Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2229 от 08.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9006/2025
Вид
Решение № 2229
Подписан
08.05.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2229 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330109006 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от С. Й. Д., чрез пълномощник адв. Г. Ю., против „ПРОТЕА-2000“ ЕООД, ЕИК 115580923, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 129В, искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 221, ал.

1 от КТ.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № ***** г., по силата на който е заемал длъжността „******“, а впоследствие между страните било подписано и Допълнително споразумение № ***** г. към трудовия договор, съгласно което ищецът продължил да изпълнява длъжността „******“. Твърди се, че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № ****** г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради неизплащане на трудово възнаграждение от страна на работодателя.

Ищецът поддържа, че ответното дружество не му е изплатило трудовото възнаграждение за месец декември 2024 г. в размер на 1122,23 лева, трудовото възнаграждение за месец януари 2025 г. в размер на 1122,23 лева и трудовото възнаграждение за месец февруари 2025 г. в размер на 800 лева. Твърди още, 1 че работодателят му дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2025 г. за два дни в размер на 100 лева, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, възлизащо на 1122,23 лева.

С исковата молба се иска постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1122,23 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 30.01.2025 г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 1122,23 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.02.2025 г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 800 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.03.2025 г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 1122,23 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.03.2025 г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание., отправя изрично искане за постановяване на 2 неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника.Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката е редовно връчена. Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (със съобщението, с което се уведомява за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.

Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да бъдат уважени изцяло, но следва да се отбележи ч е от представения по делото Трудов договор № ****** г. се установява, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „*******“ при ответното дружество.

От приложеното Допълнително споразумение № *******г. към трудовия договор се установява, че трудовото правоотношение е продължило при уговорените между страните условия, като ищецът е заемал длъжността „*******“. От приетата по делото Заповед № ****** г. се установява, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради неизплащане на трудово възнаграждение от работодателя. Това обстоятелство не е оспорено от ответника.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ПРОТЕА-2000“ ЕООД, ЕИК 115580923, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 129В, да заплати на С. Й.

Д., ЕГН ********** сума в размер на 573,79евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.01.2025 г. до подаване на исковата 3 молба, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ПРОТЕА-2000“ ЕООД, ЕИК 115580923, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 129В, да заплати на С. Й. Д. сума в размер на 573,79евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.02.2025 г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ПРОТЕА-2000“ ЕООД, ЕИК 115580923, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 129В, да заплати на С. Й. Д. сума в размер на 409,03евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.03.2025 г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ПРОТЕА-2000“ ЕООД, ЕИК 115580923, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 129В, да заплати на С. Й. Д. с у м а в размер на 1,13евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 г. за два дни, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ПРОТЕА-2000“ ЕООД, ЕИК 115580923, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 129В, да заплати на С. Й.

Д. сумата в размер на 573,79евро, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.

1 от Кодекса на труда, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.03.2025 г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ПРОТЕА-2000“ ЕООД, ЕИК 115580923, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 129В, да заплати на С. Й.

Д., направените по делото разноски в размер на 332,34 евро.

ОСЪЖДА „ПРОТЕА-2000“ ЕООД, ЕИК 115580923, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 129В, да заплати 4 по сметка на Районен съд – Пловдив държавна такса в размер на 232,68 евро.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 5