г. е отправил покана за заплащане, като дружеството е заплатило на 01.03.2019 г. наемни вноски по пет броя фактури.

Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията за главница и лихва за забава, тъй като съгласно чл.111, б”в” от ЗЗД, вземанията за наем се погасяват с тригодишна давност. Според чл. 114 от ЗЗД, давността почва да 2 тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая падежът на задължението за плащане на месечния наем е бил тридесето число на месеца, за който се дължи, съобразно уговореното в договора за наем.

Твърди, че според приложената по делото справка за начисления за периода от 01.01.2016г. до 05.11.2020г. се касае за неплатено месечно наемно плащане за периода, както следва: неплатен месечен наем за 01.08.2016г., погасено по давност на 01.09.2019г.; неплатен месечен наем за 01.09.2016г., погасено по давност на 01.10.2019г.; неплатен месечен наем за 01.10.2016г., погасено по давност на 01.11.2019г.; неплатен месечен наем за 01.11.2016г., погасено по давност на 01.12.2019г.; неплатен месечен наем за 01.01.2017г., погасено по давност на 01.01.2020г; неплатен месечен наем за 01.02.2017г., погасено по давност на 01.03.2020г.; неплатен месечен наем за 01.03.2017г., погасено по давност на 01.04.2017г.

Заявява, че това са посочените вноски, които са погасени по давност към датата на образуване на заповедното производство по чл.417 от ГПК ч.гр.д. № 467/2020г. по описа на PC Г., по което е подадено възражение от негова страна. Твърди, че не е ясно защо начисленията са с крайна дата до 05.11.2020г., след като договорът е прекратен на 10.11.2017г. и обектът не се ползва под наем.

Посочва, че възражението срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 467/2020г. по описа на PC Г. е подадено в PC Г. на 19.03.2021г.

Исковото производство е образувано пред СтОС едва през месец юни 2021г, като счита, че следва настоящият съд да установи дали е спазен едномесечният срок за образуване на гражданско дело, след подаденото от ответника възражение и получаването на същото от страна на Община С., т.е. на коя дата е получено възражението от страна на ищеца в настоящото производство.

По отношение на претенцията за акцесорните плащания - законна лихва в размер на 13 663,68 лева, начислена считано от 01.08.2016г., така както е посочено в исковата молба, без да се сочи за кое точно плащане е начислена, тъй като се касае за периодични плащания, като давностният срок е три години от изискуемостта и ликвидността на съответното плащане, както за главница, така и за мораторна лихва, счита за погасено по давност.

Сочи, че с извършеното от страна на ответника плащане на 01.03.2019г. по няколко фактури в общ размер на 10 000,00 лева е платено по фактура №12290/31.08.2016г. за месец август 2016г., като ищецът отново претендира плащане по тази фактура.

Заявява, че в исковата молба липсва както правна, така и фактическа конкретизация по отношение на претенцията за посочените периодични плащания, посочените от страна на ищеца периоди за възникнали задължения, както и посочените суми не съответстват на дължимото по договора за наем, прекратен на 10.11.2017г., както и неоснователно и неправилно се претендира плащане към дата 05.11.2020г. за главница и лихва, поради което счита, че настоящият иск, подаден срещу дружеството “И.” ЕООД следва да бъде отхвърлен, като изцяло неоснователен, тъй като ищецът 3 не е извършил пълно и главно доказване, че същото дължи процесните суми по договор за наем, като още повече претендираните суми за посочените периоди са погасени по давност за този вид периодични плащания, както и вземанията за лихви са погасени с изтекла тригодишна давност, съгласно разпоредбите на ЗЗД.

Моли съда да му присъди разноските, сторени в настоящото производство.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 467/2020 г. по описа на Районен съдГ., Община С. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу “И.” ЕООД въз основа на договор за наем № 449/02.01.2014 г.

Съдът е издал заповед № 260078/08.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, поради което Районен съд –Г. е указал на ищеца да предяви установителен иск срещу длъжника за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.

О т договор за наем на земеделски земи под № 479/02.01.2014 г. се установява, че Община С. е предоставила на “И.” ЕООД за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя, с начин на трайно ползване - дървопроизводствена площ в местността “Кара кая” в землището на гр. С. с площ от 99,951 дка, актуван с АОС № 1058/17.01.2012 г. за месечна наемна цена в размер на общо 2 498,78 лв. без ДДС, платимо до 30-то число на текущия месец в касата на общината или по банков път. Срокът на договора е за 10 години, считано от 02.01.2014г.

Видно от споразумение от 10.11.2017 г., договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие на страните и от посочената дата наемателят е престанал да ползва имота.

С писмо, получено и подписано от управителя на ответното дружество П.П. на 21.02.2019г. ищецът е уведомил ответното дружество, че по договор за наем № 449/02.01.2014 г. същото дължи сумата от 44 978,04 лв., представляваща главница и лихва, като е посочен срок до 06.03.2019 г. за заплащане на сумата.

С писмо от 01.03.2019 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че на 01.03.2019 г. е заплатило с преводно нареждане сумата 10 000 лева, представляваща първа вноска от дължимата сума, като моли следващите плащания да се направят на три вноски от 10 000 лева и една вноска от 4 978,04 лева.

От покана, връчена на ответника на 02.08.2019 г. /видно от известие за 4 доставяне ИД P S 6490 00YAT 1 /, от Община С. е уведомила ответното дружество за остатъка от незаплатената сума, като му е дала 7- дневен срок от получаването на поканата за плащане на останалата сума.

С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза.

От заключението й се установява, че към момента на прекратяване на договора за наем на земеделски земи № 449/02.01.2014 г., прекратен на 10.11.2017 г. Община С. има издадени приети и неплатени от „И.”ЕООД, 19 фактури на обща стойност 47 476,82лв. На 01.03.2019 г. „И.” ЕООД превежда на Община С. 10 000 лв. с платежно нареждане с референтен номер 19030187101145009530. С него се заплащат фактури на стойност 9 995,12лв., както следва: фактура №0000011996/31.05.2016 на стойност - 2 498,78лв.; фактура №0000012094/30.06.2016 на стойност-2 498,78лв.; фактура №**********/29.07.2016 на стойност

2

498,78лв.; фактура

№0000012290/31.08.2016 на стойност - 2 498,78лв.

Получава се остатък от 4,88лв. Този остатък следва да се приспадне от фактура № 0000012368/30.09.2016., като по тази фактура остава плащане на стойност - 2493,90лв.

Видно от експертизата, към 12.11.2020г. остават неплатени 15 бр. фактури на обща стойност 37476,82лв., както следва:1.Фактура №0000012368/30.09.2016 на стойност 2 498,78 лева - остатък 2493,90лв.;

2.Фактура № **********/31.10.2016 г. на стойност - 2 498,78 лева ; 3.Фактура № 0000012502/30.11.2016 г. на стойност-2 498,78 лева ;